Корнелия Нинова все пак подаде оставка и свика бърз конгрес

Лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка пред Националния съвет на партията, който се събра във вторник да анализира загубата на евроизборите. Нинова обаче ще продължи да ръководи партията поне до 16 юни, когато ще има конгрес. Председателят на предизборния щаб на БСП Георги Свиленски също подаде оставка, поемайки отговорност за провала на евроизборите, които социалистите очакваха да спечелят и да претендират за предсрочни парламентарни избори. 

Вместо това обаче предсрочният вот ще е в БСП и Нинова се надява отново да спечели, но по нов начин – чрез пряко гласуване от всички членове на партията. Нововъведението бе прокарано в партийния устав от самата Нинова, след като тя оглави БСП преди три години. Голяма част от съпартийците ѝ – основно вътрешната опозиция, обаче не е съгласна лидерът да се избира пряко и периодично, но безуспешно, пробват да предизвикат промяна в устава и връщане на старото положение – лидерът да се избира от делегатите на конгреса.

Този сблъсък, както и други вътрешни интириги и боричксания, доминират сбирките на Националния съвет на БСП. Очевидно там Нинова се натъква на сериозна съпротива, за което говори и подадената във вторник оставка.

Само преди ден тя обви, че няма да подава оставка от председателския пост, докато не бъдат подготвени правилата за пряк избор на председател, каквито все още няма. Освен това подчерта, че отговорността за загубата на евроизборите "трябва да е солидарна на всички - от основните партийни организации до председателя".

Във вторник обаче Нинова разигра нова тактика: обяви, че поема цялата отговорност.

"При демократичните партии, в правовите държави, в модерното общество, отговорността винаги се носи от председателя. Затова аз поемам цялата отговорност за тази загуба. Подавам си оставката като председател на БСП", каза тя в словото си пред пленума, а по-късно пред журналисти подчерта, че ще се кандидатира отново за поста.

Какво стана на пленума и какво следва?

Нинова искаше незабавно да започне процедура по изготвяне на правила за пряк избор на нов лидер. Предложението ѝ обаче е било отхвърлено от Националния съвет. Така в ръцете на конгреса остава решението дали изобщо да има пряк избор, както иска Нинова, или да се върнат старите правила, за което настоява вътрешната опозиция.

Одобрено беше предложението на Нинова за бърз конгрес, за какъвто в понеделник тя не спомена, на който oставката ѝ да бъде приета и евентуално да стартира процедурата за пряк избор на лидер.

Конгресът вече е свикан свикан за 15 юни. Дотогава Нинова ще продължи да ръководи партията, след като предложението на опонентите ѝ за посочване на друг временен лидер не мина само с два гласа.

По неофициална информация причината Нинова да предложи скорошен конгрес е, че е очаквала да бъде бламирана, както и стана.

Разколът в Националния съвет стана особено виден още през март при избора на Елена Йончева за водач на евролистата на БСП. Тогава фаворитката на Нинова беше одобрена от пленума само с 20 гласа преднина пред Сергей Станишев. Месец по-късно пък предложението на Нинова за останалите кандидати за евродепутати беше бламирано от противниците ѝ.

Към момента изглежда малко вероятно БСП да преодолее вътрешните си колизии преди местните избори тази есен.

Защо Нинова настоява за пряк избор?

Причината Нинова да държи на пряк избор на председател е, че тя и хората около нея са убедени, че с такъв вот би спечелила отново председателския пост, твърдят в БСП. Мотивът на самата Нинова да прокара такава уставна промяна през 2017 г. беше, че това е демократична процедура, която ще даде възможност на БСП да се измъкне от хватката на вечните партийни велможи и да даде шанс на нови хора.

Противниците на Нинова обаче настояват да се върне старото положение и промяната да бъде гласувана на предстоящия конгрес.

Решението ѝ да свика най-високия партиен форум очевидно е взето в последните часове, тъй като в понеделник Нинова не обяви подобен план, а заяви, че ще предложи на пленума първо да бъдат направени евентуални смяна на общинските и областните ръководства на БСП. Така тя си оставяше вратичка да смени "неудобните" делегати на бъдещ конгрес. Това щеше да ѝ позволи да поиска и предсрочни промени в Националния съвет, в който има доста нейни опоненти. 

Редовният мандатът на Нинова и на ръководните структури на БСП изтича през 2020 г.

"Загубихме, но имаме и постижения"

В словото си пред пленума Нинова повтори тезата, че БСП е постигнала много на евроизборите, макар да ги е загубила (ГЕРБ води със 7% пред БСП).

"Да, ние загубихме тези избори, но трябва да си кажем и доброто, което постигнахме. Факт е, че сме единствената партия, която повишава в абсолютен брой гласовете, които я подкрепят на Европейските избори- близо 30 хиляди. Факт е и че всички други партии, от най-голямата до най-малката- губят подкрепа в гласове спрямо предходните Европейски избори. Факт е, че само ние увеличаваме евродепутатите си с един", посочи Нинова. 

Според нея тези факти можели да служат на БСП "за самочувствие и гордост": "Срещу нас беше изправена цялата държавна машина, медии, анализатори, купен вот, страх и изкарване на администрацията под команда да гласува. Дори и при тази ситуация, нашият основен опонент има около 500 хиляди гласа. Затова се обръщам към всички вас- да имате самочувствие, да не униваме и да продължаваме по същия начин и по същия път, с нови сили. Вярвам, че всичко, което направихме в последните 3 години, дава този резултат - подобряване в абсолютни стойности".