Костов: Да подкрепим изконния ислям, но да не допускаме Турция в ЕС

Имами у нас подпомагали трафика на ДАЕШ през страната

"Трябва да подкрепим изконния, традиционния ислям у нас, който е помогнал да се изгради тази държава, бил е един позитивен елемент за нейното укрепване и преминаване през кризите", но неоосманизмът е заплаха за България. Становището е на бившия премиер и сегашен председател на Сдружение "Център за анализи и управление на рискове" Иван Костов, който в понеделник участва в семинар "Спорни точки за неоосманизма", организирана от Института по социология "Иван Хаджийски" съвместно с Центъра за анализи и управление на рискове.

Той препоръча промени в Наказателния кодекс, които да дефинират много по-ясно престъпленията, извършени чрез злоупотреба с вярата на хората.

"По същия начин трябва да се постъпи с тероризма, каквато задача имат упълномощените органи у нас. А българските медии трябва да разграничават ясно толерантния, коректен ислям, българското мюсюлманско вероизповедание така, както се споделя от хората и радикалният. Защото радикализираните имами на места доведоха до разделение дори на джамиите, например. В едната се изповядва радикален ислям, а в другата - традиционен. Появиха се дори и такива понятия", каза Иван Костов.

Имами в България подпомагат трафика на ДАЕШ (презрителното име на "Ислямска държава" -бел.ред.) през страната ни и проповядват джихад, посочи той. Според неговия анализ в България се обучават религиозни водачи, които ще бъдат използвани като инструмент за турския политически ислям.

Иван Костов изтъкна, че неоосманизмът е елемент от политическата стратегия на Партията за справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган и на премиера проф. Ахмет Давутоглу, която ревизира основни фундаменти на кемалистката конституция по отношение на Османската империя.

Турция като ислямска държава с имперски претенции, от каквото и да е естество, не може да бъде член на ЕС и не е партньор за отбраната на НАТО, каза още Костов.

По думите му ако българските власти не съберат смелост да кажат това, най-вероятно някой ще го направи, защото противното е пълно отрицание на евроатлантическите ценности и устои.

В доклада "Разпадът на неоосманизма", изнесен от Иван Костов, се посочва още, че израждането на режима в Турция в авторитарен, по "московски" или "султански" образец, ще предизвика отрицание и съпротива както вътре в страната, така и вън от нея. "Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи и в никакъв случай няма да бъде пример за подражание, а източник на конфликти. Тези конфликти могат да разкъсат нейната нация и територия", посочи Костов и допълни, че това може да превърне Турция във "втора Сирия" на границата на България.

Роми и затворени мюсюлмански общности са уязвимите групи

"Интервенциите в религиозните дела на българските мюсюлмани и ислямизирането на ромските общности се осъществява от Турция и други ислямски страни. След появата на ДАЕШ ограничението на плацдарм на екстремистите в България се разшири. Част от стотиците българи, които са завършили религиозни училища в Йордания, Египет, Саудитска Арабия, където бяха приютени в медресета и пансионати на мюсюлмански братя, станаха салафити и уахабити", каза той.

"Сега като имами подпомагат трафика на ДАЕШ през България, прокламират зверствата ѝ, проповядват и налагане на шериата. Уязвими за техните проповеди и въздействия са на първо място конвертитите - бивши атеисти, най-често християни, приели исляма, които са податливи на крайни внушения", посочи Костов.

"Това са предимно роми, които често пътуват в Европа. Там се свързват с крайни ислямисти, радикализират се и изграждат логистика на ДАЕШ", поясни той.

Така според Костов затворените общности на българските мюсюлмани са втората уязвима група. "Фактите свидетелстват, че вместо да се противопостави на крайните ислямисти, мюсюлманското вероизповедание ги внедри сред най-уязвимите ромски и българо-мохамедански общности", твърди той.

Вмешателство на Турция в етнорелигиозните дела на България

Костов посочи и примери за вмешателство на Турция в етнорелигиозните дела на България - намеса на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) в делата на мюсюлманското вероизповедание у нас, създаване на допълнителна пряка зависимост с финансирането на над 450 имами, строителство и издръжка на две средни духовни училища с неадекватен капацитет за над 4000 ученика, както и строителство на джамии у нас.

В периода 2000-2014 г. са построени 176 нови мюсюлмански молитвени места, по думите на Костов - отново неадекватно на нуждите на вярващите, тъй като по данни в над 400 български джамии през миналата година не е имало нито една служба. Според извод в доклада строителството на нови джамии у нас би следвало да се възприема единствено като символи обозначаващи присъствие и претенции на исляма в България.

Иван Костов посочи още, че има значителна вероятност отказът на повече от една пета от преброените през 2011 г. у нас да отговорят на въпросите за майчиния си език и вярванията си да е израз за по-опасен синдром - на затваряне и изолиране от българската нация и държава. Това е знак за опасност от етнорелигиозно разцепление и бъдещи конфликти, смята Костов.

Той цитира данни от социологично изследване, според които 4. 4 процента от българските мюсюлмани или 25 400 души са радикализирани и считат, че ако се наложи човек може да жертва живота си в защита на своята религия, а 1.4 процента или над 8000 души отговарят, че при определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан. Рискът е към тях да се добавят част от онези 12 000 нелегални имигранти в България, влезли в последните три години. Според центъра на Костов тези лица са потенциален ресурс за разпространение на радикален ислям в България и в Европа.

"Нямам подробна представа по темата за бурките, която настойчиво се обсъжда по медиите", каза Костов в отговор на въпрос.

"Не знам какво предизвиква този интерес. Но смятам, че на местата, където на хората трябва да се виждат лицата с оглед на сигурността, това е безусловно искане. Ако на такива места отивате, без да могат да ви разпознаят, впоследствие и камерите, това е недопустимо. Освен това, ако вие сте човек, който се занимава с предоставяне на обществени услуги, не можете да манифестирате друг вид, освен този, който ви повелява, примерно, училището, болницата и др. Няма как да се обличате както си искате - дрескодът трябва да е задължителен, защото той си има своя логика и основание. Въпросът фактически е уреден, не виждам причини за дискусия", добави Костов.

Споделяне
Още от България