Корупцията погълнала над 2 млрд. лв. за година

Корупцията погълнала над 2 млрд. лв. за година

България губи от корупция повече благосъстояние, отколкото е средногодишният размер на европейските фондове, предвидени за страната. Само за миналата година подкупите са погълнали над 2 млрд. лв. С 1 млрд. лв. е ощетена страната от корупционни практики при обществените поръчки, с 800 млн. лв. - при замяната на земи и управлението на държавна собственост, с 300-400 млн. лв. от контрабанда през безмитните магазини.

Това сочи представеният в понеделник доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за оценка на корупцията през 2006 г., според който за пръв път от 10 години насам българите определят корупцията като основния проблем за страната.

“Битката с корупцията може да бъде спечелена, само ако българският народ желае това”, каза при представянето на изследването посланикът на САЩ у нас Джон Байърли. Българите стават все по-взискателни, а манталитетът "не ми пука" отмира, добави дипломатът и препоръча на политиците да демонстрират воля за борба с рушветите, защото така ще спечелят дълготрайна подкрепа.

Подкупите колкото бюджетите на три министерства

Корупцията източва средства от фондове и социални услуги, а загубите за България са огромни, допълни Байърли, чиито сметки показват, че българското правителство е измамено с 900 млн. лв. през 2006 г. точно от такъв вид корупция. Посланикът уточни, че на същата сума се равняват бюджетите на министерствата на здравеопазването, околната среда и културата, взети заедно. Корупцията е скритият данък, който всички българи плащат, коментира дипломатът.

В навечерието на членството на България в ЕС и в първите месеци след присъединяването на страната се наблюдава намаляване на административната корупция, но политическата корупция остава практически безнаказана, сочи докладът.

По думите на Байърли българското общество не знае кой финансира политическите партии, а ако не се справи с корупцията, България ще разколебае доверието на партньорите си.

Наскоро “Прозрачност без граници” представи изследване, според което служителите, чиято работа е да се борят с корупцията, са демотивирани да правят това заради политическия натиск, който им се оказва.

Хвалейки действията на главния прокурор Борис Велчев от последните месеци, американският посланик каза, че българите искат ясни сигнали за борба с корупционните мрежи.“Българите искат да видят прекъснати връзките между политическите и сенчестите групировки”, заключи дипломатът.

Подкупите минават безнаказано

Сред българите се засилват нагласите за нарастване на корупцията сред членове на правителството, народни представители, кметове и висша администрация, а усилията на властите за нейното ограничаване се смятат за недостатъчни, сочи проучването на ЦИД.

По-вероятно е да пострадаш в катастрофа, отколкото да бъдеш наказан за даване или за получаване на подкуп, посочват от ЦИД, цитирайки съпоставка на данните на Системата за мониторинг на корупцията за средномесечния брой подкупи през 2006-2007 г. с образуваните съдебни производство и осъдените лица.

Главният прокурор пита какво правят контролните органи

Най-опасната форма на корупция е тази в съдебната власт, каза Борис Велчев, който обаче за пръв път си позволи да отправи публични критики към органи извън прокуратурата и МВР.

“Създава се впечатление, че за всички нередности в държавата отговарят полицията и прокуратурата. Това просто не е така. Начинът, по който се представят нещата, включително и медийно, създава повишени очаквания към дейността на МВР и прокуратурата и един максимален комфорт на останалите контролни органи. Много хора не си задават въпроса – какво правят митническите органи, данъчните органи, органите на строителния надзор, на ветеринарния контрол и други.

Без да бягаме от отговорност ние искаме да обърнем внимание върху това, че отговорността е и на останалата част от контролната система на страната, която има огромна роля в превенцията на корупцията у нас”, каза главният прокурор.

Дребната корупция – по-важна от тази по високите етажи?

Велчев е противник на идеята всички усилия да бъдат съсредоточени в борбата с корупцията по високите етажи на властта, защото, по думите му, тя не е основният проблем. Не бива да подценяваме на т.нар. дребна корупция, защото търпимостта към нея създава хранителна среда за политическата корупция, каза главният прокурор.

Той се съгласи с посланик Байърли, че процеси срещу публични фигури ще върнат доверието на гражданите в съдебната власт, но допълни, че не е достатъчно някой да бъде обявен за корумпиран, а и да се приведат доказателства пред, което било “безкрайно трудно”.

Според изнесените на форума данни, 120-130 000 средномесечно са даваните подкупи през миналата година, образувани са 233 дела, а са осъдени 188 души.

Значителна част от проявите на корупция остават неразкрити, а дори в малкия брой случаи, когато има образувано наказателно производство, то невинаги завършва с постановяване на осъдителна присъда. Голяма част от делата завършват на ранен етап от наказателния процес, като над 60% въобще не достигат до съда. Само една четвърт от започнатите предварителни производства достигат до постановяване на присъда и едва 40% от лицата с повдигнато обвинение получават осъдителни присъди.

Сивата икономика в България продължава да намалява, но остава голям потенциален източник на корупционни плащания, сочи още докладът. За периода 2002-2007 г. делът на сивата икономика в оборота на отделните икономически отрасли в България е намалял от 29 процента на 17,1 процента.

Равнището на корупцията в България е съпоставимо с това в други членки на ЕС като Италия, Словакия, Латвия, Литва, Чехия и по редица показатели е по-ниско от Гърция, Полша и Румъния. Това показва колко е важно предприемането на координирани антикорупционни реформи на равнище ЕС, посочиха от ЦИД, които работят в тясно сътрудничество с вътрешния министър Румен Петков и заедно с него се опитват да убеждават ЕС, че в България корупцията не е толкова голяма, колкото “възприятията” за нея.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: