Крайната мизерия в България намаляла седем пъти за 8 години

Крайно мизерстващите българи са намалели със седем пъти за последните осем години, а бедността като цяла е с два пъти и половина по-ниска, сочи изследване на агенция "Медиана", проведено в периода юни 1999 г. - май 2007 г. с над 17 000 души над 18 г. и представено в неделя от социолога Кольо Колев. То обаче не обхваща крайно богатите и крайно маргинализираните, а масовия българин.

С четири пъти се увеличили хората,които добре се вписват в пазарните условия. Картината на българското общество се е обърнала в сравнение с преди 8-9 години и сега то е разделено по равно на материално притеснени и надраснали тези проблеми, каза Колев и определи това като "качествен скок". За първи път от 1998 г. повече от половината от хората са изплували над тежките материални притеснения, засягащи всекидневните им жизнени потребности, констатира изследването. Безработицата намалява и вече е основно сред нискообразованите и нискоквалифицирани слоеве от населението, като се очертава дефицит на квалифицирана работна ръка.

Като проблем Колев определи тясната обвързаност на образованието с материалните възможности на семейството, при което децата от бедни семейства не завършват средно образование. Така, според социолозите, българското общество го очаква затворено генерационно възпроизводство на настоящето стратификационно деление в обществото чрез достъпа до образование (и диференциацията в неговото качество.

Според изследването три пъти се е увеличил делът на ромите от общата бедност - от 10 процента през 1999 г. до 28 процента през 2007 година. Останалите етнически групи постепенно напускат тази група, а ромите остават. За над половината от безработните роми трудно можем да кажем, че изобщо представляват "работна ръка", се посочва в анализа. Близо половината от тях са напълно или функционално неграмотни.След около 25 години при запазване на съществуващите нагласи във възрастовата група 15-28 г. около 40 процента от младежите ще са роми.

Според изследванията има отчетлива тенденция за намаляване на емиграционните настроения сред младите хора. Трудовият пазар в страната се е отворил широко за тях - особено за тези с образование, квалификация, компютър, западен език. Безработицата при тях е по-ниска, отколкото при възрастните генерации. Заеднос това нараства и материалното им благосъстояние на тази група, заради нарастващия дефицит на висококвалифицирани млади кадри. Материалният стимул за емиграцията на младите хора става все по-слаб, посочи Кольо Колев. Младите преценяват покупателните способности на определени суми в България и в западноевропейски столици. Все още има поток на Запад, но той според Колев се обособява все повече като "образователен".

На въпрос "Смятате ли, че всички, които имат над 1 милион лева (пари или имоти) са за затвора?", с "да" са отговорили 40.1 процента, а с "не" – 27.4 процента. Близо 38 процента биха възстановили системата отпреди 10 ноември 1989 г., сегашната предпочитат 28.4 процента.