Косово си отива, а сърбите?

Косово си отива, а сърбите?

Специалният пратеник на ООН по въпросите на Косово Марти Ахтисаари направи дългоочакваното си предложение. То беше посрещнато с оптимизъм в Прищина и с протести в Белград. Както се и очакваше.

Предложението затвърждава досегашното статукво. Новите конкретни текстове са в полза на държавността, която албанците отдавна чакат. Това, което касае сърбите и другите неалбански народи в Косово, са предложения на хартия, които е доста трудно да се осъществят на практика. Нещата едва ли ще се променят, като се има предвид официалната сръбска позиция. Белград отказва  всякакъв диалог, защото предложението нарушавало териториалната цялост на Сърбия. Тъй като независимостта на Косово рано или късно ще стане факт, от липсата на преговори ще бъдат ощетени сърбите в провинцията. Официален Белград едва ли ще натрупа международен авторитет, позагубен след войните през деветдесетте.

Предложението

Думата независимост я няма никъде, но Косово де факто получава суверенитет. То ще има свое знаме, герб, химн, конституция. Ще има право да членува в международни организации, ще може да сключва международни договори. Създава се Конституционен съд, разузнавателна служба, служба за сигурност. Редица функции, които бяха забранени или невъзможни от действащата резолюция на ООН. Най-важното за по-нататъчното икономическо развитие на провинцията е възможността за участие в международни финансови институции, което ще даде право на Косово да ползва средства от МВФ и Световната банка и да прилага програми, договорени с тях.

Основният проблем в Косово е положението на неалбанското население, което на практика е лишено от елементарни човешки права, като правото на свободно придвижване, достъп до медицинска помощ, образование и т.н. При представянето на предложението Ахтисаари заяви, че правата на малцинствата са гарантирани. Как обаче ще стане това, никой не се наема да заяви, при положение, че нетърпимостта на голяма част от албанското население към всички останали продължава вече осма година след приключване на конфликта и инцидентите продължават и до ден днешен.

Предвижда се малцинствата (наречени неалбанско население, за да не се обидят сърбите), да имат гарантирани места в косовския парламент. Те и в момента имат 20 гарантирани места. Плюс това се състезават за останалите 100 места наравно с албанските партии. Според документа на Ахтисаари за някои закони, които биха могли да нарушат интересите на малцинствата, се предвижда необходимостта от „голямо мнозинство” от над две трети от гласовете в бъдещия парламент. Как обаче ще се определят тези закони от предложението, не става ясно. А при сегашното съотношение в парламента албанците пак имат две трети. Не е ясно защо не е възприет босненският модел с отделна камара на парламента, в която по равно са представени всички националности в страната, която одобрява всички закони.

Нова е по-високата автономия на общините, макар и сега тя на практика да съществува, тъй като албанците си живеят в техните общини, а сърбите в техните. Образуват се нови общини и чисто административно се закрепва разделението на албански и сръбски.

Запазва се правото за сътрудничество с общините в Сърбия. В същия момент обаче е трудно да се повярва във финансовата независимост на сръбските общини, при положение, че данъците се събират и разпределят централно и те ще трябва да продължат да зависят от донациите от Белград.

Оттук нататък

Предложението ще може да бъде обсъждано до края на месеца с представителите на Прищина и Белград. След това ще бъде внесено в Съвета за сигурност на ООН за изготвяне на нова резолюция, по която да се ръководи Косово. Много международни набюдатели и дипломати смятат, че това ще даде основа на западните държави да започнат една по една да признават независимостта на Косово. Така ще бъде заобиколен Съветът за сигурност на ООН, където е почти сигурно че Русия ще наложи вето на независимостта на Косово...

Малко вероятно е да бъдат направени големи промени в предложението на Ахтисаари, защото сръбските власти отказват изобщо да го дискутират. А този подход не води до по-добро положение на сръбското население в Косово. Партийните интереси изглежда надделяха. Тук всички политици се плашат да вземат решение, за да не останат в историята като личностите, предали Косово. В същото време Европейският съюз намекна, че може да направи известни отстъпки на Сърбия в замяна на решаването на въпроса с управляваната от ООН провинция. Получи се картина, доста приличаща на приказката за тоягата и моркова.

В началото на миналата седмица главният прокурор на международния трибунал в Хага Карла дел Понте призова европейските държави да не отстъпват и да не подновяват преговорите със Сърбия за евентуално членство до предаването на издирваните Ратко Младич и Радован Караджич. В същото време словенският външен министър Димитри Рупел и други анонимни дипломати заявиха, че „Младич в Хага” не е задължително условие за започване на преговори. Според сръбската преса на заседанието си през седмицата външните министри на страните от ЕС са се разделили на две по въпроса, а сред най-яростните привърженици на дел Понте са били Великобритания, Холандия, Франция, докато Италия, Словения, Гърция и Австрия са били на страната на Сърбия.

Ще използват ли сърбите сегашната ситуация, за да се върнат в Европа, откъдето излязоха през деветдесетте години на миналия век в резултат на войните при разпадането на бивша Югославия? И ще заменят ли една загубена кауза, каквато на практика е Косово, за нещо, което ще помогне за развитието на останалата част от Сърбия?

Другата позиция, която се застъпва от управляващите, беше най-ясно изразена от министъра на инвестициите Велимир Илич, който каза: „Ако ЕС иска по незаконен начин да ни отнеме територии, защо водим борба за (членство в) този Европейски съюз?”

Още от Балкани