Край тепето шум се вдига*

Протестите срещу строителството на хълма Бунарджика в Пловдив досега единствено заведоха протестиращите в полицията

"Здравейте, обаждаме се от Второ РПУ...“ Така започва денят на най-активните участници в протестите срещу строителството на хълма Бунарджика в Пловдив. Те искат диалог с общината, но засега получават само покани от МВР заради жалба, която инвеститорът е подал за навлизане в частна собственост и за... заплахи. Това не е единственото странно нещо в тази история, в която има протести срещу разрушаване на скали на тепето, има мълчание от страна на институциите, има и медии, които се държат повече като предизборни щабове. Само информация няма.

Предисторията

В герба на град Пловдив има изрисувани седем тепета. Всъщност те отдавна са само шест, защото в продължение на десетилетия скалите на Марково тепе бяха превърнати в строителен материал, а днес на мястото му има чисто нов и празен мол. Тази история е болезнена част от паметта на града и пловдивчани отново си я припомниха, когато в края на лятото започнаха да чуват специфичния заглушителен шум от къртене на скали на съседното тепе – Бунарджик. (от тур. Бунар – кладенец)

Хълмът е популярно място за спорт и почивка на част от пловдивчани. Някои от посетителите бяха привлечени от шума на мястото на стария ресторант и така в социалните мрежи се появиха снимки и видео клипове, които ясно показват едно: механизирано къртене на скали. Това накара група граждани да пишат писма, да се организират в интернет и да протестират преди всяко заседание на Общинския съвет. А институциите са на едно мнение, че всъщност... всичко е наред.

Фактите: от 1933 година на хълма има ресторант. През 1995 година имотът е приватизиран, но ресторантът вече не работи. После сградата е разрушена, мястото става мръсно, събират се кучета, понякога и бездомници. След това собственик става свързаната с „Винпром Пещера“ компания „Галакси пропърти груп“ ООД, която започва да строи „Клуб „Бунарджика“ на мястото на почти изчезналия стар ресторант. Обектът има всички необходими разрешителни, но...

Хълмът е обявен за природна забележителност и според заповедта на Министерството на околната среда от 1995 година „забранява се разрушаване и изземване на скални маси“. Вече няколко седмици граждани и институции спорят какво точно е разрушаване и какво точно е изземване. И дали се кърти само в очертанията на стария ресторант или на много по-широк терен, както твърдят протестиращите. Почти всички медии в Пловдив мълчат, инвеститорът издигна плътна ограда около обекта, а зад оградата работата продължава. Единодушие.

Протестиращите

„Преди няколко седмици започнах всяка сутрин да се събуждам от къртачите. Живея близо до тепето и шумът е травмиращ. Понякога продължават до късно вечер“, разказва Пенка Попова, която е един от активните участници във Фейсбук групата „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство“. В нея вече членуват почти 4 хиляди души. Много малка част от тях идват и на редовно организираните протести пред сградата на община Пловдив и пред Младежкия дом, където се провеждат заседанията на Общинския съвет. Пенка Попова подава сигнали в Министерството на околната среда и водите заради къртенето на скалите и в Регионалния център по здравеопазване заради шума. Отговорите: всичко е наред.

„Искахме да се видим с кмета, скандирахме, че искаме всичката документация по разрешаване на този стореж, но никой не я е предоставил все още, въпреки няколко заявления за достъп до обществена информация, които аз например съм подала до 3 министерства“, обяснява още Пенка Попова. В резултат на писмата Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) констатира очевидното – че „се извършват изкопни работи на скално-земни маси за оформяне на фундаментите“. Това дава основание на инж. Георги Сербезов да изпрати сигнал до Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), с който настоява за проверка и санкции, ако бъдат открити нарушения.

След всяко писмо идва един и същ отговор: Всичко е наред. Протестиращите обаче настояват за повече информация и да видят всички издадени документи: проекти, разрешителни, съгласувателни писма... „Все още не са представени на обществено обсъждане, пред експерти, съгласувателните писма от министерствата. Чуваме само кмета и председателя на Общинския съвет да казват „Те имат разрешителни“, но не сме видели нищо“, обяснява Константин Бобоцов – също част от групата, която организира протестите.

