Костов настоя "високите политически нива" да поемат отговорност за трагедията в Кербала

Българската армия не може да намалява ангажиментите си в Ирак, защото това означава поканване на терористите вътре в България и предателство спрямо жертвата на петимата загинали български военни, заяви в интервю за Би Ти Ви бившият премиер Иван Костов. Според него отговорността за българския контингент в Ирак и всичко, което се случва с него - включително трагичния инцидент с петимата загинали, включва и високите политически нива.

Военните, които заминават за Кербала, трябва да получат пълна информираност за задачите си в Ирак, каза той. По думите му, ако е имало ефективна подготовка, инцидентът с българските военни е можел да се предотврати.

Часове преди това министърът на отбраната Никола Свинаров изобщо отрече необходимостта от поемането на политическа отговорност за трагичния инцидент в Кербала на 27 декември.

Запитан за жертвите в Ирак, премиерът Симеон Сакскобургготски пък заяви, че по негова инициатива ще бъде отслужена панахида за 40-я ден от гибелта на петимата български военни.

Българите заминали за Ирак неподготвени за антитерористична война

БСП преповтори Костов за Ирак

На специално свикана пресконференция за мисията на България в Ирак и трагичния инцидент в Кербала, лидерът на БСП Сергей Станишев буквално преповтори тезите на бившия председател на СДС, огласени от Иван Костов няколко часа по-рано пред Би Ти Ви.

Лидерът на БСП обяви, че трябва да се понесе политическа отговорност за инцидента, при който загинаха петима български военнослужещи; че България не трябва да се отказва от мисията в Ирак, защото това е целта на терористите; че необходима ясна формулировка на задачите на втория български контингент; че още в решението на парламента за мисията в Ирак не е дефинирана необходимостта бойците ни да водят антитерористични действия.

Станишев дори подкрепи идеята на СДС за създаване на комисия с парламентарно участие, която да разследва причините за инцидента, която само преди дни бе отречена от БСП чрез говорителя на партията Ангел Найденов.
още

Пред Би Ти Ви бившият премиер каза, че когато парламентът е одобрявал мандата на българския батальон в Ирак, не е отчетено, че ще се наложи воденето на антитерористична война. Самият мандат бил формулиран твърде широко - участие в следвоенното възстановяване на Ирак с цел прехвърлянето на управлението на самия иракски народ.

Като пример за неясните функции на контингента, Костов посочи смута, който настана в министерство на отбраната и Генералния щаб след като се разбра, че командирът на българския батальон трябва да е и военен губернатор на Кербала.

Днес началникът на Генщаба Никола Колев призна на срещах с главни редактори, че командирът на батальона не е бил готвен за военен губернатор и разбрал на място за предстоящите си задължения.

Иван Костов посочи, че още незавършила процеса на реформиране, българската армия е получила сложна задача да води антитерористична война и да помага за възстановяването на Ирак. Той призова да се потърси помощ и от съюзниците за подобряване на дейността на българския контингент в Кербала, за да може той да изпълнява изключително сложната си задача.

Костов изтъкна, че българските военни части се справят много по-добре със задачи в нашия регион, като тези в Косово и Босна, за което помагали връзките с тези страни и познаването на езика и манталитета.

Според Костов, още когато България получи покана за членство в НАТО, е трябвало да предложи своя концепция за това как ще е най-полезна в усилията на пакта за омиротворяване, за да бъде най-ефективна като подкрепа и да натрупа бързо необходимия военен опит. Костов уточни, че това в никакъв случай не означава сега да се променя дислокацията на нашите въоръжени сили.

Бившият лидер на СДС изтъкна, че като политическа сила, определила външно-политическите ни приоритети, СДС е трябвало да настоява за обществена подкрепа за участието ни в подобни мисии, но и да поиска ясна визия как страната ще допринася за изграждането на сигурност.

Успешната атака в Кербала е военно поражение за нашите

Бившият премиер каза, че до момента никой не е заявил откровено какво се случи на 27 декември в Кербала, а това е, че "българският батальон беше обект на успешна терористична атака, която унищожи практически командния център на батальона, нанасяйки много тежки щети в жива сила - загинаха пет души, много бяха ранени, и България се оказва една от най-тежко пострадалите относително броя на участниците държави от многонационалния контингент". Костов посочи, че тази ситуация - часове наред батальонът да остане без връзка с центъра, неуправляем, некомандван - е военно поражение.

Според него е недопустимо изявлението на Генералният щаб, че не е можело да бъде предотвратен инцидентът в база "Индия". "Всяко нещо може да се предотврати, ако има подготовка, ако хората са адекватни към заплахата. Да се казва, че не може да се предотврати, е израз на безсилие и дори на някакъв вид паника", заяви бившият премиер.

