Крайъгълен камък или катастрофа? Новата аграрна реформа в ЕС среща сериозна критика

Крайъгълен камък или катастрофа? Новата аграрна реформа в ЕС среща сериозна критика

Екоорганизации се нахвърлиха срещу планираните реформи на селскостопанската политика в ЕС броени часове след сключването на споразумение между страните членки в сряда.

След двудневни преговори 27-те министри на земеделието и рибарството в ЕС се споразумяха да настояват за по-екологична политика чрез различни мерки, включително чрез така наречените задължителни екосхеми.

Природозащитните организации обаче атакуваха яростно плановете за това, че не са взели предвид опазването на околната среда.

"В разгара на извънредна климатична и екологична ситуация ЕС е напът да заключи близо 400 милиарда евро в нова селскостопанска политика, пренебрегвайки изцяло климата и биологичното разнообразие", коментира в Туитър известната шведска активистка Грета Тунберг.

Преди това държавите от ЕС заделиха около 387 милиарда евро (459 милиарда долара) за земеделие до 2027 година - най-голямото перо в бюджета на съюза.

Германският министър на прехраната и селското стопанство Юлия Кльокнер, която ръководеше преговорите, въпреки всичко оцени резултата като "крайъгълен камък".

"Държавите членки демонстрираха амбицията си за по-високи екологични стандарти в земеделието и в същото време подкрепиха необходимата гъвкавост при гарантиране на конкурентоспособността на фермерите", каза тя.

Като част от предложените реформи земеделците трябва да възприемат определени екологични практики в замяна на директните плащания от ЕС. Онези, които надхвърлят основните изисквания, ще получат допълнително финансиране.

Държавите от ЕС се разбраха да запазят най-малко 20% от директните плащания за такива схеми.

Ако това бъде прието, ще има първоначален двугодишен пилотен етап на екосхемите, бе уточнено в прессъобщение.

Световният фонд за дивата природа (WWF) заяви, че споразумението е "катастрофа за опазването на природата и климата".

"Съветът на ЕС по земеделие продължава своята разрушителна политика на субсидиране в полза на големите аграрни корпорации", изтъкна Кристоф Хайнрих, директор на Департамента по опазване на природата в WWF Германия.

Само 20% от директните плащания са обвързани с екосхеми, а науката предполага, че този процент трябва да бъде 50%, посочи Хайнрих. Минимум от 30% би бил абсолютно минималният приемлив, добави той.

Съветът трябва да преговаря с Европейския парламент преди плановете да могат да бъдат приети.

В доклад, публикуван в понеделник, Европейската агенция за околната среда установи, че 81% от защитените местообитания на ЕС са в "незадоволително или лошо състояние от природозащитна гледна точка".

Според Европейското бюро за околната среда (EEB - лат. букви) споразумението означава, че стотици милиарди евро ще продължат да отиват за субсидии за интензивно земеделие, което се приема като вредно за околната среда.

Поне две трети от бюджета ще отидат за "фермери с малко или никакви условия за опазване на околната среда", се отбелязва в прессъобщение на организацията.

"Днес е мрачен ден за околната среда, за дългосрочното разумно земеделие и, откровено казано, за бъдещето на нашия вид. Селското стопанство е една от най-големите сили, съсипващи планетата. Ние усещаме това нажежаване и въпреки това ЕС току-що гласува да налее масло в огъня", коментира старши служител на EEB по земеделска политика доктор Беренис Дюпо.

По-конкретно, предложенията биха означавали, че земеделските производители могат да получат пари, за да превърнат мочурливи местности в земеделски земи, "освобождавайки климатичните емисии", обясни EEB.

Въпросът е силно политически и много политици в страни с огромни селскостопански сектори не са склонни да предизвикат недоволство сред фермерите.

Много земеделски производители са зависими от директните плащания от Брюксел, но същевременно се страхуват от въздействието на по-обхватна екологична регулация.

През 2018 година Европейската комисия представи предложение за цялостна реформа на Общата селскостопанска политика за периода от 2021 година до 2027 година. Въведен бе двугодишен преходен етап, което означава, че новите правила няма да влязат в сила преди 2023 година.

Споделяне

Още от Европа