Коронавирурът принуждава Европа да се бори със зависимостта от Китай

Плъзналата по света епидемия от коронавирус подтикна Европа да признае, че е дошло времето да скъса зависимостта си от Китай.

Китайските производители и доставчици затвориха фабрики и офиси в усилието си да овладеят разпространението на вируса, официално известен като Covid-19, което предизвика хаос в редица индустрии, включително технологичния и фармацевтичния сектор, които имат сложни вериги на доставки в ключвия глобален хъб, пише базираният в Брюксел сайт "Политико".

Коронавирусът вече предизвика рязко съкращение на износа от Китай – спад за периода януари -февруари със 17.2% на годишна база, по най-нови данни на китайските власти.

Независимо че равнището на зараза вътре в Китай намалява и износът постепенно се възстановява, прекъсването на доставки накара висши представители на ЕС да настояват да се направи равносметка на европейската зависимост от Китай.

"Ще има "преди"и "след" (епидемията) от коронавирус в глобалната икономика", заяви френският финансов министър Бруно ле Мер в понеделник пред радио "Франс интер". "Ние трябва да намалим нашата зависимост от двойка крупни държави, специално от Китай, за доставката на определени продукти" и да "засилим нашия суверенитет в стратегически вериги вериги на добавена стойност" като автомобили, космическа промишленост и лекарства, каза той.

Миналата седмица финансовите министри от еврозоната предупредиха за "потенциалния значителен ефект" на епидемията върху икономическия растеж, посочвайки като важен фактор прекъсването на веригите на доставки.

В технологичния сектор временното затваряне на фабрики удари пазарната капитализация на някои от най-големите глобални техкомпании и в резултат "Епъл", "Майкрософт" и "Гугъл" вече правят опити да преместят поне част от производството си извън Китай към страни като Виетнам и Тайланд. "Епъл" дори вече предупреди инвеститорите, че световната доставка на айфони ще бъде временно ограничена.

Германската дигитална асоциация "Битком" установи в свое проучване, че всяка четвърта от анкетираните 80 компании е спряла да получава поръчки от Китай, като много от фирмите имат проблеми с доставчици в други държави.

В разгара на разгорещения вече дебат в Европа и на Запад за прекалено силната зависимост от техоборудване от Китай увеличаващите се проблеми с веригите на доставки усилват аргументите за по-голяма независимост от производствената мощ на Пекин.

Докато реалните перспективи за "развързване" на дълбоко преплетените търговски отношения, които обвързват Запада с Китай, изглеждат преждевременни, вирусът налага преоценка на зависимостта от една единствена държава.

"Има прекомерна зависимост от Китай и трябва да дадем отговор на това", коментира пред "Политико" главният експерт по сигурността в Дойче телеком Томас Чериш.

Преоценката идва след повече от година интензивни дебати за рисковете за сигурността, свързани с използването на произвеждано в Китай оборудване за 5G мрежите на телекомите в Европа.

Докато големите европейски държави, включително Франция, Германия и Великобритания, се въздържаха в последния момент да забранят 5G оборудването от "Хуавей", властите в Европа призоваха телеком индустрията да ограничи зависимостта си от "Хуавей", която направи огромен пазарен дял в 3G и 4G мрежите. Но дори европейските конкуренти на Хуавей – шведската компания "Ериксон" и финландската "Нокия", разчитат на доставчици от Китай.

След като коронавирусът наруши световните вериги на доставки, технологичните играчи както в Европа, така и в Китай започнаха да обмислят решения за диверсифициране и децентрализация на производствените вериги.

"Ериксон" обяви миналата година, че ще увеличи производството си в Полша и обяви нова фабрика в САЩ. Миналата седмица "Хуавей" също каза, че ще диверсифицира веригата си на доставки и обяви, че иска да инвестира 200 млн. евро в изграждането на нова индустриална площадка във Франция.

Но преоценката в ЕС на веригите на доставки противоречи с идеологията за отворения пазар, която доминира политиките на съюза за търговия и конкуренция от десетилетия, отбелязва "Политико". Изводът е, че евентуалната промяна ще изисква сериозна трансформация в подхода.