Корупцията в България продължава да е повсеместна

В изпълнителната, законодателната и съдебната власт продължава да има корупция и това е един от основните проблеми от гледна точка на защита на човешките права. Това е записано в годишния доклад на американския Държавен департамент за състоянието на защитата на човешките права по света.

Сред другите отчетени проблеми са натиска и сплашване на журналисти, лошото отношение от полицията към задържани лица и представители на малцинствата в арестите, както и тежките условия в затворите.

Авторите на доклада мотивират тези изводи със статистиката от Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ). До ноември 2010 година съдът е издал 60 решения за 89 нарушения на Европейската конвенция на човешките права от страна на България. Институцията е наредила на България да плати общо 980 148 евро за обезщетения и съдебни разноски. Българското правителство стриктно се е съобразило с решенията на ЕСПЧ

Според доклада българското законодателство гарантира свободата на словото и печата, но ситуацията на практика е различна. Има обаче сигнали, че лица с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Неправителствени организации сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за представянето им в положителна светлина.

В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва в доклада.

Клеветата се преследва от закона, а много дела за клевета са породени от медийни отразявания на корупция или лошо управление. Най-често жалби за клевета се подават от представителите на изпълнителната власт и други лица на обществени позиции.

Купуването на гласове е друга тема на доклад. Американският департамент отчита, че между 10 и 16 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени или манипулирани, включително чрез придвижване на гласоподаватели с автобуси в различни избирателни райони, което значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна активност.

Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.

По отношение на корупцията и прозрачността сред управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава да е проблем и в трите власти.

Критиката към правителството е, че не прилага закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в корупционни практики безнаказано. ”Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на държавни средства и нарушения по договори за държавни поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища”, пише в доклада.

Неправителствени организации съобщават, че в изпълнителната и съдебната власт корумпирани служители често биват уволнявани, оказва им се натиск да напуснат или най-често биват преназначени, вместо да бъдат съдени по обвинения в корупция.

Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява преследването на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

Особено внимание се обръща на военните съдилища, където магистратите ”са уязвими спрямо външно влияние, тъй като министърът на отбраната има правомощията да утвърди назначенията им, както и да ги повишава или понижава в длъжност”.

Проблеми продължават да бъдат: насилието над жени и деца; двойния стандарт при образованието на ромски деца; тежките условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и сираци; трафика на хора и дискриминацията над хора с увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.