Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията

Корупцията в България достигна 15-годишен рекорд

94% от анкетираните смятат, че администрацията работи само срещу рушвет

Корупцията в България достигна 15-годишен рекорд

Степента на корупция в българската администрация е достигнала рекордно за последните 15 години ниво през 2014 г. Това е основното заключение в традиционния годишен доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Според авторите на проучването 29.3% от пълнолетните българи, или 1.9 млн. души, са участвали по някакъв начин в корупционна сделка, независимо дали става въпрос за даване на пари, подарък или просто услуга в замяна на административно обслужване.

По данни на ЦИД най-сериозен спад този показател е отбелязал между 2009 и 2012 година, в резултат от засилена административна и наказателна репресия. След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение.

Моментното ниво на корупция в администрацията значително надвишава средните стойности в Европейския съюз и нарежда България сред страните с много сериозен корупционен проблем, заключват авторите на изследването. На този фон в държавното управление се наблюдава трайна липса на механизми за ефективно противодействие на корупцията.

"Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на "старите", утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения", се посочва в годишния доклад на ЦИД.

Положението допълнително се влошава от факта, че макар морално да заклеймяват корупцията, повечето граждани реално проявяват готовност да участват в подобни схеми в ежедневието си. Около 70% от гражданите демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.

В периода след 2001 г. относителният дял на онези, които не са склонни към никакви компромиси с корупцията, нараства маргинално от 25% на 33% от населението на страната, посочват от организацията.

"Основна причина поведението на гражданите да е прокорупционно е, че корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл. Нейните мащаби са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квазиданък", се казва още в анализа.

Тази тенденция води до нарастване на броя на гражданите, които са с нагласата, че администрацията очаква някакъв рушвет, за да изпълни дадена услуга. Докато към 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. този дял е 94%.

Общата картина се допълва и от нищожната ефективност на разследващите спрямо реалния брой корупционни схеми в държавната администрация. Според данните в изследването ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, като след 1989 г. броят на осъдените се колебае между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно.

"Фактът, че повечето граждани морално отхвърлят корупцията, но са склонни да участват и участват в подобни взаимоотношения ,показва, че в българското общество е налице структурен проблем. Корупцията е станала норма и цена на значителна част от административните услуги. Степента на нейната ефективност като средство за решаване на практически проблеми в бизнес сектора се повишава в периода след 2008 г. Освен специфичен данък, тя често е начин да се намали влиянието на конкуренцията", допълват от ЦИД.

Сериозен принос за това положение има склонността на всички управляващи да упражняват натиск върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни.

Още по темата
Още от България