Крачка напред по “Южен поток“, мъртва точка за “Белене“

С благословията на Брюксел в събота в София бе подписано акционерното споразумение за създаването на дружеството “Южен поток България“ АД между “Газпром“ и “Българския енергиен холдинг“(БЕХ) за реализацията на българския участък от едноименния газопровод. Парафи под документа сложиха шефовете на руския концерн и на БЕХ Алексей Милер и Мая Христова в присъствието на премиерите на България и на Русия Бойко Борисов и Владимир Путин.

Путин пристигна с два часа закъснение за анонсирания от Борисов “хубав разговор“, който по план трябваше да обхване широк кръг от теми като енергийните проекти за АЕЦ “Белене“ и “Бургас-Александруполис“ и за увеличаване на стокооборота между двете страни и по-специално българския износ за Русия.

Въпреки че цяла седмица отношенията между двамата бяха представяни от различни български медии като възможно най-приятелски, изтече и реплика на Путин към Борисов от последния им телефонен разговор “Как си, брат! Всичко наред ли е?“, тонът на пресконференцията им след разговорите звучеше по-скоро протколно и сдържано.

Путин изглеждаше уморен и напрегнат и отговаряше с готови фрази. Частично се оживи накрая, когато Борисов му подари едно от карачаканските си кученца, което руският премиер взе в ръце и го разцелува.

Българският премиер също се придържаше към протоколните фрази за конструктивен и ползотворен диалог и избягваше да отговаря конкретно, повтаряйки няколко пъти, че ще се публикува стенограмата от преговорите и всички ще видят за какво става въпрос. Единственото му по-емоционално изказване дойде при въпроса дали в разговорите се е наложило да правят взаимни отстъпки, на което заяви, че “двамата с господин Путин сме имали и тежки, и приятелски разговори и сме характери, които не позволяват използването на термини като капитулации“.

Крайна цена за “Белене“, ама не съвсем

Коренно различни сигнали дойдоха от руска и от българска страна по отношение на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Путин заяви, че днес руската страна е дала исканата от България твърда и крайна цена за проекта, която включва и руско финансиране, и се чака отговора от страна на София. Борисов обаче се ограничи с думите: “искахме да знаем каква ще е цената с лихвите, кредитите и кои ще са инвеститорите и задълбочено да стигнем до тези сметки“

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обаче неглижира “новината“ за твърдата цена на проекта, обяснявайки по-късно пред журналисти, че “по “Белене“ няма нищо ново“.

Въпреки че и Путин, и Борисов, и Сергей Кириенко - шефът на “Росатом“, собственик на руския изпълнител на строежа “Атомстройекспорт“ (АСЕ), се въздържаха от цифри, Трайков обяви, че предложението на руснаците е към подписания договор за 3.997 млрд. евро да се прибави ескалационна надбавка от 2.3 млрд. евро. Това си е както е по договор и затова въобще не сме се занимавали с този въпрос“, каза Трайков.

Руските сметки всъщност се доближават до обявеното от Борисов преди време намерение да свали 700-800 млн. евро от оформилата се крайна цена от 7 млрд. евро за “Белене“. Трайков обаче излезе с нови калкулации, според които ядреният строеж трябва да струва под 5 млрд. евро, защото от него трябва да се извадят направените вече в инфраструктура инвестиции от НЕК за 700-800 млн. (без да уточни валутата – б.а.), както и 500 млн. за консултанти и лихви.

В същото време Кириенко обясни, че АСЕ са направили изцяло нова технико-икономическа обосновка на проекта, не са спирали въобще работата по него и в края на следващата година може да се достави пълното оборудване за първи реактор и да се наваксва каквото и да било изоставане. Той допълни, че в разглеждането на документацията на проекта, която е предадена в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), ще участват и представители на Европейската комисия и на Международната агенция за атомна енергия. По думите на Кириенко в новия си вариант проектът ще се изплати за по-малко от 20 години, при положение, че средният срок за изплащане е 25 години при експлоатационен срок на реакторите от 60 години.

Шефът на “Росатом“ обяви, че по принцип е трудно да се изготви твърда цена, каквато иска България, но предимството в случая било поръчаното още преди две години оборудване. Офертата на “Росатом“ включва и старото предложение за 2 млрд. евро кредит с опция и за инвестиция като акционер с какъвто дял прецени България, като руската страна не държи изрично на това, стана ясно от думите на Кириенко. Той допълни още, че се чака и решението на България дали ще даде миноритарни дялове на съседните си страни.

По-рано през деня руската правителствена пресслужба съобщи, че се водят преговори за привличането към строежа на АЕЦ "Белене” на германски и италиански компании и че руската и българската страна потвърдиха целесъобразността от участието в проекта и на миноритарни акционери.