Затова, според него, заминаващият на 15 януари за Ирак втори български контингент трябва да получи по нов начин дефинирана задачата на своята мисия.

В същото време, запитан знае ли политическото и военно ръководство на армията в какви условия ще бъде поставен втория ни контингент в Ирак във връзка с обявения от Осама бин Ладен джихад (свещена война), министърът на отбраната Николай Свинаров отговори с думите: "Досега свещен мир ли беше? И ние жертва на мира ли бяхме или на войната?".

Според бившия премиер, периодът от 27 декември (момента на атаката в Кербала) до 15 януари (ротацията на контингента) е трябвало да се обяви за кризисен по отношение на отбранителните ни възможности и военната политика. В този период е трябвало да действа Съвета по сигурността при Министерския съвет.

Костов даде пример с конфликта в Македония в началото на 2001 г., когато този съвет се е събирал всеки ден поне за половин час. "Имаше междуведомствена комисия, която непрекъснато следеше, четеше документите, опираше се на международните споразумения, следеше медиите, координираше изявленията на отделните части и не позволяваше да се изпусне от контрол събитията. Това нещо сега не става", посочи Костов.

Президент, парламент и правителство носят отговорност за българските военни в Ирак

Бившият премиер припомни, че първо България се готвеше да изпрати само една химическа рота в Ирак, но после замина пехотен батальон, който вече трябва да изпълнява самостоятелни задачи.

"Изпращането вече на такъв контингент - поемането на отговорности в такъв мащаб, предполага носене на отговорност на много нива, включително на високи политически нива - като се започне от върховния главнокомандващ на българската армия - това е президентът, мине се през премиера, през министерството на отбраната, на финансите, на транспорта, на външните работи и се стигне до техните поделения, Генерален щаб и се включи и Народното събрание - всички носят определена отговорност", категоричен бе Костов.

Бившият премиер аргументира и настояването на дясната опозиция да се създаде парламентарна комисия, която да се занимава само с въпросите и проблемите на българския контингент в Ирак. Костов се обърна и към близките на военните самите те да поискат да се създаде такава комисия.

Той даде пример с трагедията в Сребреница, когато по време на войната в бивша Югославия холандски военен контингент бе изтласкан и напусна района, неспособен да го защити от тежко въоръжените сръбски военни части, след което последва унищожителното клане на мюсюлмани в Сребреница. Комисия в Холандия разследва случая и стига до извода, че задачата на военния контингент е била недобре дефинирана.

"Холандия е велика демокрация, там политическият резултат беше подаване на оставка на правителството и нови избори", посочи Костов. Но веднага направи уговорката, че в България това не е възможно да стане, "защото при нас отговорностите още не се осъзнават и не се носят по този начин, както в страните с развита демокрация".

Няколко часа по-рано министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че на него не му е известно в която и да е държава при подобни трагични инциденти да се търси и да се поема политическа отговорност.

"В България не е поставян въпросът за политическата отговорност. Не ми е известна държава, в която при подобни трагични инциденти като този в Кербала, да е поставян въпросът за подобна политическа отговорност и да е поемана от някой." Така, цитиран от агенция Фокус, Свинаров отговори на въпроса дали някой трябва да поеме отговорност за случилото се. Отговорът бе даден във вторник късно вечерта, на пресконференция в Пета шипченска механизирана бригада в Казанлък, където се подготвя втория български батальон за Ирак.

България не трябва да се изтегля от мисията в Ирак

Костов изрази притеснение, че Ирак може да се превърне в полесражение, където различни фанатични ислямски групировки си пробват силите срещу многонационалните сили.

Според него обаче България не бива да се изтегля от участие в мисията. "Не бива, защото това означава, първо, да обезсмислим жертвите на тези героични момчета, които защитиха каузата на демокрацията, това би било предателство спрямо тяхната саможертва. От друга страна, това ще означава поканване на тероризма, на терористите вътре в България", категоричен бе Костов.

Ролята на СДС в този момент, според Костов, трябва да бъде на строг контрол върху действията на всички държавни органи. "Нашата основна задача на опозиция в момента, искайки строг контрол върху това, което се е извършило, и това, което трябва да се извърши, е да снижим максимално риска върху хората, които отиват отново", посочи бившият лидер на СДС.

Той напомни, че има национален консенсус по две ценности на външната ни политика - членството в НАТО и членството в ЕС, и призова дебата за трагедията в Кербала, който е част от големия дебат за членството ни в НАТО, "да се проведе спокойно, хладнокръвно, без обвиняване на нашите партньори, на поляците или на американците".

Този дебат, според Костов, трябва да се базира върху принципното съгласие, че "трябва да носим ангажиментите си към демокрацията и това да доведе до снижаване на рисковете за хората, които реално застават с живота си да защитават тези каузи".

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?