Котките разбират, когато ги викате, но просто не им пука

Котките разбират, когато ги викате, но просто не им пука

Ако вашата котка не реагира, когато я викате, това не е защото не си разпознава името, а защото не я интересувате и гледа на живота ви в най-добрия случай с хладно равнодушие. Това е един от изводите на изследване, което установява, че котките също като кучетата са напълно способни да разбират имената си. Разликата е, че в сравнение с кучетата, които дотичват като си чуят името, котките просто не смятат, че сте достойни за тяхното внимание, пише в."Таймс".

Резултатите са получени в хода на експеримент с участието на 78 котки – тяхната реакция е била замервана, когато имената им са произнасяни на глас както от непознати, така и от собствениците им. Японски учени са провели и тестове в домове, а също и в котешко кафене, което хората посещават да галят котки.

За да се убедят, че котките реагират не просто на звука, провеждащите експеримента в началото са произнасяли списък на случайно избрани съществителни, а в края добавяли името на котката. След това внимателно наблюдавали дали животното не трепва с уши, не помръдва глава и не се ли появяват признаци на възбуда като вокализация или движение на опашката.

Изследването показва, че макар котките да реагират с уши или глава, те рядко демонстрират вълнение. Реакцията им най-добре може да се опише като предпазливо внимание.

В списание "Scientific Reports" учените обясняват, че това не е лишено от смисъл: произнасянето на името им често е прелюдия към това, че човек ги безпокои – за добро или за лошо.

Произнасянето на името на котката може да доведе със себе си като блага – например храна, ласки и игри, така и наказание като посещение във ветеринарна клиника или промивка, посочват учените. И добавят, че "в зависимост от личността на котката", дори ласките може да се окажат нещо, което те смятат за наказание.

Учените са на мнение, че резултатите от изследването могат да накарат хората да преоценят способностите на котките. Хората, които нямат опит с гледането на котки, не са запознати с техните високи когнитивни способности, твърди Ацуко Сайто.

"Знаете ли, проведени са изключително много изследвания, посветени на способностите на кучетата да общуват с хората. Ние смятаме, че е важно да се изтъкнат и способностите на котките. Това ще помогне да се увеличи благополучието както на котките, така и на хората", казва Сайто, цитиран от "Таймс".

По думите на Джон Бредшоу от Бристолския университет, макар това изследване да е впечатляващо, важно е ясно да се разбере, че котките по-скоро запомнят звука, отколкото да разбират езика и неговото значение. "В действителност те демонстрираха, че котките могат да разпознаят познат звуков сигнал, котешкото име, от по-малко познат звуков сигнал, случайно избрано съществително", казва д-р Бредшоу, автор на книгата "Животните сред нас".

"Котките са също толкова добри в обучението, както и кучетата. Те просто не горят от желание да покажат на своите стопани онова, което са усвоили", допълва той.

В. "Таймс" явно счита темата за достатъчно важна и ѝ посвещава отделна редакционна статия, в която хумористично се изреждат предположения за какво би могла да мисли котката, докато чува как вие я викате по име. Например:

"Аз не съм ти куче".

"Перфектно ви чувам как крещите, но съм много заета да ям рододендрона".

"Слабо ме интересува какво точно си мислите, че трябва да ме е грижа какво искате от мен, но не ме интересува толкова, че да направя нещо по този повод".

"Заета съм да ловувам онези малки сладки птички, които знам, че обичаш да гледаш, така че мога да ти донеса техните сърца и костички".

"Опитвам се да си съхраня гласовите струни, за да мога цяла нощ да вия на улицата по необясними причини".

Споделяне

Още по темата

Още от Общество