Край на щедрото eврофинансиране

Радикално ще се промени начинът на финансиране на страните-членки от бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период 2014-2020 г., каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев по време на форум “Строителството през 2012“. Край на щедрото финансиране на инфраструктурни обекти, еврофондовете ще се превърнат в дисциплиниращ инструмент за държавите от ЕС, обърна се той към представителите на строителния бранш.

Дончев припомни, че най-вероятно през следващия програмен период на страни с дефицит над 3% от БВП ще им бъдат спирани еврофондовете. Всяка страна ще подпише договор с ЕК със списък от реформи, които се ангажира да изпълни, в противен случай пак може да остане без европейско финансиране. Ако се справя успешно с реформите, обаче ще получава допълнителни средства от 5-процентния резервен фонд, каза Дончев.

Въпреки това министърът прогнозира ръст с 15-20% на европейското финансиране за България през следващия спрямо този програмен период. Причината е не само начинът, по който се изчислява колко ще получи всяка страна, но и добрата позиция на България в преговорите, каза Дончев.

Той обясни, че целите на България и Европа за следващите 9-10 години се различават.

Приоритетите на Европа в стратегията до 2020 г. са икономика на знанието, зелена икономика и социално отговорна икономика. В документа се говори за зелена инфраструктура, но България има нужда от инвестиции в базисна, ако иска да догони старите страни-членки, каза Дончев. Ние отстояваме тази позиция всеки път пред ЕК и мисля, че Брюксел ще се съобрази с нея, каза Дончев.

Той посъветва строителите да се обърнат към нови възможности, най-вече енергийна ефективност и проекти в сектор води, защото това ще са основните приоритети на България след 2014. Той даде за пример, че във водния сектор има готовност за проекти за 7.5-8 млрд. евро, а в строителството на пътища – за 2.5 млрд. евро.

Дончев предупреди строителите, че ако сега се оплакват от натиск на европейските си конкуренти, в бъдеще ще трябва да се борят за поръчки и с азиатски компании, които са лидери в изграждането на сложни съоръжения.

Еврофонодовете и държавният бюджет са основен източник на поръчки за строителите, стана ясно от думите на Светослав Глосов, председател на строителната камара. Тромавите процедури, неясните указания на администрацията, забавените плащания, условието за собствено финансиране обаче са пречка пред усвояването на парите от Европа, каза Глосов.

Според изнесените от него данни сградното строителство у нас бележи спад от 2.6% на годишна база и 0.5% на месечна. В регистъра на строителната камара през 2010 г. е имало 5225 компании, а през 2011 – 3947. Строителната продукция през 2010 е била от порядъка на 11.5 млрд. лева. Заетите в строителството са близо 150 хил.

България трябва да ускори изпълнението и подготовката на проекти за базисна инфраструктура и да сме сигурни, че до 2020-та година сме направили това, което трябва – магистрали, жп линии, пречиствателни станции. Това заяви министърът в оставка и кандидат за президент Росен Плевнелиев.

"България има време и шанс до 2020-та година да си свърши домашното с базисната инфраструктура. Сега инфраструктурата трябва да бъде наистина тотален приоритет, трябва да има политически консенсус и обединение, а не отново да се появи някой "Цанков камък" на цената на две магистрали", коментира той.

В момента ЕК подготвя правилата за управление на еврофондовете за следващия програмен период. Средствата за периода 2014 - 2020 година ще се управляват на принципа на конкретни договори. България има визия за своите седем магистрали и седем скоростни пътя, както и за над 60 пречиствателни станции, каза той.

Росен Плевнелиев изрази задоволство от решението за назначението на неговата заместничка Лиляна Павлова за министър на регионалното развитие и благоустройството. За първи път от 130 години България има своя строителен министър - жена. Лиляна Павлова е доктор по икономика и според Плевневлиев е един от най-добрите български експерти по управляване на еврофондове.