Крачка напред, две – встрани

Издигането на Неделчо Беронов като общ десен кандидат-президент беше крачка напред по пътя към консолидация на десницата у нас. Впоследствие уж нежелаещият да се кандидатира за държавен глава Бойко Борисов се намеси в подготовката за изборите. Целта му беше повече от ясна – да се легитимира като десен. СДС му помага, без да си дава сметка, че Борисов не само харесва “марката СДС”, както сам се изрази. Той я иска. И ще я получи – не без съдействието на Петър Стоянов, който така направи първата крачка встрани.

Втората, която е и назад, пролича от изявлението, че лидерът на СДС не изключва вероятността да ревизира мнението си за Беронов и да издигне пак себе си. С тези ходове олеква не дясното като цяло, както се опитват да представят нещата някои близки до СДС политолози. Олеква само Стоянов.

По-сериозният въпрос е защо СДС чак сега се сети да иска обща десница с ГЕРБ. Очевидно Борисов притиска Стоянов. Или му е направил предложение, което той не може да откаже. Така или иначе от СДС в прав текст заявиха, че след взетото от ДСБ решение за оттегляне на съдебния иск очакват Борисов да се определи в дясноцентристкото пространство, като подкрепи общия кандидат за президент. 

По тази логика и Владимир Спасов или някое от безбройните БКП-та могат да се легитимират като десни, ако подкрепят десен кандидат. 

Един компромис води след себе си друг. И обикновено следващият е по-голям. В случая той може да се състои в това дясното да приюти Борисов, а той да го превърне в същото онова нещо, за което до неотдавна говореше, че е “обвито в целофан”.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?