Въпреки че шефът на “Росатом“ заяви, че не може да става въпрос за поставен ултиматум и краен срок за отговор на сегашното предложение, той обясни, че ако проектът се забави още година, то тогава има опасност изработеното за АЕЦ “Белене“ оборудване да бъде предложено на друг проект. Според него има реалните шансове “през 2011 г. да се положи първият бетон на площадката“.

Путин пък преди това заяви, че с Борисов са се разбрали до края на тази година да се одобри техническият проект за централата от АЯР. “Ние сме готови да осъществим АЕЦ “Белене“ при максимално благоприятен режим за България с кредитиране и с помощ на руски фирми за доставяне на гориво и за утилизирането му“, каза руският премиер.

Газовите цени в полезрението на Русия

Подписването на акционерно споразумение и устава на компанията “Южен поток България“ няма връзка с цената на руския газ за България, заяви на пресконференцията Путин.

По-рано през деня руски медии съобщиха, че идва в България с оферта на “Газпром“ за поевтиняване на синьото гориво с 5-7 процента до края на 2012 г. Подписът за “Южен поток“ ще струва на “Газпром“ 140-150 млн. долара по-малко приходи годишно, изчислиха експерти пред gzt.ru.

Путин обясни подробно как от цената на газа за вътрешния пазар в България едва 1/3 до 50 на сто е стойността на руската суровина, а останалото са налози, транзитни такси и марж на посредниците.

“Договорихме се, че въпросът за цените ще бъде в нашето полезрение и нашите компании ще се договорят за приемливи параметри“, каза руският премиер, но подчерта на няколко пъти, че цените на газа не се определят административно от Русия и от "Газпром", а са свързани с пазарните цени на петрола.

Трайков пък заяви, че Путин е делегирал на “Газпром“ темата за цените на газа и че българската страна гледа с оптимизъм на този въпрос. Алексей Милер обаче се задоволи с лаконичното “продължаваме преговорите по този въпрос“.

С подписването на споразумението за “Южен поток“ ние позволяваме на следващи правителства за 20-30 години не да дотират чужди компании, а да получават по над два милиарда годишно в бюджетите си, каза Борисов, също без да уточнява паричната единица.

С проекта "Южен поток" заедно с “Набуко“ България може да стане газов център на Балканите, коментира още българският премиер. През 2008-2009 г. София и България "изстинаха" без доставките на газ затова нашият интерес е да транзитираме природен газ и по двата бъдещи газопровода, допълни той.

Путин: Евроизискванията за енергийния пазар със сложно измерими последици

България съгласува това, което подписва, с Европейската комисия, заяви Борисов, без да стане изрично ясно дали е регламентиран достъп на трети страни до тръбопровода, каквито са изискванията на ЕС.

По този повод и в отговор на въпрос на руски журналисти, Путин повтори позицията на Москва, че искането на ЕК за либерализиране на пазара на газ е със сложно измерими последици. Компаниите, които притежават тръбите, трябва да позволят и на малки компании да пренасят газ през тях, но тъй като те нямат отношение към производството на газ, това ще се отрази на цената на горивото, посочи руският премиер.

Това е първата заплаха за развитието на енергийната инфраструктура, отбеляза той. Ако големите играчи като например "Газпром" и други големи компании не могат да строят газопроводи, развитието на инфраструктурата ще се забави и цената на природния газ ще се повиши. Затова тези предложения трябва да се проучат от експерти, посочи Путин.

"Днешният успех се казва “Южен поток“

С тези думи Трайчо Трайков коментира споразумението за “Южен поток България“, допълвайки, че “спираме по един час на ден да обясняваме откъде може да мине, как може може да заобиколи България, или не, ясно е, че ако проектът е рентабилен, за което имаме всички основания да смятаме, че ще бъде, той ще премине през България“.

За нас "Южен поток" е диверсификация, макар и не на източника, но на пътя, не можем да си позволим да подценим или да пропуснем нито една възможност, която имаме за диверсификация, особено когато тя е свързана със значителен материален интерес в перспектива, допълни министърът. Двамата с Милер заявиха, че прединвестиционното проучване за българското трасе на газопровода ще е ясно до края на март 2011 г.

През първото тримесечие на следващата година ще е ясно и проучването за морския участък на газопровода, който ще доставя руски газ по дъното на Черно море до българското крайбрежие и по две трасета ще продължава през Гърция до Италия и през Сърбия, Хърватия и Унгария до Австрия.

