Костов зададе рамката на дясното обединение извън ченгетата

Започваме разговора с бившия премиер на страната, който в продължение на 800 дни мълча по собствено желание. Днес имаме възможност да разберем защо е било това мълчание. Господин Костов, ще използваме и терминологията, употребявана често в медиите. Една от думите, които бяха изречени за Вас е , че сте си наложили омерта, защо сега я нарушавате?

При известна доброжелателност, може да се каже, че съм мълчал 800 дни от толерантност, но истината е, че бях много изтощен от управлението. Чувствах голям спад на силите си и това до голяма степен не ми даваше възможност да взема думата. Например и сега продължавам да понасям трудно пудрата, която ми сложиха преди малко, тези прожектори, камерите, микрофоните, светкавиците. Опитах се да взема на два пъти думата за сделката по дълга и за Ирак.

Но в националния ефир на една национална телевизия, говорите за пръв път, откакто загубихте изборите.

Да, тогава беше с едно открито писмо. Аз предупредих, че сделката ще се окаже лоша за България и тя наистина се оказа лоша. Плащаме 200 млн. повече за лихви, отколкото преди замяната на дълга. Ако този разход се плаща за пенсии, а не се изнася навън, пенсията на всеки пенсионер ще се увеличи със седем лева на месец. Освен това, тази замяна ощастливи притежателите на български брейди облигации с около 600 млн. лева, които са нанесени щети на българските данъкоплатци и пропуснати ползи. Казах и за Ирак, но и там не беше отчетена позицията ми. България няма да възстанови икономическите си позиции и скоро няма да получи дълга си.

Да смятам ли, че това е отговора на въпроса, който Ви се задава и досега не е получил реакция от Ваша страна - дали сте гузен, че загубихте изборите и затова мълчите?

Аз не мога да бъда гузен, защото никой човек не се чувства без вина виновен. Много обвинения се отправиха, даже наскоро чух едно обвинение от бивш служител на Държавна сигурност, който твърдеше, че съм собственик дори на тази телевизия. Тези обвинения са репродуцирани многократно, те не могат да ме направят нито гузен, нито престъпен. Отвориха много работа на държавните органи - прокуратурата, икономическата полиция, всички контролни органи на държавата проверяваха всички сигнали, които излизаха. Провериха многобройни лица, извършиха конкретни проверки, насрещни ревизии, буквално за всеки сигнал, който медиите подаваха и не намериха нищо, защото не е нарушен закона. Същото прави и президентската канцелария, нейният юридически отдел праща проверка за всеки един от моите имоти, но тя очевидно мълчи и нищо не намира, защото нищо няма.

Това, може би, е отговор на репликата, че сте бос на мафията в България?

Видя се, че не съм бос на мафията. Мисля, че се видя, че не съм присвоявал и милиони, както ме оклевети Георги Първанов. Вярно е, че съм събирал пари като лидер на партия, но те до стотинка са отивали за кампанията на СДС, мисля, че и другите лидери правят това.

Ако продължа логиката на този разговор, сега знам какво следва от обвиненията срещу Вас. Може би, не лично Вие, но вашата съпруга с нейната фондация.

Да, тя също беше проверена. Моята съпруга, моите дъщери, всичко беше проверено. Аз още един път ще кажа, защото се проявява известен садизъм към семейството ми. Извинявам се за силната дума, но Милен Велчев с голословни обвинения изпрати малката ми дъщеря в болница, когато беше бременна и то на два пъти. Ще ги кажа отново нещата, които са казани. Те не са премълчавани от моето семейство - аз живея в къща, която съм построил 81 година и оттогава живея там. Дъщеря ми строи къща върху място от нейния дядо. Всеки, който познава моите декларации за имоти, е запознат с това, че има продаден апартамент в "Лозенец" и че има продадено място в "Драгалевци" от 1200 кв., и че тези пари никъде не са се появили - дадохме ги на дъщеря ми. Тя взе заем, известно е, че е взела заем, който сега връща. Другата ми дъщеря живее в Италия, две години бе издържана от мен, две години взимаше стипендия и след това започна да работи, както работят хиляди български студенти след завършването си. Всички знаят тази истина, но тя пак трябва да бъде чута от хората, защото тези, които плащат, за да се размножават клеветите срещу моето семейство, няма да спрат да плащат.

А как си обяснявате това, че в едно проучване на общественото мнение, бяхте поставен на първо място по богатство от хората, как си обяснявате едно такова мнение?

