Кордовска разрешавала плащане на преференциални депозити в КТБ

Нели Кордовска е служителят, разрешавал от името на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да бъдат променени условията по договорите за преференциални депозити в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ). Така собствениците на влоговете са получили обезщетения от фонда до 100 хил. евро, въпреки че по закон привилегированите влогове не са гарантирани.

Това съобщи председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова в четвъртък пред БНТ. По-късно обаче фондът за влоговете направи опит да оправдае Кордовска, като обясни, че указанията ѝ са дадени за конкретен казус и не може да се интерпретират изолирано и по принцип.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че квесторите на КТБ, назначени от Българската народна банка (БНБ), са променили около 1000 договора за специални депозити и така фондът за влоговете е ощетен с около 100 млн. евро.

Кордовска е представител на БНБ във фонда за влоговете, а в централната банка временно ръководи банковия надзор. Самата тя беше уличена, че е закрила влоговете си в банката часове преди КТБ да бъде поставена под специален надзор.

Конкретен случай

По-късно в четвъртък управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете оневини Кордовска. От институцията не отрекоха за писмо от нея до квесторите на КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов. То е изпратено на 20 ноември миналата година в качеството ѝ на представител на фонда на мястото на подалия оставка към онзи момент шеф на фонда Росен Николов. От институцията обаче уточняват, че указанието на Кордовска до квесторите е по конкретен казус и потвърждава вече издадено по-рано становище на фонда.

"Дадените от ФГВБ указания до квесторите на КТБ следва да се интерпретират не изолирано, а във връзка с поставените от тях конкретни въпроси. Управителният съвет на ФГВБ не дава указания изобщо, а само и по повод на поставени конкретни въпроси. В конкретния случай, който се интерпретира свободно и откъснато от фактическата обстановка, ФГВБ е потвърдил даван вече от него отговор на поставян от квесторите на КТБ въпрос", твърдят от фонда.

От обясненията на институцията става ясно, че на 10 ноември миналата година квесторите са попитали как да третират договор с привилегировани лихвени условия, който е прекратен на 20 юни 2014 г., денят на поставянето на КТБ под специален надзор. Сумата по този влог е преведена на собственика на парите, но се е върнала в КТБ заради затварянето на банката. Начисляването на лихва по сумата е спряло в деня на прекратяване на договора. Още на 10 ноември от фонда отговорят, че сумата по разваления договор трябва да бъде платена на собственика и за това информацията за нея трябва да се подаде към фонда за влоговете, който да я възстанови.

Девет дни по-късно на заседание на управителния съвет на фонда квесторите на КТБ искат потвърждение на дадените вече указания по случая. Отговорът, изпратен на 20 ноември и подписан от Кордовска гласи, че "ако вложителят при прекратяването на договора е платил наказателна лихва за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран“. "Изрично подчертаваме, че в случая поставеният от квесторите въпрос се отнася до договори за депозит, сключени при привилегировани лихвени условия, чието прекратяване е станало преди поставянето на КТБ под специален надзор от БНБ", пише в прессъобщението на фонда.

Заради промяната на договори с преференциални лихви, които по закон не са защитени дори да са в рамките на 100 хил. евро, преди три дни срещу двамата квестори в КТБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов бе образувано дело за особено тежък случай на безстопанственост в големи размери. В рамките му се проверяват и указанията на БНБ към назначените от нея квестори по отношение на преференциалните депозити. Според председателя на временната комисия за КТБ Десислава Атанасова, Лютов и Костадинчев са получавали противоречиви указания от централната банка по въпроса.

"Очакваме до края на деня да получим всички указания. Нека да видим всичко, което е било адресирано до квесторите. Нека да си зададем въпроса дали квесторите са длъжни да изпълняват такива указания. Нека да си зададем въпроса какъв е пределът на отговорност на квесторите", коментира в четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров. Според него изводи ще се правят, след като документите бъдат получени. "В крайна сметка, ако се стигне до конкретни изводи за отговорност на конкретни лица, очевидно е, че те ще трябва да бъдат обвинени в нещо конкретно", каза главният прокурор.

Гледам и не вярвам

По-рано през деня Менда Стоянова изрази изненада от това, че стотици хора - служители в КТБ, в БНБ и в одиторската компания, заверявала отчетите на банката, са нарушавали закона, действали са в своя вреда и срещу обществения интерес.

"Гледам и не вярвам на очите си. Не мога да разбера как квесторите, за които чувам, че са сериозни хора, са разрешавали това, как толкова много, стотици хора, работещи в КТБ, са се съгласявали да стават собственици на фиктивни фирми и да подписват договори за милиони...Изведнъж се оказа, че и в БНБ са не един и двама, както и в одиторската компания КПМГ. Какво се случва с обществото, коя е тази сила, която ги кара?", коментира Стоянова.

Тя предположи, че служителите не са били мотивирани от големи суми пари, а са го правили за заплатите си.

Според нея, когато става дума за банкова несъстоятелност, банкова тайна не трябва да има както за депозантите, така и за кредитополучателите. Тя подкрепя желанието на ДПС за повече прозрачност и вече се работи по конкретната формулировка в закона.