„Камъка е уникално твърд“

„Строителството на Бунарджика на мястото на бившия ресторант се извършва в пълно съответствие с одобрения проект и издаденото разрешение за строеж”. Така звучи официалната позиция на община Пловдив, огласена след извършената проверка. „Няма нищо незаконно", каза и кметът Иван Тотев, помолен за коментар по случая. Община Пловдив обаче отказа да отговори на въпросите дали е информирала предварително гражданите за предстоящото строителство и как според тях този строеж съжителства с природната забележителност.

„Истината е, че камъка е уникално твърд и за това създаде впечатление за огромно къртене“, обясни кметът Иван Тотев в коментар в социалната мрежа Фейсбук. Пак там Тотев допълва, че „дори премиера го занимаваха с този въпрос :(“ Пловдивски медии цитираха кмета да казва също, че „не е нормално тепетата да бъдат стерилни зони, на които нищо да няма, освен зеленина. В общината се обсъжда идея за изграждане на лифт от подножието до върха на Бунарджика".

Председателят на Общинския съвет арх. Илко Николов също защитава строителството на Бунарджика. „Одобреният проект и издаденото строително разрешение от Община Пловдив за въпросния обект са на база съгласувателни писма от Министерство на културата и Министерство на околната среда и водите. Към момента няма данни извършващото се строителство да е в отклонение от одобрения проект, което в зависимост от степента на отклонение би представлявало нарушение“.

Логиката зад позицията на общината е следната: собственикът има разрешения от министерствата и въпреки, че статутът на Природна забележителност забранява разрушаване на скали, Планът за управление разрешава поддържането на съществуващи сгради и те не са имали избор, освен да издадат разрешително. Историята обаче познава и друго развитие в същата ситуация.

„Някъде в края на 90-те беше внесен в община Пловдив проект за одобряване на база преустройство и реконструкция на съществуващия ресторант“, спомня си арх. Емил Жечев, който беше заместник-кмет и главен архитект в мандата на кмета Спас Гърневски 1995 – 1999. Тогава общината обаче отказва да издаде разрешително на инвеститора. „Те си вкараха един автогол като събориха изцяло стария ресторант и го заличиха. Изключително важно обстоятелство е, че ресторанът е съборен и заличен още през далечната 1996 година и това на мен ми беше основание да откажа да одобря тези проекти“, обясни арх. Жечев по време на общественото обсъждане по казуса с Бунарджика. „ И трябва да ви предупредя, че натискът беше доста значителен и дори от министерството дойдоха емисари. Обаче когато един човек иска, може и да не одобри нещо“.

Така имотът остава неизползван повече от 15 години. Малкото останки от стария ресторант се превръщат в една от язвите на Пловдив. Изхвърлени спринцовки, боклуци, бездомни кучета. Хората свикват да заобикалят мястото. И така до 23 декември 2011 година, когато собственик на имота става „Галакси пропърти груп“ ООД, свързана с „Винпром Пещера“. След по-малко от девет месеца цялата процедура по проектиране и съгласуване с няколко институции е приключена и на 28 септември 2012 година главният архитект на Пловдив Румен Русев издава разрешителното за строеж.

Клуб с обществени функции

През първия месец от протестите и общината, и инвеститорът запазват мълчание. Пловдивчани чуват къртенето на скали от рано сутрин до късно вечер, виждат камионите, които извозват изкопаното, но не знаят какво точно се случва на тепето. Чак в края на октомври управителят на фирмата-инвеститор Галена Малинова и главният архитект решават да информират публиката какво се строи на хълма. Името на сградата е „Клуб Бунарджик“ и според собственика ще има обществени функции. Ще разполага с конферентна зала за срещи и презентации, лоби бар, зала за дегустации. „ Пловдив има нужда от място за релакс“, казва Галена Малинова.

Модерният проект предвижда сградата да се слива с природата, а покривът да бъде покрит с „вечнозелено растение, подобно на мъх“. На същата пресконференция началникът на отдел „Строителство“ към общината инж. Златка Хаджийска дава ново обяснение за къртенето на скалите: „С цел да се осигури нормалното ползване на сградата, се изчистват скалните маси отстрани, вградени навремето в ресторанта. Те са били част от интериора, но са напукани, изветрели, с влага, мухъл и течове, заради което е невъзможно да бъдат запазени“.