С тази платена кампания. Всички знаят това, което казах. Аз искам да отклоня и обвиненията срещу СДС, защото една редакция по този въпрос е - "а не мълча ли, защото СДС е направило нещо лошо". СДС не е направило нещо лошо като партия, СДС не е виновно за нищо. Вярно е, че имаше видни фигури в партията, които рязко покачиха качеството си на живот, които повлякоха шлейф след себе си от клиентела. След това от тази клиентела те направиха партии. Но СДС се опита да се изчисти от тях, то го отстраняваше от себе си. Искам да кажа, че СДС не носи политическа отговорност вече за тези хора.

Да, но когато Вие направихте промените по средата на мадата, много критики бяха насочени към Вас, че не сте казали защо. Тоест, тогава сте мълчали, а и след това мълчахте. Има ли връзка между двете неща?

Аз се надявах, че времето ще изясни защо са направени тези промени и то до някъде го стори. Господин Методиев беше освободен по искане на Демократическата партия, господин Гоцев, защото стана конституционен съдия, Бонев и Бакарджиев излязоха от СДС, защото създадоха една партия, фактически влязоха в партията на един изгонен от България руски мафиот. За останалите мога да кажа още един път, защото аз съм го казвал и преди, че в една или друга степен те загубиха моето доверие като политици и като администратори или поеха отговорността за сериозни неудачи и грешки в техните екипи.

Каква е основната причина за загубата на изборите? Много хора очакват да разберат Вашето тълкование.

СДС загуби изборите, защото извърши едни дълго отлагани и затова много болезнени реформи, които причиниха страдание на хората, които причиниха безработица, които бяха свързани с голяма приватизация. Това е основната причина. Разбира се, една от причините е това, за което говорех - за тези фигури. Но седесарите ме могат да се чувстват обвиняеми. Те трябва да вдигнат главите си, те са били представители на България по европейският път и европейското благоденствие и сигурността. Тези хора няма защо да се срамуват от това. Да се каже, че СДС е корумпирана партия е морална демагогия. Хората трябва да се спомнят следното нещо, че имаше една голяма поука със Светото писание, Мойсей закарва евреите в обетованата земя, но там избягалите от робство не ги чакат реки от мед и масло, чака ги хилядолетна история на борба за тази свобода. Ние избягахме от комунизма и затова сега трябва да се борим непрекъснато.

А как Симеон Сакскобурготски успя тогава да заведе толкова много хора до урните, които да гласуват за него? Между другото, има един такъв въпрос, вярно ли е, че е имало предварителен разговор между господин Сакскобурготски и Вас лично и СДС като партия за съвместни действия на изборите 2001 година?

Що се отнася до мен никакви разговори не е имало, но доколкото този човек говори за разговори със СДС, той може да има предвид други членове на СДС, затова въпроса трябва да се отправи към Симеон Сакскобурготски, към Петър Стоянов и към Стефан Софиянски, предполагам. Не е имало такива разговори, аз мисля, че се вижда с какво спечелиха тези местни избори и доверието на народа. След мъките, които понесе от радикалните реформи, му бяха обещани реки от мед и масло, грубо казано.

Вие казахте за обвиненията срещу Вас, а току що споменахте и Стефан Софиянски. Ред е да Ви попитам , а Вие също не спестявате остри думи на Вашите опоненти, миналата седмица написахте писмо във вестник "Сега", в което ни повече, ни по-малко нарекохте господин Софиянски помияр.

Аз съм много разтревожен за бъдещето на дясното пространство, събудих много отрицателни емоции с това, затова сега само ще посоча фактите така, както аз ги виждам, а нека хората да си направят сами изводите. Той не подкрепи кампанията на партията, която го избра два пъти за кмет. Непрекъснато настояваше за коалиция, без да има политическо решение за коалиция с НДСВ и ДПС. Когато тази коалиция не стана, излезе от нас и основа своя партия и то точно между двата тура на президентските избори. Обясни, че няма да допусне БСП да спечели града и застана срещу председателя на СДС, безспорно най-голямата дясна партия, на която се пада да се бори за столицата. Това са фактите и аз тук свърших с тези факти, с изброяването. Моето мнение е, че няма човек, който толкова много да е допринесъл за разпада в дясното пространство, който пък сега да настоява то да се обединява.

Добре, но Вие не допринасяте ли за евентуалния неуспех на десните сили да се обединят, тъй като Вие още преди години казахте за Ахмед Доган, че е проклятие за България, доколко той стои в дясното пространство е друг въпрос, нарекохте конкретни хора другари, които са помирители. Това не пречи ли на евентуално бъдещо обединението и търсене на коалиционни партньори?

