Концентрацията на собственост е притеснителна, необходима е държавна регулация и нов закон за медиите

Германският посланик в България Матиас Хьопфнер заяви, че е притеснен от изостряща се тенденция към концентриране на собствеността върху медии в България и обяви, че е необходима държавна регулация в медийния сектор и нов медиен закон.

"Обезпокоителен знак е и това, че в ранглистата на организацията "Репортери без граници" по отношение на медийната свобода от 2006 година насам България е спаднала от 35-о на 80-то място и следователно на последно място с голяма разлика спрямо всички останали страни членки на ЕС. Затова според мен тук са необходими действия, тъй като опитът показва, че едно такова концентриране на медиите може да доведе до значително ограничаване на обективността на осведомяване", заяви Хьопфнер пред БНР.

Наскоро посланикът изпрати отворено писмо с остра критика към ръководството на вестник "Монитор", след като негово интервю от 23 октомври е било цензурирано и изрязано в частта за медийната свобода.

Той коментира още, че държавата трябва да създаде една подходяща рамка, за да може, от една страна, да гарантира свободата и независимостта на медиите и същевременно да защити принципите на пазарното стопанство в областта на медиите.

"Акцентът трябва да падне върху саморегулацията. Въпреки това обаче трябва да има и известна регулация от страна на държавата. Тя трябва да зададе една рамка, която да се основава на основните, най-важни принципи, единият от които е принципът за прозрачност на отношенията на собственост върху медиите, т. е. би трябвало да се осигури прозрачност на отношенията на собственост и да се предотвратява т. нар. регистриране чрез подставени лица", посочи още Хьопфнер.

Той коментира, че платеният репортаж трябва да е ясно обозначен като реклама, тъй като иначе ползвателите на медията са заблуждавани.

"Това вече е залегнало в различни закони, но мисля, че е целесъобразно това да бъде и фокусът на конкретен закон за медиите. Едно внимателно регулиране, разбира се, е, така, целесъобразно и аз смятам, че е необходимо. Но тъй като тук става дума за концентрация на собственост в определени групи от хора, смятам, че е много важно също така да заработят комисията за конкуренция", каза дипломатът.

"Комисията на Европейския съюз има изключително зорко око за тези неща, и това показва и конкретно писмото на комисаря на Европейския съюз Крус (Нели Крус) до българското правителство. Европейският съюз не е само икономическа общност, но и преди всичко общност на ценности. И ако от сегашната криза в Европа си извадим като поука, че ни е необходима по-голяма интеграция вместо по-малко интеграция, тогава ще стигнем до целта само ако спазваме и защитаваме основните ценности на Европейския съюз, които са залегнали в чл.2 от договора за създаване на Европейския съюз, още по-последователно, отколкото досега. И при това не се касае само за механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, но и, както вече казах, за свободата и независимостта на медиите", каза още Матиас Хьопфнер.

Европейският комисар по комуникациите Нели Крус изпрати до премиера Бойко Борисов, писмо, в което обръща сериозно внимание на проблемите в българската медийна среда.

Крус, която е и зам.-председател на Европейската комисия, беше в България в края на септември и използва тази възможност да се срещне с представители на българските медии. Тогава тя определи насилието над журналисти в България като абсолютно неприемливо, автоцензурата - като притеснителна, а липсата на прозрачност в медийната собственост - като голям проблем.

В писмото тя казва още, че е ревностен привърженик на промените, които би предприела българската държава в областта на медиите. "Имате моята силна подкрепа и съм готова да ви сътруднича, ако решите да се възползвате от моите услуги", пише Крус до Борисов.

Тя подчертава, че е силен привърженик на прозрачността и свободната конкуренция във всички сектори, още повече, когато основни ценности като свободата са в опасност.