Костов - кмет!

Какво би могло да бъде по-естествено от това Иван Костов да се кандидатира и да бъде избран за кмет на София?

Причини много. Ще започна с това, че Костов загуби изборите, защото българското население реши, че е арогантен и деспотичен, по-скоро Командир, отколкото народен човек. Какъв по-добър акт на извинение за тази арогантност - реална или привидна - от това, скромно да приеме един по-нисък пост и да убеди хората, че е готов да извърши това, което те искат, а не онова, което на него му се ще.

Има и сериозни личностни причини. Костов не е интелектуалец, не е писател, философ, художник, академично лице. Не е бизнесмен. Не е дори купонджия, който би могъл да се наслаждава на свободното си време.

Той умее обаче едно нещо - да управлява. И управляваше добре, макар и с елементи на главозамайване. Но ако промие от себе си всички бакърджиевски и богомилбоневски бактерии, току виж успял да реабилитира политическия си образ. Всъщност, в последната година на управлението на СДС това прочистване започна и набра сила, но общественото мнение вече се беше лашнало в необуздан негативизъм към костовото управление, който по време на изборите удари в най-ниската си точка (точно тогава, когато опиянението на народа от царя беше в апогея си).

Костов е и властолюбива личност. Единият възможен начин, по който избирателите могат да реагират на това властолюбие е по нашенски да му кажат: "Е, щом толкова ти се властва, няма да ти дадем да припариш до власт, та покрай теб и на цялото СДС". Другият, по-прагматичен подход е:"Щом чак толкова ти се властва, ето ти власт, вземи я и този път умната!" По някаква причина, у нас на желанието да властваш се гледа с подозрение и неприязън. Когато някой се кандидатира за лидер на партия, основното нещо, което прави е да се извинява и да обяснява, че не иска да управлява. В една демократична среда обаче умението да управляваш съчетано със страстното желание да си на власт е по-скоро гаранция за успех.

Освен това Костов има и манталитет на кмет. Той е авторитарен, обича всичко да минава през него, не се доверява на други хора, може би често с основание. В този смисъл мащаба на кметството ще му е по мярка. Освен това той не обича особено чужденците. Приема ги, но с досада, като необходимо зло, вместо като равни или водещи партньори. Кметската позиция ще пасне много добре на тази негова домашно управленска нагласа. А кой би възразил, че Елена Костова не би станала чудесна кметица? Никой. И градът ще ги заобича.

Разбира се, изборът на кандидат - кмет не се основава на личните предпочитания и нагласи на един човек. Трябват още причини. Една такава причина е, че Костов може да оправи София. В момента София се управлява безобразно. Паркирането е с краката нагоре. Строи се по най-безразборен начин и градът от едно прекрасно място се превръща в предградие от северно - гръцки тип с красива планина. Като казвам планина, Костов може би е човек, който ще изрине всички строителни недоразумения по Витоша и дори, както тайно се надявам, може да събори и Щастливеца. С две думи работа има много и на него не му липсва умението и енергията да я свърши.

Що се отнася до съдбата на СДС, надали Костов може да направи по-голяма услуга на партията си от това да се отстрани от вътрешнопартийните боричкания и да заяви веднъж завинаги - забравете за мене, оправяйте се сами. След като направи това заявление (ставайки кмет), ще може легитимно и прозрачно да участва във властта и партийното развитие и никой няма да го упреква, че дърпа конците и чергите на сините надежди на България и че всичко се управлява от неговия задкулисен шептеж. Сега много хора го виждат като избухнал петролен кладенец в поляните на синята опозиция, вместо като контролиран източник на така необходима на СДС енергия.

Позицията на СДС ще укрепне. Костов ще получи трибуна, от която ще може да критикува правителството и по този начин ще отваря път на СДС към властта (както ненадейният избор на Първанов отвори път на полумъртвата доскоро БСП). Кметството на Костов ще повдигне рейтинга на СДС и ще осигури десетки ако не и стотици хиляди гласове в София и в страната.

В момента хилядите активисти на СДС са обезверени и почти отчаяни. Те не виждат власт на хоризонта. Но ако видят своя герой отново на власт, при това извършил жест на скромност и саможертва (а много хора ще го приемат така) техният дух ще се повдигне и те самите ще са готови на саможертва. Властта ще се появи поне на софийския хоризонт и то не в лицето на някой незнаен, кротък, послушен и безполезен индивид, каквато изглежда е нагласата на СДС в момента, а чрез най-силовата фигура.

Това което може би ще го възпре да приеме кметската кандидатура, е гордостта. Хора в неговата позиция често казват - или всичко, или нищо. По надолу от където бях няма да сляза!

Това би било прибързана реакция, защото не е много ясно кой има повече власт - кметът на София или министър - председателят на страната. България се управлява все повече и повече от Европейската комисия, валутния борд, НАТО, европейската валута и какво ли още не. Ако човек се вгледа внимателно, може да открие, че в столичното кметство е съсредоточена повече власт и в по-чиста форма, отколкото в бранша на няколко благорoдни международни организации, наречен национално правителство. Има и прецедент. Сегашният кмет е бивш министър- председател, макар и служебен.

СДС се нуждае от шок в системата, за да заработи в ритмични и конструктивни обороти. Обществото иска да види ясно разграничени лидерски функции, за да може да си възвърне доверието към синята партия. София има нужда от добро и решително управление. И, разбира се, Иван Костов, който си остава най-значителното реално явление в новата българска политика, има нужда от ясно дефинирана роля. Кметството би могло да нареди този партиен и национален пъзел.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?