Не може да се поставя въпрос за обединение с кого. Това е политически неправилно. Винаги се пита за какво, на каква платформа, на основата на какви принципи. Принципът, на който аз мисля, че трябва да се извърши обединението, на който би трябвало да стои всеки истински десен или всеки истински политик-демократ е, че обединението не може да става като коалиция с партии, които са подвластни и са под влиянието на бившата Държавна сигурност. Това е самоубийствено за СДС.

Пак се обръщам към хората от СДС, да престанат да обръщат внимание на тези обвинения в корупция и на тези малки парти, създадени за отделни ренегати. Какво значение имат някакъв Бакарджиев, някакъв Бонев, някакъв Софиянски, какъв цар и какъв генерал въобще? Да си помнят, че са свободни хора - това казвам аз. За свободата трябва да се воюва. Те бяха със синя мечта, искаха една осетинска демокрация, а не бутафорна, зад която да стоят представители на бившата Държавна сигурност и КГБ. Те искаха благосъстояние, но за себе си, не за мутрите, не за организираната престъпност.

Тази България, в която това става сега, това е тяхното предизвикателство. Нека не ме правят нито на бик, който трябва да бъде убит на арената, нито на този, който трябва да убива бика, на тореадора, защото те не са публика. Тези хора не са публика, те са в тази битка, те са участници в тази битка, те плащат за неразбориите в държавата, те плащат за всичко. Те плащат за хаоса, за ранното въвеждане на ДДС върху лекарствата, които ги направи непосилни за нашите бащи и майки.

Ако продължа вашият начин на разсъждения, Вие хванахте бика за рогата - казуса Бриго Аспарухов, "някакъв си", а използвам Вашият термин, който употребихте по отношение на други фигури досега. Беше ли това достатъчно голяма провокация за Вас, за да проговорите в публичното пространство?

Беше много голяма провокация. Аз искам да обясня защо. Нито един министър-председател на Република България, подчертавам Република България, не е имал между себе си и специалните служби посредници. Бригадир Аспарухов ще играе ролята на посредник, но какво означава да играеш ролята на посредник на специалните служби? Това означава да четеш информацията, да я декодираш, да вадиш от нея оценките и изводите. Но с какъв код Бригадир Аспарухов - курсанта и завършилия школата на КГБ ще дешифрира тази информация?

Той е оръжие, бойна машина, автономно задействаща се бойна машина, която може да стои някъде под прикритие, защото неговата програма е да събаря демократични правителства, да саботира демократически партии.

Ако правителството на Симеон Сакскобургтски остане демократично той ще се задейства и утре има риск и него да свали. Това не може да ни прави равнодушни. Този човек няма какво да прави в Министерски съвет, той е върха на айсберга на едно опасно заболяване.

Тук стигаме до темата за приемствеността, тъй като се говори за това, че в политиката на сегашните управляващи има приемственост спрямо политиката на Вашето правителство Хората припознават в сегашната външна политика продължение на предишната, но не и по някакъв начин във вътрешната, правилно ли е това разделение от Вашата гледна точка.

Ще отговоря на този въпрос, но се сещам да кажа още нещо. Използването на оръжието Бригадир Аспарухов от господин Сакскобурготски, министър-председател на България е насочено преди всичко да дисциплинира собствената му парламентарна група.

То е един знак към Ахмед Доган, че всичко е наред и едновременно с това е атака към социалистическата партия, срещу реформаторите в българската социалистическа партия. Аз ще си позволя за първи път да се обърна към хората от БСП, към избирателите на БСП.

Нека си спомнят, че направиха жертви за мирния преход. Нека си спомнят, че техният млад лидер се изправи пръв срещу тези генерали, нека си спомнят Николай Добрев, как го уби отровата на омразата. Всичко това беше, защото БСП се опитваше да изчисти точно от тези влияния. Не на тях, не на мен, не на БСП, а на България е нужна втора демократическа партия, която ще е истинска демократическа партия и в която няма влияние на организираната престъпност и на специалните служби.

За да може да ходи на два крака демокрацията в България, поне на два крака, за да може да тича, защото трябва да се тича по пистата на благоденствието и на добруването. Ние не можем да се влачим и да оставяме отровна слуз след себе си.

Докъде стигнахме в тичането през тези 800 дни, според Вас?

Сега се връщам на въпроса. Аз ще погледна на този въпрос преди всичко не от позицията, "обещано-изпълнено", защото ясно беше, че обещаното е демагогско и популистко. Аз ще го погледна от позицията на задължения и изпълнени задължения, защото това е позицията на приемствеността. Защото освен да изпълнява обещанията си, едно правителство е длъжно да прави добро за България. Ще го илюстрирам така, както майката прави жертви за детето си, като настоява то да се развива да бъде дисциплинарно и самото то да жертва от себе си, за да върви напред, така правителството трябва да прави жертви заради държавата. Трябва да взима решения, които са ни необходими, болезнени решения за себе си, да поема рискове, да чертае програми, за да вървим напред. Ако не го прави създава невидима опасност.

