Корупцията в България остава широко разпространена

Новото българско правителство предприе някои стъпки за борба с корупцията в края на 2009 година и има известен напредък, но явлението остава широко разпространено във всички държавни власти, се казва в годишният доклад на Държавния департамент за правата на човека в България.

Според документа основните корупционните практики са подкупи, злоупотреба с еврофондове, разработката на схеми за незаконно присвояване на средства, законодателство, защитаващо частни интереси и официална защита за фигури от организираната престъпност. Американските власти отбелязват наличието на значителна корупция във върховните съдилища.

Цитира се скандала с ”Красьо черния” и оставките на двамата членове на Висшия съдебен съвет, които бяха замесени в този случай. Критика е отправена към т.нар. правителство на съдебната власт за твърде бавните действия по дисциплиниране на магистратите в системата.

Парламентарните избори в България през юли бяха приети като цяло за свободни и честни, но бяха помрачени от многобройни съобщения за купуване на гласове, както и от промени в избирателната система малко преди вота, които бяха подкрепени само от управляващата по онова време коалиция, пише в доклада.

В документа, който разглежда състоянието на човешките права през 2009 г., се отбелязва, че цивилните власти в България в общи линии имат ефективен контрол над правоохранителните органи. Докладът обаче отбелязва няколко случая, при които служители на правоохранителните органи са действали на своя глава.

В увода на доклада като основни проблеми с човешките права се оценява лошото отношение на полицията към задържаните като се казва, че има смъртни случаи в полицейските управления, настъпили при ”необясними обстоятелства”.

Отбелязват се тежките условия в затворите и арестите, както и безнаказаността на официалните лица.

”Има някои ограничения на свободата на медиите, дискриминация срещу религиозните малцинства, а корупцията във всички власти продължава да е широко разпространена. Други големи проблеми са честите прояви на насилие към жени и децата, лошото образование, предлагано на децата от ромски произход, лошото състояние на институциите, които отговарят за защитата на малолетните, широко разпространена е дискриминацията срещу хора с уреждания и хора от малцинствените групи”, се казва в доклада.

Държавният департамент критикува твърде формалния съдебен процес в България и все още неефективното преследване на заподозрените в корупция официални лица от страна на правителството.

Специално внимание в доклада се обръща на арестуваните при операция ”Наглите”, която бе насочена срещу групировките, свързани с отвличанията, но се акцентира, че съдебният процес срещу тях все още не е започнал.

Посочва се още, че Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които са към президентската институция, продължават да работят почти безконтролно.

В раздела на доклада "Свобода на сдружаване" се посочва, че политически партии основани на религиозна, етническа или расова принадлежност са незаконни. На практика обаче забраната не е отслабила ролята на някои етнически малцинства в политическия процес и в действителност много партии представляват интересите на различни етнически групи.

В доклада е описан случая с отказа на властите да регистрират македонската активистка група "Илинден" като партия, въпреки решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2005 г., което е против отменената оригинална регистрация на организацията.

В раздел "Корупция сред властта и прозрачност на управлението" се казва, че въпреки че закона предвижда наказание за корумпирани високопоставени служители, правителството не го прилага особено ефективно и уличени представителите на властта се измъкват безнаказано.

Новото правителство, избрано заради антикорупционната си платформа, повдигна обвинения срещу четирима бивши министри и уволни високопоставени служители за взимане на подкупи. Формалният съдебен процес обаче пречи за успешното приключване на знакови дела срещу организираната престъпност.