Корупцията и раздаването на милиарди, както и лятната политическа апатия, могат да обърнат кампаниите

Как бихте определили приключващата предизборна кампания? По какво се различаваше от кампанията за предишните избори през април?

Кампанията се различаваше предимно по тона и общото настроение. Пандемията стоеше като фон, но не беше основен фактор. Налице бяха и редица категорични действия на служебния кабинет, който се превърна за някои партии в основен "опонент". Правителството на Стефан Янев трябваше да организира изборите по новите правила, както и да разкрие състоянието, в което е оставена държавата. Партиите на промяната бяха окрилени от успеха си на изборите от 04.04.2021 г. Те използваха подема сред феновете си, за да засилят резултатите си и да разширят целевата си група. Старите партии често изглеждаха като поели тежък нокдаун и се опитваха да се върнат като уверени участници в политическия процес. Разкритията на служебния кабинет често ги хващаха неподготвени и ги тормозиха през цялата кампания. Особено силен беше ударът, предизвикан от санкциите по закона "Магнитски", който пряко уличи няколко имена и свързани с тях лица и компании. Но това беше и удар директно срещу ГЕРБ, които с управлението си през последните 12 години са създали условията да се превърнем в това, което сме сега.

И още нещо – толкова чести избори са изморителни за политическите сили дори във финансов смисъл. Изморителни са и за избирателите, защото българите не сме свикнали толкова често да упражняваме гражданските си права. И това си личи.

Кой каква стратегия избра? Какви комуникационни инструменти се използваха, за да привлекат повече избиратели?

В кампанията на ГЕРБ ярко се отличиха два периода. Първият започна с уж позитивна кампания, изпълнена с много обещания за близко и далечно бъдеще, сякаш са новосформирана партия, която бодро иска да води страната. За съжаление в техния наратив се открояваше огромна липса – честен отговор на въпроса какво се случи през последните 12 години, как с толкова еврофинансиране може да се похвалят само с малко построени магистрали, и то с компромисно качество, защо изостанахме даже от Румъния, защо по цял свят ни знаят като най-корумпираната държава от ЕС, както и за най-високата смъртност и най-слабата кампания за ваксинация на населението. Тази липса стана оглушителна с разкритията на служебното правителство, което изнесе втрещяващи данни. Стратегията беше сменена в движение и Борисов взе кампанията "на ръчно управление". Започна обиколка из страната за срещи с партийния актив с цел надъхване. Спомените за Караянчева и нейните думи за "ходенето пеша" избледняха пред новите креативни вербални вълшебства за половин милиард асфалтирани километри, стотици пречиствателни станции, необяснимата среща с Реджеб Ердоган и много подобни. А комуникационният инструмент "гушкане" – директен и много близък контакт с гласоподавателите и фамилиарничене – стана основна тактика. Изнервянето и напрежението се открои във всички публични изяви на активистите на ГЕРБ и кандидатите им за депутати. Явен беше опитът поне да се задържи ГЕРБ актива, което доведе до понякога комични словесни форми и фигури.

Специално внимание трябва да се обърне на слогана им "Ред в хаоса" – той е сгрешен на базисно ниво. След 12 години управление да се твърди, че е оставен хаос, е странно от комуникационна и стратегическа гледни точки. А ако не говорят за страната, добре е да се уточни кой хаос имат предвид, може би космическия хаос, породен от силите на неумолимата ентропия.

Партията на Слави "Има такъв народ" се отвори повече, нейни представители имаха повече публични и медийни изяви. Дори Телевизия 7/8 се излъчва безплатно и дава широка трибуна на експерти и лидери на мнение извън техните редици. Търсещи вече победата, те не допуснаха грешката от предишната кампания да се затворят напълно. Все още се усеща липса на ясно заявена визия за бъдещите действия, особено в икономическата сфера. Ще им е необходима помощ при евентуално съставяне на правителство.

Тенденцията за засилване пасивността на БСП продължи. На практика там цари доста сериозна безидейност. В малкото си публични изяви Корнелия Нинова предимно нападаше новите партии. Стремежът ѝ да не каже и дума за Борисов и 12 години управление на ГЕРБ правеше впечатление даже на верни партийни функционери. Лутането в посланията и позиционирането издаваше слабост. На нейния фон Антон Кутев в качеството си на говорител на служебния кабинет като че ли направи повече за сриване на колебливия имидж на ГЕРБ. Основният приоритет на Нинова не беше битка с Борисов, а дистанциране и изолиране на президента Радев, с оглед идващите президентски избори през есента.

"Демократична България" заложиха на още повече разпознаваеми личности, които водят собствена и обща кампания едновременно. Сякаш правят мини мажоритарни избори. Продължиха с разкритията, свързани с предишното управление. Ще се види доколко са успели да разширят електоралната си база и да убедят хората, че е нужда промяна.

