Край на сделките с ток под масата от януари

Всичката енергия извън регулирания пазар и дългосрочните договори излиза на борсата

Край на сделките с ток под масата от януари

Законови поправки, които от 1 януари 2018 г. слагат край от възможността за сделки с електроенергия под масата, прие енергийната парламентарна комисия на заседанието си в четвъртък.

Корекциите бяха прокарани между първо и второ четене на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, но през преходните и заключителните разпоредби, с които се променя Законът за енергетиката. Това се превърна в любимия прийом за законови поправки на ГЕРБ като този път оправданието е ускореното изсветляване на свободния пазар на ток у нас.

Предложенията на депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и представителя на "Обединените патриоти" Искрен Веселинов ще бъдат гласувани на второ четене идната сряда.

Според приетите единодушно текстове, от 1 януари 2018 г. производителите на електрическа енергия,  включително и възобновяемите централи, с инсталирана мощност над 5 МВ, ще бъдат длъжни да сключват сделки на борсата за ток.

Това на практика слага край на съмнителните и силно оспорваните от търговци на ток у нас търгове, провеждани от "Националната електрическа централа", АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" по техни неясни правила, често с обявяване в последния момент и често без яснота кой ги печели. Трите държавни компании в момента имат задължително определяни от енергийния регулатор квоти за захранване на регулирания пазар на бита и малките фирми, както и посочени от Брюксел квоти за продажба на борсата за ток, а останалите произведени количества могат да търгуват както решат сами.

Повишаване ликвидността на борсата

Това на практика изкривява сделките на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ), тъй като има слабо предлагане и свръхтърсене, а преди време търговците алармираха, че са възможни манипулации на пазара. Увеличаването на продаваните количества ток на борсата, която стартира през януари 2016 г., ще повиши ликвидността ѝ и за това все по-често настояват търговците в последно време.

По последни данни на БНЕБ се търгуват малко над 11 процента от цялата произвеждана електроенергия у нас, а свободният пазар е около 50 на сто.

Изваждането на борсата на всички производители на ток с мощност над 5 МВ се подготвя отдавна като част от бъдещата либерализация на енергийния пазар, която се очаква най-сетне да тръгне до средата на 2018 г. и през 2021 г. пазарът на ток да е напълно свободен. Доскоро обаче се очакваше хвърлянето на всичката енергия на борсата да е съпроводено с предоговаряне на дългосрочните контракти за изкупуване на електроенергия като се въведе механизъм за компенсиране на производителите, когато цените на борсата по ниски от преференциално гарантираните им. Сключването на т.нар. договори за разлика обаче все още нито е регламентирано, нито дори са започнали и най-повърхностни разговори с централите, имащи такива договори.

Дългосрочните договори засега запазват вида си

Затова и сегашните законови поправки няма да се отнасят например за двете американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", както и за възобновяемите централи с гарантирано изкупуване на енергията им за различни периоди според вида ѝ.

За уреждането на всички казуси около либерализацията на пазара на ток ще се приемат допълнителни поправки в Закона за енергетиката. Преди седмици председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрел лансира идея и намерение да се подготви изцяло нов Закон за енергетиката, но по-скоро няма да има време за такъв проект, а ще се гласуват корекции.
 
"Ние трябва да направим всичко възможно, за да избегнем каквито и да е съмнения в прозрачност, нелоялна конкуренция, уговорени сделки”, каза Делян Добрев при обсъждането на поправките, цитиран от сайта Publics.bg.

Предложението бе приветствано от Калина Трифонова, заместник председател на управата на "ЕВН българия", която доставя ток в Югоизточна България. Пазарът се нуждае от предвидимост – както от страна на потребителите, така и от страната на производителите и на търговците, допълни тя.

"Когато си направят плановете, когато си предложат продуктите, няма как по този начин, когато създаваш конкуренция и търсене, да продават под себестойност. Всичко останало оставя съмнение, че се търгува по непрозрачен начин и че наистина се нарушава държавния интерес”, каза още Трифонова.

Вече без договорки по телефона и върнати мегавати без неустойка
 
Това е първата стъпка в посока на пълната либерализация на електроенергетиката, посочи Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. По думите му това ще сложи край на договорените по телефона мегавати, анекси, договори, които не минават през каквато и да е интернет платформа, върнати мегавати без неустойки и всякакви непрозрачни практики. Според него с изменението ще се даде възможност на индустрията да си прогнозира разходите за електроенергия. Домусчиев препоръча на енергийната комисия да помисли за законови текстове относно фалита на търговци, да се създаде някакъв сериозен механизъм за контрол срещу манипулации и да се предвидят сериозни санкции, които КЕВР да налага.
 
Законовите поправки бяха подкрепени и от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Тойю посоче, че липсата на ликвидност на борсата за ток не позволява на регулатора да задължи "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и разпределителните дружества да купуват енергията си за технологични загуби от борсата, което е сериозна пречка пред либерализацията.
 
Депутатите от БСП за България Жельо Бойчев и Таско Ерменков посочиха, че тяхната парламентарна група ще подкрепи изменението, но ще следи много внимателно какво се случва на БНЕБ и какво се случва със собствеността на енергийната борса. Отговорността на КЕВР е като говорим за прозрачност на борсата е на нея да има такава, а не да получава легализиране на договорите под масата, допълни Ерменков.

Ценови ефект и за съседните борси

Иван Генов, депутат от БСП за България и бивш изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй” коментира, че за централата няма да е проблем да продава на борсата цялото си количество. Той предупреди, че когато се пуснат такива големи количества на нашата борса, те ще окажат влияние в целия регион. "Ние сме имали случаи с пускането на търг за 500 MВ за шест месеца и цената на борсата в Унгария пада с 2-3 евро”, каза той.

Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов посочи, че държавните производители не са непременно против приемането на това изменение, но настояват промените да бъдат приет в цялостен пакет за либерализацията на пазара. Според него е крайно време "да адресираме съмненията на големите потребители и на част от търговците по какъв начин се извършва продажбата на електроенергия”. Вярваме, че високата ликвидност ще осигури адекватни цени и ще може да служи за определяне на компенсации за производителите с преференциални цени, каза още Иванов.

Глобата за нарушения вече ще тръгва от 20 хил. лв.

Депутатите приеха също така намаляване на долната граница за финансова санкция на предприятията от отрасъла, които не спазван Закона за енергетиката или нарушават условията на издадените им лицензии за работа. От сегашните 200 хил. лв. прагът се сваля на 20 хил. лв., но максималната глоба остава 1 млн. лв.

Ерменков предложи текстът да отпадне, защото според него не е добре да се намалява санкцията точно в момента, в който се прави такава сериозна стъпка с изкарването на цялото производство на борсата.

Иван Иванов обаче обясни, че промяната се налага, тъй като има много малки енергийни компании, чиито активи са доста под 200 хил. лв. и ако тази промяна не се приеме, това остави регулаторът без инструмент да ги санкционира.

Регулаторният шеф посочи, че 200 хил. лв. е адекватна санкция за дружества от мащабите на ЕРП-тата и увери, че намаляването на минималната санкция в никакъв случай няма да намали строгостта на КЕВР.

Още по темата
Още от Бизнес