Сега има такава невидима опасност, тъй като не се взимат тези решения, тъй като недостига, нито убеденост, нито енергия, нито воля да се вземат тези решения, ние влизаме в капан и следващите 800 дни този капан ще се затвори, и следващото правителство ще попадне в този капан. Аз съм бил в този капан. 1997-1999 г. ние непрекъснато работехме и нямаше какво да отчетем, защото нямаше нищо оставено.

От тази гледна точка това, което се случва на държавата, е лошо. Иначе правителството изпълнява някои програми, програмата за членство в НАТО, програмата за ЕС, някои от тях развива, изпълнява програмата за финансова стабилизация, тази финансова стабилизация дава добрият икономически растеж, спадането на безработицата и покачването на доходите.

Защо хората не го признават, ако се съди по настроенията, отчитани от социолозите?

Хората не го признават, защото поскъпнаха стоки и услуги, без които те не могат. Поскъпна електричеството, поскъпна хляба, поскъпна отоплението, поскъпнаха лекарствата, за които споменах. Тези по-слаби слоеве от населението не могат да си позволяват да купуват други стоки, независимо, че е ниска инфлацията, защото се покачи цената базовите стоки и услуги. Те се чувстват по-бедни, а щом има икономически растеж и покачване на доходите, значи някой, бързо, става по-богат от тях. Има разслоение на доходите, а това означава, че няма справедливо разпределение на тежестите на реформата, това е моето обяснение.

Има ли връзка между Вашето мълчание и тези 800 дни, ако можем да оприличим политиката на боксов мач, и нокдауна на СДС? Броихте ли ги?

Да, в известен смисъл ние бяхме нокдаун и на 8, т.е. на 800, аз специално успявам да стана и да застана пред хората. Беше тежко изпитание и това е факт. Ако ми позволите да продължа за програмите, защото имам какво да кажа.

Особено за приемствеността, да кажете дали нивите се орат, така че да могат следващите да посеят?

Има програми, които са силно забавени. Такава е програмата за съдебната реформа, такава е политиката за съдебната реформа. Такава е седем годишната програма за регионално развитие на България. Ако тази програма не беше забавена догодина трябваше да бъде открита магистралата София-Бургас, а в 2007 г. магистралата до Варна. Трябваше да се направят пречиствателни станции в големите градове като Хасково, Димитровград, Стара Загора. Трябваше да се случат добри неща. Това е причината, поради която се връщат пари в ЕС, защото забавилите тези програми, а това изисква много дълго време, това са сложни системи, цикълът продължава около три години и половина. Този цикъл не се управлява добре, няма професионалисти, които да го оправят и се стига до там, че трите най-големи проекта за пътна инфраструктура в България бяха дадени на турски фирми и то при положение, че те не дадоха най-добрите предложения, това бяха трети по атрактивност оферти.

Сега 95 млн. ще отидат в Турция и ще помогнат на Турция да се бори с бедността си, а не на България. Това стана, защото има един заместник-министър на ДСП, той направи тези работи, не искам да казвам имена, името му е ясно. Това не е далновидна политика. А има и направо спрени програми, но всички ги знаят. Това е политиката на голямата приватизация, това е опасно боксуващата здравна реформа, която изглежда, че ще започне да се връща назад, това е програмата за саниране на модернизацията на българското средно и висше училище, но има и неща, в които има откровени връщания назад.

Регрес?

Да. Той е очевиден в земеделието. Очевидно Мехмед Дикме не се справя със задълженията си, той демотивира земеделските производители, зърнопроизводителите. България за втори път през последните 70 години ще внася зърно, защото хората бяха демотивирани, засяха по-малко, 4 млн. дка. и сега расте цената на хляба. Но най-голямото връщане назад е в областта на националната сигурност.

Това ли трябва да е приоритета на управлението?

На министър-председателя това е отговорността, която той не може да прехвърли на никакъв съветник, на никой. Националната сигурност разбирана в широкия смисъл на думата, като силата на институциите, като запазване и засилване на политическата им ефективност. Всички политически партии в момента са в една или друга степен в криза.

