Костов: Кабинетът да поиска помощ от ЕК за казуса "Белене"

Експерти предлагат оборудването да стане заместващи мощности на АЕЦ "Козлодуй", а площадката – безмитна високотехнологична зона

Костов: Кабинетът да поиска помощ от ЕК за казуса "Белене"

Българското правителство да не разчита на доклада на БАН за необходимостта и жизнеспособността на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", тъй като е изцяло несъстоятелен и може да доведе до грешно управленско решение. Ако иска да има реална оценка за нуждата от втора ядрена мощност в страната и в региона и за възможностите за реализацията на проекта, кабинетът да поиска помощта на Европейската комисия. Това препоръча ръководителят на Центъра за анализи и управление на риска и бивш премиер Иван Костов по време на дискусия във вторник в парламента, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).

Целта ѝ беше да предизвика съпоставка на всички изготвени досега анализи "за" и "против" нова АЕЦ у нас, базирайки се на изходните данни за всеки от тях и методиките им. Идеята беше народните представители да чуят различните аргументи в подкрепа или срещу влачения над 30 години ядрен проект, тъй като БСП напира да се отменя парламентарното решение от март 2012 г. за прекратяването му.

Единственият присъстващ депутат обаче бе Делян Добрев от ГЕРБ.

Освен народните представители, от реален дебат по темата избягаха и организации, които вече се ангажираха с доклади, доказващи нуждата от АЕЦ "Белене".

Българският атомен форум, който преди по-малко от месец представи пред енергийната парламентарна комисия финансиран от него доклад за липсата на сериозни рискове пред продължаването на проекта, отказа да се включи в дискусията, тъй като тя се очертавала да е на противниците на АЕЦ "Белене", а и с БЕМФ не се разбрали за формата на представянията и коментарите.

Не дойде и Александър Тасев, ръководител на екипа на БАН, изготвил анализи по поръчка на правителството, около които възникнаха съмнения оказван ли е политически натиск върху оценките за проекта.

Ето защо новите виждания и предложения бяха малко и сред тях бе изказването на Иван Костов и становище на председателя на енергийния форум Иван Хиновски. Според него доставеното вече руско оборудване за прекратения ядрен проект трябва да се прехвърли в активите на АЕЦ "Козлодуй" и да започне да се работи по проект за изграждане на заместващи мощности на сегашните V и VІ блок, които според Хиновски до 2030 г. трябва да спрат работа, тъй като няма да отговарят на все по- повишаващите се изисквания за ядрена безопасност. Площадката за спрения проект, която инфраструктурно и логистично е много добре осигурена, да стане безмитна зона за високотехнологично производство, предложи още Хиновски.

Много пропуснати обстоятелства в доклада на БАН

След като в първите дни на януари центърът на Иван Костов представи резюме от свой доклад, че и оптимистично погледнато АЕЦ "Белене" е ненужна, сега той навлезе в повече детайли на този анализ.

Бившият премиер разби всички изводи от доклада на БАН. Костов посочи, че анализът стъпва на нереалистични предвиждания за ръста на населението и поскъпването на тока, завишава с над 4.2-4.4 пункта темпа за увеличение на брутния вътрешен продукт на страната, прогнозиран от Еврокомисията. Не се отчита и планираното възобновяване експлоатацията на 630 МВ мощности в ТЕЦ "Варна", повишаването на мощността на АЕЦ "Козлодуй" до 104% след модернизацията и удължаването на живота на на двата блока, както и плановете за развитие на газификацията.

От думите на Иван Костов стана ясно, че АЕЦ "Белене" е невъзможна без държавна помощ. Той разкритикува финансовите модели на БАН за реализацията на ядрената централа и препоръча на правителството, преди да се вземе каквото и да било решение, да се поиска помощта на Брюксел за оценката на необходимостта от нови ядрени мощности в контекста на пакета "Чиста енергия" на ЕС и решенията за ръст на възобновяемите енергийни източници. Министерството на финансите да провери какви биха били реалните лихви за кредитирането на един ядрен проект в различните варианти на реализацията му, тъй като изчисленията на БАН за рентабилността на АЕЦ "Белене" са съмнителни, посъветва още ръководителят на Центъра за анализи и управление на риска към Нов български университет.

Държавната отговорност е неминуема

Експертът от БЕМФ Антон Иванов отново обърна внимание, че в световен мащаб няма нито един изцяло частен ядрен блок и напомни, че държавата, дори и да не е собственик на АЕЦ, има редица преки задължения към подобна централа. Държавата трябва да осигури средства за обезщетяване на всички искове при евентуална ядрена авария, в случай, че тези претенции надхвърлят размера на застрахователната полица на ядрения оператор, посочи Иванов. Той допълни, че държавата е тази, която отговаря за физическата защита на ядрените обекти, както и за управлението и съхранението на ядрените отпадъци.

