Корупцията в здравеопазването има обективна основа

Според изследване на Евробарометър, здравеопазването е най-корумпираният сектор у нас. От Центъра за изследване на демокрацията, изнесоха данни, че 40 от всеки 100 подкупа в страната са в сферата на здравеопазването. Общо 150 000 са корупционните сделки, месечно. Годишната цифра е 1 800 000, което означава, че в здравеопазването ежегодно се осъществяват 720 000 корупционни сделки. България е на незавидното четвърто място сред страните от ЕС по ниво на корупция, но с най-голям ръст през последните две години, като според анализаторите се дължи именно на здравеопазването.

Възможно ли е това и ако да, на какво се дължи този феномен? Преди всичко 720 000 корупционни сделки в здравеопазването за година е цифра, която изглежда твърде висока. Трябва да се има предвид, че данните са резултат от проучване на общественото мнение и е възможно част от отговорите на анкетираните да не са съвсем верни, определяйки като корупция всяко едно плащане за медицинска помощ, дори когато е определено със закон като дължимо. Уроненият през последните години престиж на медицинската професия, включително и в резултат на целенасочени усилия от правителството, също може да даде отражение при отговорите на една анкета.

Предвид организацията на здравната ни система, вероятно основното поле за корупция са болниците и медицинската експертиза на работоспособността, общият брой на които е близо 2 000 000 случая годишно. Това означава, че всеки втори-трети пациент, който е постъпил в болница или е получил болничен лист/ТЕЛК решение е бил участник в корупционна сделка. Означава, също че всеки един лекар, работещ в болница или свързан с медицинската експертиза годишно е участвал в поне 50-60 корупционни сделки.

Така или иначе дори и да имаме съмнение в достоверността на цифрите самите мащаби на констатираната корупция и нейният огромен ръст за последните две години сами по себе си означават, че здравната ни система има голям проблем.

Защо това е така и какви са причините? За да се даде отговор на този въпрос трябва да се анализират спецификите на здравната система, защото общите фактори, които обуславят корупционната среда (наличие на “мръсни пари“, слабо правораздаване, липса на свободни медии, концентрация на власт и др.) са валидни за всички системи.

Кои са тези специфични събития през последните години, които обуславят ръста на корупционни сделки в здравеопазването? От гледна точна на здравната администрацията. единственото за отбелязване е създаването на Изпълнителна агенция Медицински одит, която по дефиниция трябва да се бори с корупцията. Изводът разбира се не е, че ИАМО е допринесъл за това, а че ефективността му да противодейства е нулева, както и на всички останали органи – МЗ, НЗОК, РЗИ, БОРКОР, МВР, ДАНС, ГДБОП и пр. Само по себе си създаването на органи за борба с корупцията не решава проблема.

Борбата би била резултатна тогава, когато освен да се създават контролни органи (които сами по себе си могат да се превърнат в място за корупция) се обърне внимание на средата и факторите, които благоприятстват корупционните практики. Такива в здравната ни система има и голяма част от тях бяха създадени именно през последните години.

Цялостната политика на правителството е насочена към засилване на държавната намеса и регулация в сектора. Идеята за Медицинските стандарти се изроди в инструмент за закриване на малки болници, чрез поставяне на абсурдни изисквания, които в един момент се оказаха непосилни и за така наречените големи болници. Въведоха се допълнителни регулации и чрез наредбата за осъществяване на болнична помощ. Системата за специализация на медиците, чрез своите правила поражда само отвращение у всеки рационално мислещ човек. Самата НЗОК загуби обществения си характер и по структура и управление стана типична държавна администрация. На практика бе прекратен процеса на договаряне между НЗОК и съсловните организации, като държавата си присвои правото сама да определя цените и обема на медицинската помощ. Закриха се арбитражните комисии и се приеха правила, според които НЗОК получи безконтролна власт да санкционира всеки който желае.

Безспорно най-тежкият удар, обаче си остава въвеждането на регулативните стандарти в извънболничната помощ и особено на лимитите в болничната. Своеобразен връх в тази административна вакханалия е последното предложение на НЗОК да лимитира не само бюджетите, но и болните по всяка една диагноза.

Така финансовият резултат на лечебните заведения, а от там и доходите на медицинския персонал вече не зависи от това дали потребителите са доволни от работата им, а от благоволението на политически определени лица. В съвкупност всичко това превръща лечебните заведения в администрация, а медиците в чиновници. Доходите им са фиксирани, най-често на нивата на определените от правителството осигурителни прагове или малко по-високи от тях, но най-важното не зависещи от количеството и качеството на положения труд, от търсенето и предлагането на тяхната услуга.

По тази причина пазарната корекция (разликата между фиксирания доход и потенциалния на база търсене и предлагане) се извършва, чрез корупционни сделки, досущ както в държавната или общинската администрации. Така правителствата, следвайки естествения си нагон да управляват и регулират всичко и всички и не на последно място призивите за по-силна държавна намеса, която да реши проблемите на здравеопазването на практика създават условията и предпоставките за разрастване на корупцията в сектора.

Втората голяма предпоставка за корупция в здравеопазването е наличието на огромен брой болници, които са държавна собственост. Това е ситуация, в която бидейки директор разходваш чужди пари за да задоволяваш чужди нужди, сиреч не те интересува нито размера на разходите, нито дали нуждите са задоволени. Споменът за държавните предприятия от близкото миналото с частни интереси на входа и на изхода, в резултат на което се приватизират печалбите и се национализират загубите все още е жив.

Хроничният проблем с натрупването на огромни дългове от държавните болници, които периодично правителството покрива, но никога не решава трайно, неизбежно създават подозрение, че има умисъл, чиято цел е лесни пари за определени политически и/или икономически интереси.

В заключение ще кажа, че за разрастването на корупцията в здравеопазването има обективни условия. Решението на проблема не е в създаването на още една агенция за медицински одит. Решението се съдържа в две ключови думи – дерегулация и раздържавяване.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?