Работи се и по договорното споразумение за включването на френската “Електрисите де Франс“ в дружеството за морския участък, като още се уточнява дали участието ѝ ще е 10 или 20 на сто и как ще се разпредели отделянето на акции от сегашните равни пакети на “Газпром“ и италианската ЕНИ, каза Милер.

За Румъния се правят само технико-икономически проучвания за разширяване на мрежата за включване на количества от "Южен поток", отбеляза шефът на “Газпром“ и подчерта, че за разлика от България, с Румъния няма подписано междуправителствено споразумение.

Той обясни, че с днешното споразумение се е съкратил с три месеца първоначалният график и дори с българските си колеги се пошегували, че “ако толкова експедитивно работим, то с няколко месеца може да преизпълним набелязания график за изграждане на трасето“.

“Тези 63 млрд. куб. м (планираният годишен капацитет на тръбопровода – б.а.) са петкратно повече от сегашните количества и това е сериозна добавка към българските приходи", каза руският газов шеф.

България е изключително важна страна, тъй като е първата след морския участък и със сегашното подписване може да се каже, че “Южен поток“ направи уверена стъпка напред, каза още Милер. Той бе категоричен, че ще се строят изцяло нови тръби и няма да се включват съществуващи.

Борисов пък отбеляза като сериозно постижение съгласието на руската страна сметките на "Южен поток България" да стоят в Българската банка за развитие.

Пак общи приказки за търговията

Въпреки че в навечерието на визитата на Путин Борисов отдели голямо значение на темата за повишаване на българския внос в Русия, на пресконференцията темата бе маркирана с по няколко думи от двамата премиери.

“Предложихме в нашите кораборемонтни заводи да са ремонтират риболовните кораби на Русия, както и наши строителни фирми да участват като подизпълнители по обекти за олимпиадата в Сочи и да се включат в търговете за руски автомагистрали“, каза Борисов.

Путин отбеляза, че търговията между двете страни се развива успешно и от началото на годината е отбелязала ръст от 10 процента. България е редовно място за почивка на руските туристи и смятам, че за напред трябва да се работи за разширяването на туристическия обмен, каза още руският премиер.

В рамките на визитата му бе подписано и споразумение за прилагане на договора за социално осигуряване от 27 февруари 2009 г., който признава правото за получаване на пенсия от съответната страна за работилия в нея чужденец.

“Двадесет хиляди руски граждани у нас и 40 хиляди българи, които са работили в СССР, ще се обект на социалното споразумение подписано днес“, каза Борисов.

Кратка среща и с Първанов

Путин се срещна и с дългогодишния си партньор, президента Георги Първанов, но разговорът им продължи не повече от половин час.

От президентството съобщиха, че Първанов е изразил удовлетворението си, че рестартът на отношения, положен от българския и руския президент преди години, има своите реални, силни измерения в редица сфери, има своята приемственост и в настоящото българско правителство. Двамата са оценили положително подписването на споразумение за създаването на съвместно дружество между БЕХ и “Газпром", като в отговор на изричен въпрос на Първанов, Путин е заявил, че остават в сила договорите за транзит на природен газ по сега съществуващите тръби в годишен обем от около 17 млрд. куб. м газ, докато по бъдещия газопровод "Южен поток" ще се транспортира синьо гориво по западноевропейско направление в обем от около 63 млрд. куб. м.

Подчертан е бил взаимният интерес на България и на Русия за успешното осъществяване на проекта АЕЦ "Белене". Потвърдено е било, че ускоряването на работата по проекта изисква осигуряването на необходимото финансиране, избирането на стратегически инвеститор и отчитането на всички икономически параметри.

Българският президент е подновил поканата си към президента на Руската федерация Дмитрий Медведев за официална визита в България през март следващата година, по време на която да бъде организиран и широк бизнесфорум.

След деловите срещи Путин отиде в катедралата "Св. Алексанър Невски”да се поклони пред обявените за мощи на Св. Йоан Кръстител, които от петък са изложени в София.

В катедралата Путин е бил придружаван от българския си колега Бойко Борисов и посрещнат от партиарх Максим. Двамата премиери бяха в храма около 10 минути.

Борисов дойде в катедралата преди Путин и се извини на чакащите да се поклонят пред мощите, за причинените им неудобства. Той успокои гражданите, че е разговарял с патриарх Максим реликвите да останат в София, докато има желаещи да им се поклонят.

След като напуснаха храма, двамата премиери се отправиха към ресторанта на езерото "Ариана", където Бойко Борисов традиционно води свои видни гости като германския канцлер Ангела Меркел и премиера на Италия Силвио Берлускони. Там за двамата било подготвено българско меню от салата с български домати, телешко месо и торта.