Иванов също смята, че правителството трябва да анализира съвместно с Европейската комисия дискутираните досега публично от властта варианти за приватизация на ядрения проект или за включването на наличното оборудване за АЕЦ "Белене" като апортна вноска в капитала на бъдеща проектна компания, за която да се търси стратегически инвеститор. С Брюксел може да се обсъди и дали да се предостави държавна помощ по примера на изграждането на британската АЕЦ "Хинкли пойнт", където държавата ще покрива част от цената на тока чрез договори за разлика, и на унгарската АЕЦ "Пакш 2", където държавата инвестира при по-ниска възвръщаемост на вложението.

Наличното оборудване – за заместващи мощности в Козлодуй

Иван Хиновски коментира, че всички нови изграждащи се ядрени мощности са върху стари. По думите му към момента няма яснота дали двата блока на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят след 2030 г. заради повишаваните се изисквания за безопасност. Миналата есен ядреният регулатор даде нов десетгодишен лиценз за работата на V блок след модернизацията му. Очаква се такъв да получи и VІ блок през есента на 2019 г. Макар руският изпълнител на проектите по удължаването на живота на двата налични реактора да смята, че V блок може да бъде експлоатиран безпроблемно още 30 години, а вероятно същото ще е заключението и за другия реактор, Хиновски е на мнение, че това надали ще е възможно заради новите изисквания за сигурност.

Затова според него трябва да започне проект за влагането на наличното ядрено оборудване за АЕЦ "Белене" в две заместващи мощности в сегашната ядрена централа. Вече има избрана площадка за VІІ блок, който трябваше да се прави по технология на американската "Уестингхаус", но проектът се провали. Теренът има оценка за въздействие върху околната среда, а и с Брюксел започна процедура по съгласуването на проекта. Хиновски смята, че сеизмично избраната за VІІ блок площадка е добра и оборудването на "Белене" може да се адаптира за проект за заместващи мощности в Козлодуй. Така ще запази и развива потенциалът на експертите в Козлодуй", посочи той.

Освен това трябва да се вземе решение за апортиране на оборудването за "Белене" в капитала на АЕЦ "Козлодуй", което ще подобри значително финансовото състояние и на НЕК, която в момента се води собственик на произведените съоръжения. Дъщерната компания на АЕЦ "Козлодуй" – "Нови мощности", може да управлява подобен проект до получаването на разрешение за строеж, след което евентуално да се включи стратегически партньор, стана ясно от думите на ядрения специалист.

Хиновски изчисли, че построяването на един блок в Козлодуй с наличното оборудване за АЕЦ "Белене" ще струва 5 млрд. евро, два блока – 9.1 млрд. евро, а строежът на самата АЕЦ "Белене" ще излезе 10 млрд. евро. Според неговите сметки цената на тока от построения само един блок ще е 68 евро/МВтч, ако са два, стойността на тяхната електроенергия ще е 75 евро за мегаватчас, а продукцията от евентуално изградената АЕЦ "Белене" ще струва 75 евро/МВтч.

Да не жертваме ТЕЦ-овете заради АЕЦ "Белене"

Специалистът и бивш шеф на българския ядрен регулатор Георги Касчиев също акцентира върху това, че новите ядрени мощности са заместващи и такива строежи са по-ефективни заради използването на съществуващата инфраструктура за включване в мрежата след модернизация. Въпреки това той счита, че на този етап нов ядрен строеж не е на дневен ред, а по-важното е България да защити въглищните си централи и да издейства от Брюксел отстъпки за експлоатацията им възможно най-дълго въпреки повишените екоизисквания за изхвърляните от тях газове.

От думите му стана ясно, че правителството не трябва да жертва топлоелектрическите централи, за да отвори ниша за нови енергийни мощности и да обоснове нуждата от АЕЦ "Белене". Според него доставеното оборудване за АЕЦ "Белене" е под 9 процента от необходимото за построяването на една атомна централа и инвестирането за огромни суми сама заради похарчените в проекта вече 3 млрд. лв. (което е около 15 на сто от прогнозната стойност на АЕЦ "Белене" – б.а.).

Касчиев повтори и стара своя теза парогенераторите за "Белене" да се оставят за нуждите на АЕЦ "Козлодуй" след няколко години, което предизвика гнева на шефа на "Нови мощности" Любен Маринов. Той заяви, че в нито един документ на ядрения регулатор или на ядрения оператор не се посочва необходимостта от смята на парогенераторите на АЕЦ "КозлодуйV

Представителят на "Зелените" Борислав Сандов съобщи, че неговата организация подготвя свой доклад за АЕЦ "Белене", който тепърва ще бъде обявен. Този анализ съдържал тезата, че дори и да има ръст на вътрешното потребление на електроенергията, има начин той да бъде задоволен чрез по-ефективното използване на наличните мощности и на възобновяемите източници. "Отварянето отново на ковчега "Белене" означава само нови публични разходи", заяви той.

Час Пик
Фиксинг
21 август 2019