Демокрацията се превръща в бутафория, във фасадна демокрация, която скрива това, което се случва. Беше демонтиран закона за достъп до досиетата, и то целево беше демонтиран, беше премахнат този член, който забраняваше бившите кадри от държавна сигурност да заемат публични постове. И те влезнаха в МВР, влезнаха в държавната администрация, те дефектират политическата структура на България до степен тя да спре да функционира. Бивши служители на Държавната сигурност са директорът на Националната разузнавателна служба и неговият заместник, на Националната служба за сигурност и неговият заместник, даже пенсионирани полковници от Държавна сигурност, пенсионирани от БСП, се връщат като директори на регионални дирекции на МВР, даже с чин генерал, повишени. Това разпада политическата система на България. Ако този разпад продължи след известно време дясното пространство ще бъде направено от хора като Любен Гоцев, а лявото от хора като Аспарухов. трябва да кажем на БСП и СДС, че тези хора нямат реална политическа стойност, ако не са на гърба им. Ако те се явят на избори ще бъдат политически нули. Точно такава, каквато нула са тези ренегати, които са напуснали политическите си сили.

Вие сам споменахте ключовата дума избори, тъй като те наближават. Преди това само да отворим една скоба, нали си давате сметка, за да Ви дам възможност може би в аванс да отговорите, какво ще кажат мнозина или някой за Вас?

Ще кажат, че вадя скелетите от гардероба.

Ще кажат, че командира размаха пръст, откъде накъде?

Аз говоря като човек силно разтревожен за това, което се случва. Аз не искам тази фасадна демокрация, аз не искам благоденствие за мутрите и никой от нас не го иска. Честните хора се борят за своята свобода и те го правят непрекъснато. Това е безкрайна битка, безкрайна битка, която ние ще водим сега срещу нашия враг. Американците водеха срещу сегрегацията, други водят срещу нещо друго, това е безкрайната битка на честните хора за доброто, не може да се бяга от нея.

Как ще водите битката за местните избори със СДС, за който твърдят, че едва ли не е на изчезване? Какви са решенията вътре в ръководните среди, Вие официално не заемате ръководен пост, но определено се говори за двувластие в СДС, има ли такова нещо?

Започването на този разговор за лидерството в момент, в който Надежда Михайлова започва една предизборна програма, кандидатирайки се сама за кмет на столицата, да се говори за лидерство и за двувластие е недостойно за СДС и за неговите привърженици. Нечестно е спрямо самата Надежда Михайлова, тя сама реши да стане кмет на София, сама. Аз съм сигурен, че тя ще успее, ако силно го иска, а тя силно го иска, защото аз я познавам. Аз съм я виждал как създаде силен екип в Министерството на външните работи. Тези хора и сега са уважавани и достойни и изпълняват функции или като експерти, или като политици, и служат на България. Тя е целеустремен човек, който знае да постига своите задачи, знае да оставя постигнати цели зад себе си. Нея я уважават на запад не защото е с добра външност, а защото има постижения зад гърба си. Това е единственото, заради което уважават някого на запад, а не заради това, за което представя.

Вие защо не се кандидатирахте за кмет за София, когато Ви предложиха?

Не е моя задачата да се кандидатирам за кмет. Първо, никога не ми е предлагано, но не е и моя функция. Аз съм бил министър-председател на страната, с право партията не поиска такова нещо от мен.

Имате ли представа какво ще се случи със СДС след изборите и в двата варианта и при загуба на Надежда Михайлова и при победа.

Точно тази дискусия считам, че сега не е продуктивна, защото отново ни връща към въпроса, който Вие поставихте. Ние не бива да участваме в тази дискусия и да отслабваме кампанията. Този, който дискутира по този начин може да бъде журналист, ние сме в кампания за кметски избори.

Аз просто Ви задавам въпроси, които наистина се задават. Един от тях е, например, колко реално е Петър Стоянов да оглави СДС след изборите.

Той започна този дебат не на време и не на място.

Вашата прогноза е, че Надежда Михайлова ще спечели изборите в София?

Щом силно го иска, ще ги спечели.

А Вие бихте ли се завърнали в първите редици на политиката? Вие не сте я напускали, но ето,ч е сега се появяват обратните мнения в публичното пространство.

Аз не съм напускал политиката и аз ще бъда в политическата история независимо дали го искам или не го искам, дали ме гонят от там моите врагове и неприятели, аз ще остана в политическата история на България като реформатор, който е извършил едни от най-тежките реформи, отправили България към добруване и благоденствие.

Но не може да нямате представа за своите намерения като следващ ход.

За момента аз искам СДС да спечели изборите. Дал съм всичко, което е поискано от мен за тази кампания.

Ще вземете ли страна при евентуални разногласия в СДС?

Вие отново ме връщате на това, което вече казах, че не искам да участвам.

Да, защото това е остър въпрос.

Аз разбирам какво е необходимо в момента за нас и какво не е необходимо.