Коридор №8 – проект на два века между България и Македония

Железопътните проекти у нас винаги са били извън блясъка на прожекторите за разлика от пътните, въпреки че и тук средствата са в милиарди. Не помогна и фактът, че Европейската комисия обяви 2021 за година на железопътния транспорт.

Така малко известено е, че България през изминалия програмен период има завършена реконструкция на около 20-тина километра железопътен път. Това се разбра по време на конференция по инициативата "Три морета" в София тази седмица. Тогава стана ясно още и че реализацията на проекта по коридор №8 напредва бавно и мъчително, въпреки осигуреното финансиране.

Транспортният коридор №8 трябва да свърже Черно море с Адриатическо по направлението Дурас – Тирана - Скопие – София – Бургас/Варна. Целта е да се осигури бърз транспорт на хора и товари.

Още през 2017 г., за да се ускори реализацията му, в Мемонадума за разбирателство между България и Северна Македония беше поет ангажимент железопътната линия, която трябва да свърже София и Скопие, да е готова през 2027 г. Две години по-късно тогавашният министър на транспорта Росен Желязков се изхвърли, че разстоянието София - Скопие ще се взима с влак за по-малко от час през 2025 г.

Следващата седмица в Скопие предстои среща между ръководствата на двете железопътни инфраструктурни компании. На нея ще бъде обсъден напредъкът по проекта и изграждането на тунела през границата. Той ще се проектира и строи от македонска страна, каза инж. Красимир Папукчийски, изпълнителен директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) пред Mediapool.

Трасето през България

Вече два програмни периода (2007 - 2020 г.) България реконструира железницата между София и Бургас, като това ще продължи и през настоящия програмен период до 2027 г. Но дори и тогава е спорно дали ще е готов железният път, ако се вземат предвид темповете, с които се работи през последните 7 години. Те се оказаха недостатъчни за завършването на поне един обект след гара Септември в посока София. Причините - обжалвания на процедурите по избор на изпълнители и бавни отчуждителни процедури.

В момента се работи по участъка София - Елин Пелин, чието строителство закъснява и пусковият срок беше удължен заради коронавируса. От НКЖИ се заричат повече да няма удължавания и тази година този обект най-после да приключи.

Работата по останалите участъци между Елин Пелин и Септември е в начална фаза, като строителните дейности по някои от тях започнаха едва през 2020 г. - последната от програмния период.

Бавно напредва и трасето от София до границата със Северна Македония. За участъка от София до Перник има спор относно избора на трасе с живеещите във Владая и Княжево. Обществената поръчка за реконструкцията на пътя между Перник и Радомир пък беше прекратена заради допуснати грешки в техническата спецификация. Сега предстои пускането и отново.

И ако до Радомир железопътната линия е поне електрифицирана и ще се прави само основен ремонт, значително по-сложно ще бъде с изграждането на железния път от Радомир до границата с Македония. Той ще се развива по ново трасе с дължина от 72 километра. Минава през планински участък със защитени зони. Заложено е изграждането на 13 тунела, най-дългият от които е 15 километра. Сега най-дългият действащ жп тунел е 5.8 км по подбалканската линия при Козница строен през далечната 1952 г. по време на бригадирското движение. Това е причината и за високата прогнозна стойност на обекта от около 900 млн. лв. Към момента няма яснота кога ще започне реализацията на тази част.

Северна Македония с едно наум

След като построихме магистралата по коридор №10 и имаме връзка със Сърбия и Гърция по направлението север - юг, сега е важно да изградим връзката изток - запад и коридор 8 е приоритетен проект, каза пред Mediapool Андрей Леповцев, член на борда на Македонската асоциация на пътните инженери. Той допълни, че те разглеждат проекта железница и пътна магистрала. Засега обаче в по-напреднала фаза е доизграждането на железницата, която се строи, докато магистралата е на етап проектиране.

Към момента от жп линията е построена отсечката между Скопие и Куманово. Строи се и участъкът Куманово - Беляковце с дължина от 31 км за 45 млн. евро, за който български инженери твърдят, че работата продължава вече 6-а година.

Предстои да бъде пусната обществена поръчка за избор на изпълнители на участъка между Беляковце и Крива паланка. Той е с дължина от 34 км, а прогнозната му стойност е 145 млн. евро. Тук е предвидено изграждането на 50 моста и 24 тунела.

Най-скъп и труден е последният най-къс участък от Крива паланка до българската граница. "Той е с дължина 24 км и преминава през планински терен. Буквално се минава от мост, тунел, виадукт, тунел и така общо 100 мостови съоръжения и 40 тунела", разказа инж. Лепавцов.

На конференцията "Три морета" той припомни случаят с граничния пункт "Клепало" между общините Струмяни и Берово. Македонците са построили пътя до границата още преди 20 години, наскоро дори са го рехабилитирани след поредното обещание от нашата страна, че и ние най-накрая ще построим път до там. Засега обаче той остава само пожелание. Едва през миналата година България обяви поръчка за проектирането на 17-километровия път до границата. Никой у вас не казва кога този път кога ще бъде завършен, отбеляза проф. Андрей Леповцов, а за нас той също е важен.

Така сега притесненията на македонците са, че дори те да изпълнят железницата от тяхна страна и да построят тунелът през границата, в един момент може да се окаже, че ние отново нямаме път.

Дали жп линията ще се случи през XXI век

Прокопаването на тунелите и високата стойност на съоръженията е една от причините изграждането на жп линията София - Скопие да се бави вече трето столетие. Идеята е от 70-те години на XIX век, когато тези територии са били част от Османската империя. Това показват историческите документи, които са обобщени в докторската дисертация на историка Ангел Джонев на тема "Македония в жп политиката на България". И ако за България това е било приоритетен проект, за останалите страни в региона и т.нар. велики сили очевидно не е било така, смята историкът. Участъкът Радомир - Гюешево, последното населено място до македонската граница, е построен още през 1910 г., като за това са похарчени внушителните за онова време 12.3 млн. златни лева.

Съвременни анализатори също смятат, че не бива да се гледа с прекомерен оптимизъм на възможността бързата връзка да се случи и през XXI век.

"Докато в международен план за Балканите доминира оста Москва - Белград - Атина, жп линия София - Скопие няма да има. Ще се изгражда с предимство коридор номер 4 - по направлението Сърбия - Видин - София - Кулата – Атина" - това прогнозира дългогодишният кмет на Гюешево Велин Алексов през 2010 г. при честването на 100-годишнината от пускането на жп линията.

Анализ на транспортното министерство сочи, че от липсата на бърза транспортна връзка София - Скопие - Дурас България губи поне един милиард лева годишно.