Серията от предсрочни избори през последните 4 години, ако не друго, показа ясно хроничните проблеми при изборите у нас. Не само контролираният и купен вот, както и нарушенията в изборния ден, но и използването на темата за изборния процес като инструмент за политическо противопоставяне между партиите води до подкопаване на общественото доверие.
В годините назад промените в изборното законодателство почти винаги са правени набързо малко преди избори, което е водело до обществено напрежение и проблеми в самия изборен процес.
Тази лоша практика се посочва и в анализ на Института за развитие на публичната среда:
"Характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партиите, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани промени в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Това е проблем, защото честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация".
Този път обаче, поне на теория, депутатите могат да извървят както трябва законодателната процедура – да има широки обществени обсъждания, в които да се търси консенсус какви точно да са поправките, да се огледат текстовете, да се обсъдят и въведат всички нужни детайли. Тоест, да се отдели нужното време, за да не се налага да се правят поправки на набързо направените поправки.
Засега обаче няма сигнали, че ще има подобни обсъждания. Все пак обаче има и нещо положително – с промените не се бърза, което значи, че ако се стигне до приемането им, може и текстовете да бъдат по-внимателно огледани и обмислени. Този път, вместо да се съкратят сроковете за предложения между двете четения на измененията, те бяха максимално удължени. Срокът изтича на 14 февруари, а засега няма нито едно внесено предложение.
Досегашните идеи
Приетите на първо четене законопроекти бяха общо 5 - на "Възраждане", на "Има такъв народ", на БСП, на "Демократична България" и на "Продължаваме промяната". Самите предложения са доста разнородни – от отпадане на ръчното броене на гласовете, през активна регистрация за избирателите и създаване на преброителни центрове, до въвеждане на скенери за отчитане на резултатите в секциите за хартиеното броене, както и ограничаване на броя на секциите в страните извън ЕС.
"От направените предложения до момента, има такива, които биха разрешили част от проблемите с изборния процес, но има и такива, които потенциално биха могли да влошат ситуацията с доверието в изборите и техния интегритет. Като съвкупност предложенията си противоречат. Понякога дори предложения, внесени от една и съща политическа партия, си противоречат - което показва, че това са по-скоро идеи отколкото финални предложения", казва членът на Обществения съвет към ЦИК Стоил Цицелков, който е и част от "Обединение за честни избори" (ОЧИ).
Според него не е изключено някои предложения да са включени не като реално законодателно намерение, а като инструмент за пазарлък.
Той подчертава, че има и предложения, които сами по себе си могат да бъдат полезни, но вносителите не са разписали подробно ключови процедури и технически аспекти, от които зависи евентуалното им успешно прилагане.
"Всяка една система има своите силни и слаби страни. И най-защитената система, ако бъде оставена изцяло в контрола на "лоши сили", може да бъде манипулирана. Затова всяко техническо нововъведение трябва да идва със съответните правни, процесуални и административни механизми, които да запазват интегритета на изборите", казва Цицелков.
Детайлите
И от ДБ, и от БСП предлагат преброителни центрове, които да сложат край на броенето на хартиени бюлетини от членовете на секционните комисии. "Преброителните центрове могат да бъдат полезни, но отново, основното тук е как точно ще се случват процедурите. А тук партиите не само нямат консенсус, но видимо нямат и добра представа как се случва това", казва Цицелков.
Законопроектите на ИТН и ПП пък предвиждат ръчното броене на гласовете да се замени от сканиращи машини, които да отчитат вота.
"Тази мярка може да доведе до повече проблеми с доверието, отколкото да разреши такива. Машините за гласуване, които използваме в момента, както и оптичните скенери за хартиени бюлетини са сред най-защитените технологии на гласуване. Но начинът на въвеждането им, както и процедурите по експлоатация и одит, са ключови. Вече имаме горчив опит с машините и рискуваме да повторим същото, а нивото на доверие в процесите вече е на критичен минимум", смята Цицелков.
Още по темата
Той подчертава, че искането на "Възраждане" да се ограничи броят на секциите в страните извън ЕС е дискриминационно: "В някои случаи може да е полезно. Например там, където България явно не може да упражнява ефективен контрол. Мярката обаче е предложена с грешна мотивация - да не се гласува в Турция. Подобна е и мотивацията за премахването на номерата на партиите и кандидатите от екраните за гласуване, което е потенциален административен кошмар".
Цицелков определя като притеснително това, че няколко партии предлагат видеонаблюдение и излъчване на живо да има и в самия изборен ден, а не само след него при броенето на бюлетините, както е сега.
"При недомислено въвеждане на наблюдение в изборния ден, то може да се използва за сплашване на избиратели. Може да се създаде огромно напрежение сред избирателите - за това, че могат да бъдат контролирани от дилърите на влияние дали и как гласуват", добавя той.
Цицелков смята, че идеята на БСП за въвеждане на активна регистрация за избирателите може да намали още повече и без това ниската избирателна активност.
Той подчертава, че има и проблеми, които не са адресирани във внесените законопроекти:
"Липсва решение за малките населени места, където членовете на секционни комисии са малка общност, а понякога са дори членове на едно семейство. Това ги прави потенциално зависими и съответно уязвима точка в процеса. Предложението за минимум средно образование за председател на секционна комисия не е достатъчно. Трябват по-добри обучения и изпити за компетентност".
Подчертава и друго: "Всички политически законотворци в този парламент дори не допускат членовете на ЦИК да не отразяват парламентарната представителност. Нито дума за експертност, гражданска квота, изпит по компетенции - все неща, за които абсолютно цялата експертна и академична общност настоява от години".