ДПС се опитаха да се разграничат от Пеевски. Със съмнителен успех. Явно беше, че понасят тежък репутационен удар от санкциите по закона "Магнитски". Свиха кампанията си до рамките на твърдия си електорат, за да не загубят и него. Отказът им да поемат поне малко отговорност или да дадат отговори как се е стигнало до това положение, създава усещане за гузност и недоизказаност. Загубиха се напълно опитите им да говорят за зелена енергия или други европейски теми, но продължиха с наратива на партия, която сякаш е готова да управлява с пълно мнозинство в парламента поне четири години ("Рестарт на държавността" като слоган).

"Изправи се! Мутри вън!" продължиха стабилното си представяне в разкриване на безобразията на предишната власт. Показаха доказателства за подслушване на десетки протестиращи. И се присмяха на искането на ГЕРБ да се представят доказателства, че доказателствата са доказателства. Разбираемо, по професионална оценка. Остриетата Манолова, Хаджигенов, Дончева, Бабикян и други продължиха да демонстрират непримиримост към бившите.

"Патриотите", макар и обединени, не успяват да изплуват над повърхността. Липса на идеи, липса на отговорност за миналите години, всичко това им тежи репутационно и те не успяха с кампания да го изчистят. Темата с Македония, която уж трябва да им е флагман на комуникацията, започна да става камък на шия за много хора. Ролята на политиците би трябвало да е търсене на решения, а не създаване на проблеми. ЕС продължава да не разбира как Франция и Германия успяха да постигнат разбирателство само няколко години след Втората световна война, а ние се разправяме за събития от преди повече от век. Разбираемо е, че се сриват все повече като одобрение. Няма да е изненада, ако останат извън нови парламент. Обединено.

Какви са залозите в тази кампания? Кой какво може да загуби или спечели?

За политическите сили сякаш е ясно. Старите партии могат да загубят власт, влияние, възможност за овладяване на институции и разпределяне на финансов ресурс. За някои като Корнелия Нинова може да означава и край на политическата кариера. Новите партии могат да спечелят доверието на хората, да спечелят повече гласове и евентуално да могат да формират кабинет.

Но най-важното са хората. Те могат да спечелят повече бъдеще, повече нормалност, повече истинска демокрация. Но и могат да загубят надеждите и илюзиите си в поредния период на застой, маскиран като привидна стабилност.

Какво беше поведението на медиите? Справиха ли се със задачата да бъдат безпристрастен и обективен наблюдател на предизборната кампания?

Дебатът като комуникационен инструмент вече изчезна почти напълно. Медиите не успяха да накарат политическите лидери да влезнат в реална битка на идеи. Може би трябва да преосмислят политиките си и отношението на политиците към тях.

Работата на хиперактивния служебен кабинет усложни реакцията на медиите. Под влияние на някои партии, с предимно бивш управленски уклон, част от медиите тотално отрекоха дейността и разкритията му. Те се държаха като ПР-отдел на тези партии, и публикуваха само защитаващи позиции. Даже някои техни представители, маскирани като журналисти, задаваха въпроси, които повтаряха едно към едно опорните точки на партийните активисти. Медиите пък, които отразяваха разкритията на правителството, бяха нарочени, че подкрепят новите партии.

Трябва да се отбележи спирането на политически коментари и политическо присъствие в сутрешния блок на бТВ. Те се опитаха да го обяснят с желание да пазят нервите и доброто настроение у публиката. Но съвпадането с началото на кампанията, и особено с началото на разкритията за злоупотреби, остави едно особено усещане за преднамерена разсеяна целенасоченост.

Цялото това странно поведение беше обусловено от отказа на бившите управляващи да поемат каквато и да е отговорност за действията си. Вкарват държавата в странна ситуация на алтернативна реалност, сякаш всички ние сме живели на друга планета.

Доверието в изборите може да бъде разклатено, защото ГЕРБ нагнетяват напрежение и внушение, че машините не са сигурни. Как ще се отрази това?

Това е типично поведение на насилник, който плаши жертвата да не опитва нищо ново, защото може да се измъкне от оковите на застоя. Доводите, че се отнемат права на хората, като се използват машини, са тотално несъстоятелни. По същата извратена логика някои хора могат да кажат, че не четат и не искат да се гласува с бюлетини и химикалки, а с отпечатък с пръст или с разноцветни камъчета. Но това не означава, че трябва да се върнем в каменната епоха.

Нужен е институционален и граждански отпор – с аргументи и с факти – които да показват честността на изборите и произведените от тях резултати.


За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков.

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от The Smarts Group и преподавател в УНСС и в НБУ.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател. Председател на Етичната комисия към БАПРА.

Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър "Комуникации и връзки с институциите" на Американска търговска камара в България, която наброява около 330 членове. Член е на БДВО и EACD. Председател на Комисията по професионална етика към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на завършилите Alianz Academy.

Споделяне

Още по темата

Още от Предсрочни избори