Корупцията в Русия: "данък в сянка"" или подкрепа на родните производители?

Експерти и предприемачи са единодушни: корупцията в днешна Русия не означава просто отношения между отделен рушветчия и отделно лице, предоставящо рушвета. През последните десет години в страната бе формирана стройна и организирана алтернативна система за данъчно облагане в сянка. Корупцията по руски обаче си има и друга особеност. Правото да се даде подкуп на губернатора или на друг чиновник от висок ранг не е за всички. То се определя от личните връзки и от изградени вече отношения. Чуждестранните компании не разполагат с нужния запас от подобни връзки и корупцията съответно се превръща в своеобразен инструмент за защита на родния производител.

Според проучване на Института по социология, поръчано от Международния валутен фонд, миналата година жителите на Русия са дали за подкупи към 33,5 милиарда долара. Докато средногодишните разходи на едно физическо лице за рушвети са 3 211 рубли /около 100 долара/, един бизнесмен отделя близо 3 700 долара. И това са само минималните оценки на всекидневната корупция в бизнеса.

Подкупи дават 82 на сто от бизнесмените в Русия. Корупционните потоци изтичат към различните нива на властта по следния начин. Начело са общините - това равнище държи три четвърти от пазара на корупционни услуги. Следва регионалното ниво /местните власти в провинцията/ с 20 процента от пазара. Последно място в челната тройка заема федералната власт - пет на сто от пазара /само че без корупцията във висшите ешелони на властта, която е невъзможно да се анализира/. А кои функции на изпълнителната власт са най-доходни? Ето какво сочи проучването. Във водещата тройка по обем на получавани подкупи /над 90 на сто от пазара/ влизат: нефинансовата контролна и надзорна дейност - 34,6 на сто; лицензирането - 34,2 на сто; събирането на данъци и данъчният контрол - 22,0 на сто.

Не е лесно за вярване, но близо три четвърти от руския бизнес не прилага корупционни стратегии. Става дума за ситуации, в които бизнесът съзнателно влияе върху вземането на властови решения за получаване на предимства в конкурентната среда. На онези, които странят от подобни методи, даже нашата непълноценна икономика предлага алтернативни възможности за постигане на успех. Може например просто да се произвеждат качествени стоки и услуги. Дори в нашата държава тази стратегия има някакви шансове. Един съществен дял от бизнеса се стреми просто да няма вземане-даване с държавата. Ако пристигнат да те рекетират, добре - буташ нещо и забравяш. Докато хората, залагащи на корупцията, не гледат толкова на качеството на стоките и услугите си. Щом печеля, като бутам пачки под вратите на разни кабинети, що ми е да се тревожа за разни там глупости? Това не означава, че подобни бизнесмени не стигат до успеха. Просто ако искаш, използвай тази стратегия, ако щеш - недей. Шансовете за успех не зависят пряко от това.

Съвсем не искам да кажа, че пазарът на услуги "под масата" е несигурен - напротив, той е сред най-сигурните пазари в страната. И ако целта на активната корупционна бизнесстратегия е получаването на пазарен монопол, очакваният ефект най-често е налице. В нашата икономика обаче успехът носи риск - може "да те налегнат" едни или други мутри. Средата, в която вирее бизнесът у нас е страшно агресивна.

Освен това корупционните отношения в страната са тясно преплетени със социалните. Рушветът е част от местните, приятелските, корпоративните отношения. Къде по-комфортно си е да организираш корупционен сговор, постоянни и устойчиви корупционни отношения с човек - бивш колега, с когото заедно ходите на сауна и децата ви учат заедно в Кеймбридж. А един чужденец не е "част" от тази система. И това е пречка за чужденците, желаещи да влязат на руския пазар. Чужденците са свикнали с пазарната корупция, в която действа правилото "замяна на пари срещу стока" - избираш стоката, плащаш си парите и си тръгваш. Далеч по-трудно им е да овладеят социалната корупция.

Естествено, корупцията носи изгода на чиновниците - това е техният поминък, тяхното средство за натрупване на богатства. А какво са подкупите? Това е данък върху оборота в сянка. Чиновниците значи се нуждаят от икономиката в сянка, имат интерес от нея. Това е механизъм, който се самовъзпроизвежда. Освен това нормативни положения, пораждащи корупция, често се гласуват у нас с абсолютно благородни подбуди. Класически пример е Кодексът на административните правонарушения. След приемането му битовата корупция нарасна - това е регистриран от статистиката факт. Някои норми в кодекса разперват пред чиновника цяло ветрило от пълномощия да вземе едно или друго решение по собствено усмотрение. Например дали да платиш глоба 10 рубли или 1 000 рубли. Ето и възможност за корупционен сговор, щом ти намекват: даваш 100 рубли на ръка и глобата ще ти е 10 рубли. А депутатите разсъждават, че чиновникът бил длъжен при налагане на глобата да се съобрази с конкретния случай. Нали това го имало в съда. В съда обаче ситуацията е съвсем различна - открита и конкурентна. Глобяването пък е монополна и неконкурентна ситуация. И там чиновникът трябва да се ограничи с по-строги процедури за вземане на решение. А депутатите, водени от най-добри подбуди, на практика създават условия за корупция.

Всъщност не трябва да смятаме точно нашите депутати за пъклени изчадия. Неотдавна в Англия направиха проучване доколко се ползват с уважение в обществото различните професии. И в тази страна на фундаменталните традиции точно парламентаристите излязоха на първо място по "липса на респект"! Това е общата закономерност. В Сената на САЩ обаче, щом стане време за гласуване, край входа на залата се нареждат хора, които раздават листове с различни оценки и експертни препоръки. И американските законодатели, щат не щат, четат всичко това и се съобразяват, понеже организациите, които ги раздават, анализират резултатите от гласуването и обясняват след това на избирателите: ето, вашият сенатор е мошеник или магаре, или корумпирано магаре, защото трябваше да гласува тъй и тъй, а той гласува иначе. И средствата за всички тези организации идват от американския бизнес. У нас за жалост няма подобен натиск върху законодателите. Нашите бизнессдружения засега притискат депутатите, водени главно от лични и корпоративни интереси. Те могат дори да се наговорят и да прокарат срещу заплащане и някой свестен закон, полезен за обществото. Но само като изключение. А пък властта, при липса на натиск и контрол от страна на гражданското общество, се занимава с всичко друго - но не и с реализиране на обществените интереси.

По БТА, със съкращения