Коронавирусната пандемия затруднява работата на журналистите

Коронавирусната пандемия затруднява работата на журналистите

Коронавирусната пандемия ограничи достъпа на журналисти до много събития и ценни данни, в някои случаи дори стана причина за цензура и заплахи, отслабвайки още малко обезкървения вече печат.

Оредяха присъствените пресконференции, по-малко въпроси се задават предварително, понякога въпроси изобщо няма, а искания за сведения остават без отговор . Информацията не циркулира както трябва в епохата на КОВИД-19.

За пример ще посочим международните футболни срещи - УЕФА нареди на тези мачове да няма смесени зони, където журналистите можеха да разговарят с играчите. Също и Седмиците на модата: сезонът започна, а независимо има ли дефилета на живо, интервютата с дизайнери са почти невъзможни.

Институции, правителства, депутати, предприятия, спортни лиги и федерации - естествено те трябва да спазват санитарните ограничения, но редовно "виждаме случаи, в които хората се възползват от Ковид, за да крият информация", посочва Дейвид Куилиър, преподавател по журналистика в Аризонския университет.

Има опити да се укриват най-вече данни за самата пандемия, способни да представят в неблагоприятна светлина управлението на вирусната криза от страна на правителства или местни власти.

Губернаторката на щата Канзас Лора Кели отказа тази седмица да предостави на новинарския сайт "Kansas Reflector" контактните данни на държавни търговски обекти, станали огнища на заразата.

За да не съобщават броя на случаите в даден дом за възрастни или университет, някои се прикриват със защитата на лични данни, дори ако нормативните текстове "не са приложими", защото става дума за анонимизирани сведения, изтъква Дейвид Куилиър.

Правителствени агенции, общински съвети и местни организации вземат решения "скришом от любопитни погледи", констатира той - бивш президент на американския синдикат Ес Пи Джей , Дружество на професионалните журналисти (Society of Professional Journalists).

Ако говорим за политиката, кандидатът на демократите за президентския пост в САЩ Джо Байдън редовно е обвиняван, че се крие от медиите, използвайки пандемията като предлог.

Щабът му обяснява с профилактични мерки това, че допуска само десетина репортери и фотографи да отразяват неговите прояви.

Щом склони да отговаря на въпроси - рядко нещо, - прессекретарите му посочват четирима или пет журналисти, които ще ги задават. В крайна сметка републиканците бездоказателно го обвиниха, че получава въпросите предварително.

"Контрол върху посланията"

Освен проблема с достъпа, журналисти се подлагат и на цензура в някои страни, представящи мярката като начин за борба с дезинформацията около пандемията, например в Таджикистан.

Други държави като Китай и Египет анулират визи или експулсират чуждестранни репортери, публикували критични статии за управлението на пандемията.

Тези трудности са част от общия контекст, бездруго неблагоприятен за медиите - навсякъде по света приходите им спадат и пандемията допринася за това, особено на местно равнище.

Заради хроничния недостиг на средства журналистите "вече нямат време" да разработват източниците си и да се ровят в общодостъпните данни, смята Дейвид Куилиър.

Съответно "все по-голяма част от публичната информация" се дава на журналистите "предварително сдъвкана" от професионални пиар експерти, "без проверка и това не е добре", казва той.

В областта на спорта радиотелевизионните медии, които често плащат скъпо правото да излъчват, бяха привилегировани още преди пандемията в сравнение с другите журналисти, а днес получават още повече предимства, въпреки че тези финансови връзки създават възможност за конфликт на интереси.

"Маневрите на политици и други хора с цел да контролират посланията им зачестиха от две години насам", отбелязва Кортни Радш от Комитета за защита на журналистите, според която тенденцията се е засилила с идването на КОВИД-19. Организацията публикува през 2013 г. доклад с негативни оценки за правителството на Обама и усилията да се контролират изпращаните послания продължават през управлението на Доналд Тръмп, съчетани с публичните му враждебни изказвания за печата, добавя тя.

Достъпът до информация във всички сфери е затруднен и от нарастващото недоверие на аудиторията към пресата.

В случая с демонстрациите в САЩ след смъртта на Джордж Флойд например журналисти търпяха нападки от полицията, "но и от демонстранти, нежелаещи понякога независимо отразяване в медиите", казва Радш.

"Ако нещата не се променят, чакат ни мрачни времена - тревожи се Дейвид Куилиър. - До 20-30 години всичко това може да унищожи демокрацията в познатия ѝ вид."

Кортни Радш признава, че положението е "застрашително", но според нея някои "все пак признават важната роля на журналистиката по време на пандемията".

"Респектът към местните медии нараства", обясни неотдавна в института "Пойнтър" за медийни изследвания Джо Маклийн, репортер от Флорида, отразявайки началото на новата учебна година в разгара на пандемията: "Дават ни възможност да покажем, че сме честни, достойни за доверие".

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?