Космически заплати по ПрупдтД(У)ДУК

Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се безплатно.

Едно от първите неща при смяната на властта е новите управляващи да започнат да вадят заплатите на старите и да се възмущават от тях. Правителството на Румен Радев не наруши традицията.

Топката беше подхвърлена от министъра на културата Евтим Милошев. Той се възмути от разхищенията в НДК и възнаграждението на шефката му Андрияна Татарова, която според него получава по 14 000 евро месечно - повече от президента. Татарова отрича и твърди, че средната ѝ заплата е 9773 евро. Тя обаче отказва да подаде оставка доброволно – напълно разбираемо, при тази заплата...

Днес здравният министър Катя Ивкова също извади впечатляващи числа. По думите ѝ директори на държавни болници, затънали в дългове за десетки милиони, получават възнаграждения до 40 000 евро месечно.

Темата излезе на дневен ред, след като младите лекари посочиха, че средната заплата на директор на дирекция в Министерството на здравеопазването за април 2026 г. е била 4563 евро - близо четири пъти повече от възнаграждението на лекар-специализант, който реално работи с пациенти.

Особено показателен е примерът на самата Катя Ивкова. Преди да стане министър през май 2026 г., тя е била директор на дирекция в същото министерство и за април е получила брутно възнаграждение от 5442 евро, включително допълнително плащане за "постигнати резултати".

"Най-тревожното е друго. Когато поискахме поименни данни, Министерството на здравеопазването отказа да разкрие индивидуалните възнаграждения на директорите си, обявявайки ги за "лични данни", казват младите лекари. Министерството дори поискало съгласие от собствените си директори, за да разкрие колко им плаща с публични средства, но почти никой не се съгласил. Единственият дал разрешение е била именно сегашната министърка.

Така институцията, която има ключова роля за състоянието на здравната система и възнагражденията в сектора, отказва да покаже колко плаща на собствената си администрация. А младите лекари имат основание да се възмущават. От години те настояват за по-достойно заплащане и от години получават обещания.

Всичко това не е ново.

Когато Бойко Борисов дойде на власт през 2009 г., едно от първите неща, които го възмутиха, беше заплатата на тогавашния шеф на "Информационно обслужване" Иво Николов. Борисов обяви, че за май 2009 г. Николов е получил 13 875 лв., а назначените в държавни дружества кадри от времето на Сергей Станишев нарече "вещиците на Станишев". Тогава той обеща чиновниците да не получават повече от президента и премиера. Заканата обаче бързо беше забравена. Само две години по-късно служители в министерствата трупаха допълнителни доходи по граждански договори и отново надминаваха възнагражденията на политическите си началници.

Но най-големите заплати традиционно са в държавните предприятия. Няма значение дали дружеството е печелившо или затънало в дългове - възнагражденията на ръководството често остават впечатляващи, понякога дори по-високи от тези в частния сектор. При настоящия дефицит на кадри, за частния бизнес е все по-трудно да се конкурира с държавата, която храни армия чиновници на издръжка на данъкоплатците.

Но всичко това е напълно законно и се основава на прословутия Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала – ПРУПДТДДУК. Приет е през 2003 г. при на правителството на Симеон Сакскобургготски и оттогава е променян 17 пъти, за последно през май 2020 г., преди третото правителство на Борисов да си тръгне от власт.

Сред чиновниците той отдавна е известен просто като "Пруп Дудук". Именно този правилник позволява ръководителите на държавни дружества да получават възнаграждения до 18 минимални работни заплати месечно. При сегашните нива това означава над 11 000 евро месечно - напълно законно.

Сиреч, както навремето обичаше да казва Борисов, шефката на НДК дори е спестявала.

Междувременно депутатите си замразиха заплатите на около 4200 евро месечно, без да засягат останалите привилегии, включително т.нар. безотчетни средства, които възлизат на две трети от основното им възнаграждение.

Управляващата коалиция "Прогресивна България" на бившия президент и настоящ премиер Румен Радев дойде на власт с обещания за справедливост и борба с олигархията. Мнозина още помнят свития юмрук, с който Радев излезе от кабинета си на площада, за да подкрепи антикорупционните протести през 2020 г.

Засега обаче се натрупват повече разочарования, отколкото резултати. Няма бюджет, въпреки обещанията той да бъде готов бързо. Няма сериозен разговор за промяна на модела на възнагражденията в държавния сектор. Няма инициатива за ограничаване на автоматичните механизми за увеличение на депутатските заплати. Няма и намерение да се пипа философията на "Пруп Дудук", която продължава да произвежда чиновнически възнаграждения, изглеждащи откъснати от реалността на повечето българи.

А ако ви е омръзнало от темата за заплатите, вижте и една любопитна история за възстановяването на царския блясък на двореца "Врана".

Тя започва с бюст на руския император Александър II, купен в края на XIX век с дарения от жители на Кюстендил и предназначен за градския площад. По различни причини паметникът така и не стига до него. Десетилетия наред е съхраняван в шкаф в църквата "Успение Богородично", а днес украсява карелската столова във "Врана" с благословията на патриарх Даниил. Как се е стигнало дотук е история, която също казва немалко за отношението към историята, паметта и институциите.