Конвенцията за Бургас–Вльора стигна до подпис

Мандат за подписване на конвенцията за строежа на петролопровода Бургас-Вльора получи министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, съобщиха от правителствената пресслужба в четвъртък.

Кабинетът одобри текста на предложения документ, който регламентира отношенията между трите страни, през които ще минава тръбата – България, Македония и Албания, и компанията АМБО. Въз основа на тази конвенция АМБО ще подпише договор с всяка една от държавите за строителството и експлоатацията на съоръжението.

Преговорите между работните групи на страните по текста на конвенцията продължиха година и половина. Албания и Македония също са приключили процедурата за приемане на документа. У нас това трябваше да стане миналата седмица, но поради отсъствието на министър Гагаузов беше отложен.

От АМБО съобщиха за Mediapool, че през втората половина на януари ще се проведе среща във Вашингтон между инвеститорите на петролната тръба и фирмите, които ще участват в първия етап от реализацията на проекта – изготвяне на оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) и предварителното проектиране.

След като се подпише тристранната конвенция от оторизираните министри на Албания, България и Македония, всяка страна ще внесе документа за одобрение от парламента си, уточниха от АМБО.

Движение има и по проекта за изграждане на петролопровода Бургас- Александруполис, но договарянето между България, Гърция и Русия протичат при пълно информационно затъмнение.

При официалното посещение на българския вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин в Русия през миналата седмица бе потвърдено, че трите страни по проекта ще подпишат споразумение до края на годината. Руският външен министър Сергей Лавров изрази надежда, че взаимното разбирателство между страните ще се трансформира в най-скоро време в конкретни договорености.

По същото време руският вицепремиер и министър на отбраната Сергей Иванов при посещението си в Гърция каза, че тръбата от Бургас до Александруполис няма да се намира под пълен руски контрол, а във финансирането и строителството на петролопровода участват София и Атина.

Заместник-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев, който е председател на българската междуведомствена комисия за Бургас–Александруполис се връща днес от Москва. Той отпътува във вторник, а пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройство не отговори на запитването на Mediapool за целта на посещението му в Русия.

Според запознати, Калин Рогачев е изпратен, за да съгласува текста на конвенция на между трите държави по Бургас – Александруполис. Проектът беше изпратен от руската страна в средата на ноември.  

Източници на Mediapool коментираха, че официално страната ни не се е съгласила да намали процентното си участие в съоръжението под 24,5 на сто . Компаниите, които ще си разделят дяловете на съоръжението обаче едва ли ще имат голяма полза от него, защото руската страна е поискала акционерите да не разпределят печалба или тя да бъде много малка.

Не е ясно дали правителствата на България и Гърция са склонни на такова решение. Според запознати, Атина би се разделила с печалбата си от акциите в съоръжението си, ако договори гръцките корабособственици да стоят на входа и изхода на тръбата. Българското правителство също е готово да “изтъргува” процентния си дял срещу правото на българските компании да изпълняват всички дейности на родна територия – от транспорта на нефта в пристанище Бургас, през проектирането, строителството и всички обслужващи дейности около тръбата.

Източници коментираха, че Москва била много скептична по отношение на възможностите ни за реализация на съоръжението и държала нейни фирми да са главни изпълнители на обекта.

Руската страна искаше и да не се обвързва с дългосрочен договор за гарантиране на определено количество суров петрол, който ще транзитира през тръбата. Без такъв договор нито един проект за нефтопровод не може да получи търговско финансиране.

Средствата за изграждането на тръбата обаче надали биха представлявали проблем при участието в проекта на държавния монополист в Русия “Транснефт” и на дъщерната на “Газпром” компания “Газпромнефт”. Първата компания може да осигури бюджетно финансиране, а втората – кредити от “Газпромбанк”.