Костов: НДСВ води лява икономическа политика

Икономическата политика на НДСВ е по-скоро лява, социално-либерална политика, която залага на потреблението като фактор за икономически растеж. Така бившият премиер и лидер на Демократи за силна България Иван Костов характеризира трите години управление на НДСВ и ДПС в икономически план.

В интервю в сутрешния блок на БНТ в понеделник Костов характеризира икономическите действия на правителството като мерки за насърчаване на потреблението, което е типично социалистическа или лява формула за развитието на икономиката. Бившият премиер и бивш финансов министър определи като нездрав този тип растеж, основан най-вече на бума на кредитирането.

"Темпове на растеж на кредитирането от 50% и повече на годишна база не може да е здравословен процес. Той не се дължи на нарастване на способността на икономиката да произвежда висококачествени и конкурентни стоки и услуги, а на други фактори. Това не е качествен растеж", заяви Костов. Подобни доводи бяха изтъкнати и от Международния валутен фонд, който тази пролет принуди правителството и БНБ да предприемат мерки за ограничаване на ръста на кредитирането.

Като пример за по-скоро лявата политика на кабинета Сакскобургготски, Костов посочи и увеличаването на относителния дял на бюджетните приходи спрямо брутния вътрешен продукт. Той напомни, че към 2001 г. това съотношение е било в рамките на 39 %. В предизборната си програма НДСВ обеща да намали преразпределителната роля на държавата, което означава повече средства да остават в бизнеса, а се случи обратното - делът нарасна до 41% от БВП, посочи лидерът на ДСБ.

Той напомни и за почти забравеното вече обещание на юпи-екипа на Сакскобургготски да премахнат данъка върху реинвестираната печалба, което също остана неизпълнено.

На въпрос дали Демократи за силна България биха предприели подобна мярка, Костов отговори, че насърчаването на бизнеса чрез данъчната политика трябва да се концентрира там, където ще даде най-голям ефект върху конкурентоспособността на бизнеса и върху заетостта, доколкото безработицата в страната остава висока. Според него, финансовите резерви на бюджета трябва да се използват за намаляване на цената, която бизнесът плаща за работната ръка, тоест за намаляване на осигурителните вноски.

Дясната икономическа политика, според бившия премиер, се състои в това управляващите да насърчават конкурентоспособността на българската икономика, откъдето да дойде и нарастването на доходите.

Костов определи като реално постигането на поне 6.5% икономически ръст, което ще доведе и нарастване на доходите поне два пъти в годината. Той напомни, че в предизборната си програма през 2001 г. СДС бе заложил тази цифра като средногодишно темпо на развитие на българската икономика и която не бе постигната от сегашните управляващи, обещали двуцифрен икономически ръст.

Като пропуснати от НДСВ възможности да се генерира по-висок икономически растеж, в контекста на дясната икономическа политика бившият премиер посочи публичната инвестиционна програма на държавата и усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

НДСВ напълно изостави програмата за публични инвестиции на държавата в инфраструктурата и комуникациите - "неща, които частният бизнес трудно, или поне не сега, би направил в нашата страна", смята Костов. Темата за усвояването на евросредствата пък бе определена като един от големите провали на сегашното правителство.

Обяснявайки разликите между ляво и дясно в икономиката, Иван Костов отново разкритикува приватизационните сделки за БТК и за електроразпределителните предприятия. Подкрепяйки принципно приватизацията като политика, основният му аргумент бе, че печеливши държавни предприятия с перспектива да увеличават приходите си са продадени в ущърб на потребителите. Като довод той изтъкна, че точно преди приключването на сделките държавата е увеличила цените на стационарните телефони и на тока -услугите, които предлагат БТК и ЕРП-та.

"Държавата трябва да бъде строг арбитър, който да балансира интересите на производителите и на потребителите...Неправилно е дясното да се вижда като политика на стоварване на тежестите върху потребителите, особено върху уязвимите слоеве на населението. Дясната е добре балансираната политика, която създава конкурентна среда", заяви Костов.

Той допълни, че в много случаи, когато ценовата тежест се стоварва върху потребителите, това убива стремежа към по-висока конкурентоспособност на производителите и се отразява зле върху икономическото развитие.

На въпрос има ли дясното в България експертен ресурс, за да осъществи политика на икономически растеж в България, отговорът на Костов като лидер на ДСБ бе:" Разбира се, че има, и единственият ресурс, който го има в България, е при нас".

Лидерът на Демократи за силна България отхвърли лансираната от Милен Велчев идея за постигане на политически консенсус около дългосрочна стратегия за образованието в България.

Няма смисъл да се търси консенсус по отделни сфери. Основните политически сили трябва да гарантират, че която и да дойде на власт, ще поддържа базовите обещания на България в преговорите с ЕС, гарантиращи стабилността на страната, смята Костов. Като такива параметри той изброи поддържането на валутен борд до влизането на България в еврозоната, строга бюджетна дисциплина и спазване на много нисък или нулев бюджетен дефицит, намаляване на данъците и съответно на нивото на преразпределение чрез бюджета.

Който и да управлява страната, трябва да гарантира тези основни параметри, смята Костов. Останалото, според него, е въпрос на умение на управляващите. "Днешното не създава предпоставки за ускорен растеж, а социалистите никога не са били майстори на политиката на икономическия растеж", допълни бившият премиер.

Той отхвърли тезата на Велчев за консенсус в сферата на образованието и с аргумента, че точно това е една от областите, в които НДСВ се е провалило.

"Несериозно е на базата на 3-годишни неизпълнени обещания да коментирам обещания за следващата една година", каза още Костов и отказа да говори върху отвореното писмо на премиера Симеон Сакскобургготски отпреди десетина дни.

Той обаче посочи, че за изминалите години в сферата на икономиката са се прояснили част от скритите помисли на управляващите. "Беше извършена незаконно реституция на имоти, които принадлежат на българската държава, в полза на семейството на премиера г-н Симеон Сакскобургготски. Беше осъществена една замяна на външен дълг срещу интересите на българските данъкоплатци, която кара българската държава да плаща близо 96 млн.долара годишно в повече за обслужването на този дълг. И бяха прибрани огромни комисиони, които ние знаем колко са, тъй като те са предлагани и по време на нашето управление. Беше сключена тази сделка за БТК, продала на безценица най-скъпото българско предприятие и отново бяха облагодетелствани тези кръгове, за които говоря. И накрая бе извършена подготовка да се сключат договори за доставка на ненужно въоръжение за българската армия на стойност милиард и половина лева. Всичко това е вече явният скрит план на управлението на Симеон Сакскобургготски, който не подпомага България от икономическа гледна точка", заяви бившият премиер

В политическата сфера той изтъкна, че по време на 3-те години на Симеон е била реабилитирана Българската социалистическа партия. "Нейният елит беше възстановен на позиции във властта, беше му позволено да си легализира незаконно придобитото, беше му позволено да се поевропейчи. Това стана, като едновременно на БСП ѝ беше дадена възможност да поеме контрола върху българската армия, върху вътрешното министерство, върху полицията, върху специалните служби, върху държавната администрация, върху горите и да заеме ключови места навсякъде в държавните институции, в здравеопазването, образованието и прочее. Това стана, без да има избори, вън от обещаното, тъй като обещаното беше съвсем друго", каза Костов.