Коронавирус в България: "Ако не спасим реколтата, магазините ще останат празни"

Българското селско стопанство е ударено тежко от кризата с коронавируса. Пет са основните неща, които трябва да се направят сега, ако не искаме магазините да останат празни още следващата седмица. Това казва Красимир Кумчев, земеделски производител и агроексперт пред "Дойче веле".

"Нали само допреди десетина дни никой не си представяше празни хранителни рафтове в Лондон, Париж, Мадрид, Ню Йорк, но вече ги видяхме. Ако бъдат затворени транспортните коридори, само след седмица магазините за хранителни продукти ще са празни. Трябва да се действа сега. Различните култури, които се засаждат, имат определен вегетационен период и той не е един ден, не е седмица, нито дори два месеца. Каквото трябва да се направи, трябва да е в следващите 30-40 дни. После ще е късно. Земеделието не е шивашка фабрика, която от един ден да смени производството си и да произвежда маски и защитни облекла", казва Кумчев.

Призивите му са тревожни и настоятелни, те синтезират настроенията в целия бранш.

Още при налагането на извънредното положение в продължение на две седмици той публично настояваше за създаване на Национален щаб по продоволствията. В крайна сметка щабът беше създаден, но кой знае защо начело му сложиха машинен инженер.

Пред този съвет стоят и редица сериозни въпроси, които тепърва трябва да се решават.

Кои са мерките?

За какво настоява агроекспертът Кумчев? Същият, който твърди, че само на няколко места по света има такава комбинация от почва, климат, влажност и слънчеви дни, подходящи за земеделие, каквито са в Тракийската низина в България.

Пет са, според Кумчев, основните въпроси пред Щаба по продоволствията.

Първата мярка трябва да е осигуряването на "зелена линия" за транспорта, който доставя фуражи, торове, препарати за растителна защита, резервни части и консумативи за селскостопанската техника. Министерството на земеделието и горите трябва да осигури финансов ресурс на доставчиците, така че да се запасят с всичко необходимо до края на 2020 година.

Друга мярка включва консервната промишленост. Тя трябва да бъде обвързана и подкрепена с държавна поръчка, така че да приема цялата продукция, доставена от земеделските производители. В момента те са изправени пред неяснотата дали ще има на кого да продадат реколтата си, казва Кумчев.

Друг проблем, наложен от мерките за социална дистанция, е организацията на движението на сезонните работници. По правило те пътуват от родните си места с малки бусове с по 10-12 места. Сега обаче в тях се возят по не повече от трима, за да има разстояния между тях.

Някои от работниците идват от доста отдалечени места, намиращи се на 100 км от полето, а досега се плащаха по 10-15 лв. на човек за транспорт.

При новите условия обаче цената скача до 50-60 лв. Като се прибави и надницата, стават към сто лева на човек. Тези разходи се калкулират в себестойността на продукцията. От това цените се вдигат и хората започват да говорят за спекула. А всъщност става дума за реалните разходи на земеделските производители, твърди Кумчев.

Ако не искаме реколтата да остане неприбрана

"Ако не се помогне при осигуряването на дезинфектанти за превозните средства, предпазни средства за работниците и не се реши транспортният проблем за работната ръка, реколтата ще си остане неприбрана. Просто от двете злини трябва да се избере по-малката", заключава експертът.

Той препоръчваза ограничаване на продоволствената криза, която според него е неминуема при толкова затворени граници, на земеделските производители да им се дадат гаранции от държавата, че произведаната продукция ще бъде изкупена.

"На бранша му трябва спокойствие и сигурност", казва Кумчев.

При всяка национална катастрофа България е била спасявана от селското си стопанство. Дали и сега ще стане така, при положение, че произвеждаме едва 15-20% от онова, което консумираме?, пита "Дойче веле".