Костов: Животът е по-голяма ценност от правата и свободите на хората

"За първи път пандемия предизвиква глобална криза, която със сигурност ще засегне демократичните общества, ще нанесе поражения на икономиките, на нашата – също". Това каза пред БНР Иван Костов (министър-председател 1997-2001 г.). Той напомни, че никой не знае колко дълго ще продължи пандемията и колко дълбока ще бъде икономическата и институционалната криза.

Костов определи закона за извънредното положение като добър: "Законът се опитва да уреди една изключително сложна материя за много кратко време. Критиците казват, че са допуснати и грешки. Сигурно са допуснати и грешки, но много е важно този закон да го има, за да регулира сложните отношения в страната по време на тази криза".

Според него не е работа на този закон да предвижда икономически мерки. "Чувам всички тези настойчиви гласове, които настояват държавата да започне да харчи и да компенсира всички поражения, които сама нанася с извънредното положение. Но за мен това е невъзможно решение, тя просто няма такива възможности и такъв ресурс", каза той.

Трябва равновесие между икономиката и борбата със заразата

Иван Костов коментира, че правителството трябва само да си поставя задачи и да изработва решения за намаляване на щетите върху икономиката, като продължи да изпълнява препоръките на националния оперативния щаб.

"Но правителството трябва да знае, че щаба няма да помогне за постигане на икономическата цел. Напротив, може да нанесе допълнителни вреди. Това е титанична задача, чието решение трябва да намери ново равновесие между рисковете от заразата и крайната икономическа необходимост", каза той.

Костов добави, че приоритет на правителството трябва да бъде създаване на сигурна логистика за движението на стоки в страната и на транзита, за което настоява Европейската комисия. "В противен случай има опасност в целия ЕС да се стигне до недостиг на жизненоважни храни, лекарства и оборудване. За тази цел трябва да се увеличи пропускателната способност на граничните пунктове и да се осигурят предпазни средства за всички шофьори на камиони, а ако се наложи, да се формират колони и да се водят през страната от автомобили на транспортните и здравни власти", посочи още бившият премиер.

Костов призова за възстановяване на всички производствени услуги, които в момента са спрени, ако се изпълни условието да се гарантира безопасността на работниците и служителите.

Той определи това свое предложение като радикално, но много необходимо.

"Трябва да се пригодим икономиката да произвежда стоки и услуги в условията на висок здравен риск като вземем всички мерки, за да го сведем до поносими граници. Трябва да свикнем да живеем в това рисково време", каза той.

"Правителството трябва да се ангажира да изплаща на принудително освободените от работните им места 60% от средно дневния осигурителен доход, върху който са внасяни дължимите вноски за фонд "Безработица". Преди това трябва да изиска от работодателите да внесат социалната и здравната им осигуровка", посочи Костов.

Той смята, че тази мярка ще проработи, защото по нея има консенсус в сегашния Закон за обезщетение при безработица.

Костов обясни, че това е равностойно на обезщетението при безработица. Според него така ще бъде спестен шока на работниците и служителите от съкращаването им от работа, защото след кризата те пак ще бъдат възстановени на работа от фирмите, които няма да фалират, обясни Костов.

"Животът е по-голяма ценност от правата и свободите"

"В момента става въпрос за ценност, която е по-висока от правата и свободите на гражданите. И това е ценността на човешкия живот на хиляди и хиляди хора. Крайно време е да се разбере, че има една естествена наредба на ценностите, която ние може да разместваме в добри времена, но в много трудни времена естествените ценности заемат местата си по най-необходимия и възможен начин", каза той.

Той подчерта, че в момента на преден план излиза сигурността за живота на хората и в името на това се суспендират част от човешките права и свободи, изконна ценност на либералната демокрация.

"Прави се само това, което е крайно необходимо. Това означава извънредно положение. Аз съм сигурен, че ще има много гласове, които ще казват, че не това е посоката. Такива гласове имаше и по време на кризата 97-а година. Тогава имаше много хора, които мислеха, че нещата трябва да се решат по друг начин. И продължават да го мислят двадесет и няколко години по-късно. Без никога да са се поставяли на мястото на управляващите тогава и без да могат да се поставят на управляващите днес."

Според него е "безкрайна наивност" да се смята, че в сегашната ситуация държавата може реши всички въпроси:

"Сега да се претендира към управляващите, че могат да се намерят решения, които да не струват много скъпо и то на всички ни, могат да го направят само много арогантни хора, защото това не е възможно. Не може такова нещо да се претендира от управлението ни. Управлението ни какво е? Ние имаме една малка държава, защото такава сме я сглобили, такива са я направили синдикатите и работодателите, тристранния съвет, политическите партии – една малка, миниатюрна, либертарианска държава с много ниски приходи, с малки възможности да се намесва в такава ситуации. Тя и без друго не поема всичките си обществени и социални функции или ги занемарява".