Костов: В българската политика влизат като на пикник, за да се нахранят

Българската политика е "изгорена земя". В нея не влизат способни хора, защото знаят каква съдба ще ги сполети. В политиката отиват хора, като на пикник, да се нахранят. Не отива талантът на нацията.

Това заяви пред БНТ бившият премиер Иван Костов. Той коментира основната тема на отминаващата година – коронавируса и реакцията на властите към епидемията. По думите му взетите на 27 ноември по-строги мерки дават резултат, но това не е достатъчно.

Коментарът за изгорената земя бе по повод идеята на бившия финансов министър Симеон Дянков, който преди няколко седмици предложи да се сформира икономически съвет за излизане от кризата, в който да влезе той заедно с Костов и Пламен Орешарски. Костов заяви, че не вижда нищо полезно в такава идея.

"В политиката не влизат способните, талантливите хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива цветът, талантът на нацията, който да поеме тези огромни проблеми и да започне да ги движи напред. Да изчита огромно количество информация, да провежда много съвещания, да взема премерени решения. Това е огромен труд, кой ще го положи този труд? В тази изгорена земя никой не смее да влезе. От тая гледна точка – ние имаме това, което ни се предлага, това са възможностите в страната", бе коментарът му. 

Според Костов успехът или неуспехът на правителството в битката със заразата не може да се измери по това какво мислят мнозинството от хората. Относителният критерий е сравнение с другите страни от ЕС.

"Крайните обобщаващи резултати, по които можем да направим сравнение, са два показателя – коефицинетът на общата смъртност и темпът на спад на БВП", заяви той. Костов допълни, че най-тежото поражение са множеството починали. Според него общият коефициент на смъртност у нас е много висок и едва ли е наблюдаван в друга страна, член на ООН, която не е била във война през последните 10 години.

"Това е наистина много тежка загуба. Общо показателите – и за икономиката, и за този изход за много хора сочат, че ние сме сред страните в Европа, които се справят най-лошо с епидемията", каза бившият премиер.

Недоверието в институциите е един от най-големите проблеми у нас, подчерта Костов. По думите му то не се възстановява чрез говоренето на публичните личности, а само чрез избори.

"Но тъй като ние сме в края на мандата доверието поначало е ниско и всичко, което те казват, се поставя, меко казано, под съмнение", обясни той.

Прогнозите за изхода на икономическата криза са много по-сложни от тези за здравната криза, каза Костов. Според него надеждите за бързо възстановяване са рискови. Положителното е, че и двете кризи съдържат възможности. Здравната криза показва каква организация и структури са необходими, а пандемията е дала мощен икономически тласък на "четвъртата технологична революция в глобалния свят", обясни Костов.

"Електронизирането на институциите става неотменимо, онлай обучението, уеб-съвещанията, дори съдопроизводство, работа вкъщи, възможностите за декарбонизация на икономиката и спасяване на климата изглеждат напълно осъществими. Изкуственият интелект навлезе и функционира в най-напредналите сектори", каза Костов.