Купен или контролиран вот
Проблемите около изборите обаче далеч не са само свързани с честите законодателни промени. Въпросът с контролирания и купения вот, особено след серията от избори през последните години, също срива доверието в процеса.
"Относно тенденциите, трябва да се отбележи, че нещо, което наблюдаваме от 2021 г. насам, е, че купеният вот отстъпва място на контролирания вот. Тоест, вече все по-рядко говорим за монетарна транзакция, каквато наблюдаваме най-често в кварталите с уязвими групи, а за някакви други форми на зависимост, които трябва да се борят с по-дългосрочни мерки. При тях промени в Изборния кодекс, както и присъствие на място на полицейски сили в изборния ден са неефективни", каза пред Mediapool Марио Русинов от ОЧИ. Платформата от 2 години насам наблюдава изборния процес в "рискови" секции, в които има системни аномалии, които могат да бъдат индикатор за контролиран и купен вот.
Русинов подчертава, че типичният корпоративен вот, както и клиентелистки форми, които са свързани с разпределение на публични финанси срещу гласове, могат да бъдат изследвани, осветявани и дори наказвани от отговорните институции.
"В крайна сметка, купуването и контролирането на гласове не е самоцел, а инструмент за оставане във или овладяване на властта и е логично да търсим връзка между тези две злоупотреби", добавя той.
Какви са проблемите и нарушенията?
В самия изборен ден проблемите и нарушенията, особено в рисковите секции, са разнообразни – от опити за гласуване от един човек с няколко лични карти, през "контролиращи лица" пред местата за гласуване, злоупотреби с възможността да се гласува с придружител, кандидати, които се опитват да упражняват влияние, опити за разкриване на тайната на вота.
"Важно е да уточним, че не можем да обобщаваме, че целият изборен процес е опорочен. Подобни аномалии се наблюдават и в други страни. Все пак, трябва да се обърне внимание на тези секции, защото това би подобрило процеса и доверието в него", подчертава Русинов и посочва как се определят "рисковите" секции:
"Пример за подобни отклонения са рязка смяна на политическите пристрастия – избирателите гласуват масово за една партия, а на следващите – за съвсем различна, без обоснована политическа тенденция; висок резултат на победителя в секцията в сравнение с резултата му в общината; или се регистрира необичайно висока избирателна активност – в сравнение със средната за страната, особено ако в предишни избори активността е била ниска".
По думите му в такива секции се наблюдава сериозна концентрация на преференции за дадени кандидати.
Грешните протоколи
Хорничен проблем в изборния процес са и грешките в протоколите, които отново се увеличиха, след като преди време "хартиената коалиция" върна хартиените бюлетини и превърна машините за гласуване в принтери и реши комисиите да броят отрязъците на ръка, вместо да се ползват обобщените данни от устройствата.
"Проблем, който може да регистрираме в немалка част от секциите в страната, са грешки в протоколите или в преброяването. В общия случай, те не водят до сериозно изкривяване, освен в случаите около праговете от 1% за партийна субсидия за партии и 4% за влизане в парламента", казва Русинов.
Малко след изборите на 27 октомври Общественият съвет към ЦИК излезе със становище, в което се посочва, че част от грешките в протоколите "не могат да бъдат генерирани, ако се използва машинно отчитане на изборния резултат, поне що се отнася до подадените на машина гласове".
Липсващи бюлетини и съмнения, че едни и същи хора са гласували няколко пъти
На последните избори изборните нарушения и това, че една партия остана под чертата с 3.999% при бариера от 4 на сто, доведоха до решението на няколко партии да атакуват резултатите от вота пред Конституционния съд. Така се стигна до повторно броене на бюлетините от 1777 секции. Задачата бе възложена на екип от експерти и макар заключенията им все още да не са официално обявени, публично излязоха притеснителни факти.
В средата на януари едно от вещите лица на КС по делото за валидността на изборните резултати - професор Красимир Калинов, обяви, че няма бюлетини в чувалите в поне от две от секциите, на които е трябвало да преброи отново бюлетините.
"Къде са бюлетините? Няма хартиени бюлетини, няма отрязъци от машинното гласуване. Има вътре само някакви помощни материали, които нямат отношение към гласуването", каза той пред "Нова нюз".
Тогава Калинов обяви, че не знае дали има още липсващи чували, защото с останалите експерти не са си обменяли информация. Седмица по-късно обаче определение на КС поиска ЦИК да каже дали са налични изборни книжа, съхранявани по законово установения ред в съответните общински администрации, не за 2, а за над 10 изборни секции. И настоя, ако такива книжа има, да бъдат предадени на съда.
Освен това се разбра, че КС е назначил и графична експертиза на бюлетини от други три секции на последните избори. Секциите, от които са бюлетините, са 122400033 в Монтана, 060800027 във Враца и 152400205 в Плевен. От определението на съда се разбира, че има подозрения, че във всяка една от тях по един човек е попълнил няколко бюлетини.
Назначените експерти по графичната експертиза имат срок до 30 януари, за да представят заключението си.
Тази, излязла публично, информация около делото повдига сериозни въпроси около изборните резултати.
Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Конституционния съд не бърза с решението за касацията .....някой май се е обадил !
Доколкото знам, в страни като Франция и Испания номера на партиите няма, а пък си провеждат съвсем нормални избори, които никой не оспорва. Та какъв е проблемът и у нас да няма? Който гласува, трябва да може да прочете за кого гласува, а не отгоре и отвън да му спускат номер.