Концесия на летища или как се създава монопол

В края на юли по предложение на вицепремиера Николай Василев правителството взе решение да започне процедура по предоставяне на концесия на летищата във Варна и Бургас. Като цяло това е развитие в правилна посока, но някои "детайли" по подготвената процедура биха могли да намалят значително положителните ефекти от концесионирането.

Проектът за привличане на частни инвестиции в морските летища предвижда издаване на обща концесия за двете летища. Кандидатите за летищата трябва да гарантират наличието на опит в управлението и експлоатацията на летища в поне 2 държави. Бъдещият концесионер трябва да оперира поне на едно летище с над 5 млн. пътника и на още едно - с над 2 млн. пътника, както и да е реализирал инвестиции от над 100 млн. евро в последните 5 години. Освен това те трябва да докажат финансова стабилност и възможности за успешна реализация на крупни инвестиционни проекти.

Критериите за избор на концесионер са обобщени в три групи: с 40 % тежест е инвестиционното предложение; с 30 % - бизнес предложението, което включва социален компонент, оперативна дейност и поддръжка, безопасност и сигурност и екология и план за преходния период; с 30 % тежест е предложението за концесионно възнаграждение. Фиксираното годишно концесионно възнаграждение ще бъде не по-малко от 12 % годишно от приходите на концесионера. Срокът на концесията е 35 години с възможност за удължаването му с още 15 години.

Положителните ефекти от концесионирането на летищата се свързват с това, че инвестициите, управлението, експлоатацията и част от риска се прехвърля към частния сектор. По този начин летищата ще могат да се обновят с частни инвестиции, без да се използват средства на данъкоплатците, а чуждият инвеститор ще може да внесе своето ноу-хау при управление на дейността. В резултат може да се очаква подобрение на качеството на услугите, развитие на допълнителни услуги, увеличение на трафика.

Разбира се, по-добрият вариант би бил приватизация на летищата, при която частният инвеститор ще бъде собственик на летищата и съответно ще поеме целият риск от проекта (такава е практиката в някои западни страни като Великобритания например).

В процедурата за концесиониране на летищата се забелязва един голям проблем - предвижда се издаване на обща концесия на летищата. Това означава, че правителството планира да прехвърли управлението на двете летища на един и същи оператор. В резултат на това между двете летища няма да има конкуренция.

Проблемът се задълбочава допълнително от факта, че никой не може да построи частно летище, с което да конкурира летищата във Варна и Бургас, тъй като според Закона за гражданското въздухоплаване летищната инфраструктура за обществено ползване може да бъде само публична държавна собственост.

С други думи, не само че никой не може да конкурира летищата в Бургас и Варна, но се предвижда те да не се конкурират и помежду си. Това противоречи на досегашна практика на правителството - например при приватизация на електроразпределителните дружества беше изрично предвидено един и същи кандидат да не може да закупи повече от един от трите предложени пакета за приватизация.

Де факто още с процедурата по избиране на концесионер се залага изкуствено създаване на монопол в крайморската летищна дейност. Ограничаването на конкуренцията по този начин ще се отрази негативно на дългосрочното развитие на авиационния сектор, тъй като концесионерът няма да има стимул да действа ефективно, за да може да намали таксите, да привлече повече полети и да печели от повече оборот. Напротив, интересът на единствения концесионер ще бъде точно в обратната посока - както всеки защитаван от закона монополист и той ще се опитва да максимизира приходите чрез цени, които са по-високи от пазарните и качество на услугите, което е различно от оптималното. Ако няма конкуренция, няма да е възможно установяване на пазарни цени на услугите и по тази причина концесионерът ще може да защитава пред съответната комисия по-високи цени, отколкото биха съществували при наличие на конкуренция (практиката показва, че регулираните цени никога не са толкова ниски, колкото пазарните).

Какво би могло да се направи, за да се избегнат негативните ефекти от липсата на конкуренция? Първо, правителството би могло да предостави двете летища на различни концесионери. Второ, чрез поправка в закона може да се позволи частни компании да строят летища. И трето, в перспектива би могло да се мисли за приватизация на летищата.

Споделяне

Още от Бизнес

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?