Край на "фабриката за идеи" - американските вестници затварят редакционните си офиси

Има журналисти, но няма редакционни офиси - тенденцията се наблюдава от няколко години в американските вестници. Сега тя се ускори с пандемията от коронавируса, подхранвана както от финансови, така и от санитарно-епидемиологични мотиви, отбелязва Франс прес.

"Ню Йорк дейли нюз", "Маями Хералд или "Балтимор нюз" официално прекратиха договорите си за наем на редакционните си помещения в последните месеци. Примерът им бе последван от още десетина други вестници.

Собственикът на някои от тези издания - групата "Трибюн Пъблишинг" оправда решението си с необходимост от предпазливост пред коронавируса. Говорител на групата увери, че след пандемията тя отново ще обмисли въпроса с помещения, в които да се настани.

Но повечето от вестниците, прекратили договора си за наем на редакционни помещения, казват, че техните редакции няма да отворят отново врати.

"Не мисля, че това е свързано с пандемията, а с факта, че показахме, че можем да работим у дома и все пак да правим вестник", казва Даниела Алтимари, журналистка и синдикалист в изданието "Хартфорд кърънт" в Кънектикът. Редакцията на изданието беше официално закрита от "Трибюн Пъблишинг" в началото на декември.

"Редакцията е фабрика на идеи. Идеите се раждат, когато се разговаря с колегите", казва Алтимари със съжаление в гласа.

Според Виктор Пикард, преподавател по икономика на медиите в Пенсилванския университет, някои пресгрупи се възползват от пандемията, за да намалят разходите си.

Гиганти като "Ню Йорк таймс", "Вашингтон пост" и "Уолстрийт джърнъл" ще запазят редакциите си. Те успяха да развият своя икономически модел, за да компенсират намаляването на приходите от реклами и спадът в продажбата на хартиени издания, последица от настъплението на цифровите технологии.

"Но за вестниците, които не успяват да печелят, благодарение на онлайн абонатите, тоест за почти всички издания, освен трите национални всекидневници, не може да се направи много", казва Виктор Пикард. Той допълва, че собствениците на такива издания ще продължават на намаляват разходите.

Според Марийке Роуланд формулата "без редакция" може да стане доминиращ модел за американската преса. Тя си спомня със съжаление за редакциите, в които има нещо като алхимия, когато много репортери се намират в една стая. Редакцията вибрира и закриването ѝ е невъобразима загуба за местната преса по-специално. "Но все пак признавам, че е по-добре да се закриват площи, отколкото работни места", споделя Роуланд, която работи за изданието "Модесто бий" в Калифорния, собственост на групата "Макклачи".

Не навсякъде е така. От януари "Харфорт кърънт" е изгубил почти една четвърт от персонала си, казва Емили Бридли, член на синдиката на журналистите. За нея моделът "без редакция" е нетърпим.

Големите медийни групи освен това продължиха и една друга тенденция в последните месеци, като сляха издания, намалиха разпространението или периодичността и дори затвориха печатници.

Появиха се и инвестиционни фондове с радикални методи. Като "Алдън Глоубал Кепитъл", който контролира близо 100 издания и е хвърлил око и на "Трибюн Пъблишинг", или пък "Чатам Асетс Мениджмънт", който неотдавна придоби "Макклачи", когато тя обяви фалит.

За местните издания остава изходът да бъдат купени от местни инвестиционни групи или да се превърнат в дружества с нестопанска цел под опеката на някоя фондация. Това обаче е възможно, ако настоящите собственици искат да осигурят бъдеще за дадено издание, а по-големите медийни групи не се интересуват от тома, казва Дан Кенеди, преподавател в университета Нортийстърн.

Според Виктор Пикард в крайна сметка неизменно ще се стигне до държавни субсидии. "Не мисля, че пазарът ще може да подкрепя финансово нивото на такава журналистика, от която има нужда едно демократично общество", казва той.