Подобно на община Пловдив, и „Галакси пропърти груп“ ООД отказа да отговори на въпросите, които изпратих: Какъв точно е този клуб, как ще бъде регулиран достъпът до него, ще има ли помещения, които могат да бъдат използвани за нощувка? Липсата на отговори на тези въпроси остава неопроверган слуха, който пловдивчани си разменят – че някой си строи резиденция в средата на парка.

...и малко заплахи

Не се учудвайте, ако тази история не е стигнала до вас. Тя не присъства в повечето медии. Единствено регионалните центрове на БНТ и БНР, както и Пловдивската обществена телевизия показаха основните гледни точки. От местната преса може и да не разберете защо едни хора протестират, но може да разберете, че „зад измисленото гражданско недоволство се крият икономически и политически интереси на софийска групировка. Очевидно е, че тя иска да попречи на инвестициите в Пловдив, да дестабилизира местния бизнес и градската администрация, като по този начин да саботира развитието на града“. Протестиращите са наречени платени. Разбира се нито едно от тези твърдения не е придружено от доказателства.

Кампанията срещу протестиращите премина и „от врата на врата“. Някой от тях получиха директни предупреждения във Фейсбук, че ако не напуснат групата, ще им се наложи да се срещат с прокурор. Писмата са изпратени от профила на Десислава Петрова, която е ПР на компанията. За да е още по-ясно, всяко едно от съобщенията е подписано: „Поздрави, Галакси Пропърти Груп ООД“. Петрова пише още, че „според наблюденията ни върху въпросната група, огромна част от хората са добавени без тяхно знание!“ В интерес на истината няколко човека потвърдиха за това и вече са се отписали от Фейсбук групата.

Един пасаж от съобщението обаче представлява много важен детайл от цялата история, затова ще го копирам дословно: „Групата, в която сте въвлечени е с цел да манипулира общественото мнение и организира „мирни“ протести, които надхвърлят законоопределените правила и норми и осъществява състав на престъпление, за което ще бъдат сигнализирани компетентните органи на Държавата“. Речено-сторено.

“Обадили се на баща ми на домашния ни телефон от 2-ро районно да ме привикат мен, после се оказа и сестра ми, в районното по жалба на управителката на “Галакси” срещу нас”, разказва Пенка Попова. Точният брой на гражданите, срещу които са подадени жалби, все още не е известен, защото обажданията от полицията продължават. МВР не отговори на въпроса има ли жалба, кой я е подал, срещу кого и какво. Компанията-инвеститор не отговори и на този въпрос. „На едното момче му казали по телефона, че жалбата била в духа на "готвели сме се и сме призовавали за противообществени прояви”, недоумява Пенка Попова.

Грубият натиск не отказва протестиращите. Те продължават да привличат общественото мнение към случая, продължават да настояват институциите да дават информация, вече търсят законови начини за обжалване на разрешителните за строеж. „Оказва се натиск като се подават жалби в МВР срещу културни граждани, като в жалбите биват наклеветени, че са хвърляли камъни по строителите, заплашвали ги и онези не можели да спят”, разказва какво е чул от привиканите Константин Бобоцов. Същият е случаят и на Елена Генчева: „Издирили са ме от полицията при родителите ми. Не живея с тях и нямам стационарен телефон. Обадих се на инспектора и той ми каза, че е по жалба на „Галакси Пропърти Груп“.

Така първата част на тази история стигна до парадоксален край: Вместо институциите да информират гражданите какво точно се случва в Природната забележителност, гражданите ще трябва да информират МВР защо протестират. Представителите на властта до един бойкотираха кръглата маса по случая, в която участваха над 60 експерти и представители на неправителствени организации. Гражданите продължават да търсят законовите възможности, за да получат информация и да спрат разрушаването на скалите извън очертанията на стария ресторант. Ако има такова разрушаване. Но и този факт не може да бъде установен без публичност. 

* Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?