Крайно дясната вълна достигна сърцето на Европа

Надигащата се европейска дясна вълна обхвана най-големите държави в Европейския съюз като разклати позициите на германските социалдемократи и застраши френското социалистическо правителство.

През последните две години Австрия, Италия, Дания, Португалия и Норвегия обърнаха гръб на лявоцентристките коалиции, които бяха стабилно на власт в Европа през 90-те години, като вместо това предпочетоха партии, обещаващи законност и ред, по-ниски данъци, свободна икономика и по-твърд курс срещу имигрантите. Сега на сцената излизат още по-радикални фигури, които печелят масова подкрепа, често измествайки традиционните дясноцентристи с дивата си реторика. Дори Холандия, моделът на толерантно общество, попадна под магията на Пим Фортуин, антиислямски популист, който миналия месец се появи от нищото и пое управлението на Ротердам. Съвсем близо през границата фламандското крайнодясно движение Влаамс Блок в момента е най-силната

политическа партия в Анверпен, за голям ужас на белгийската преса и политическото ръководство. И в Ротердам, и в Антверпен живеят много имигранти-мюсюлмани. Мирът с бялата работническа класа, която никога не е приемала наследството на масовата имиграция от Третия свят, не е лесен.

Сега и френските индустриални градове, начело с Марсилия, последваха примера. Време е да обърнем внимание на този политически трус.

Второто място на Жан-Мари Льо Пен на вчерашните избори във Франция е още по-изненадващо като се има предвид, че крайнодесният вот беше разделен. Освен Льо Пен в надпреварата участваха кандидат на Партията на лова и риболова, още един кандидат на партията Национален фронт, друг кандидат, обещаваш нулева толерантност срещу престъпността, и Жан-Пиер Шевенман, който се обяви за защита на суверенитета.

Събрани заедно, гласовете за тези кандидати показват унищожителна победа над всички сили от френската левица и поставят под съмнение дългогодишното вярване, че френското общество по начало подкрепя една социална Европа с високи данъци.

Издигането на десницата става с малки разлики в отделните страни от европейската мозайка.

В Германия християндемократите увеличиха от 22 на 37 процента подкрепата си в бедната провинция Саксония-Анхалт като отнеха дори от твърдия електорат на левицата и превърнаха изборите в присъда за канцлера Герхард Шрьодер заради неуспеха му да се справи с рекордно високата безработица. Партията Свободни демократи, подкрепяща свободния бизнес, увеличи подкрепата си от четири на 13 процента.

В Дания през ноември партията Венстре спечели най-много места в парламента след 80 години в периферията на политическия живот. Тя обеща да запази социалните придобивки на датчаните, но заложи на страховете им, че масовата имиграция заплашва благоденствието на страната.

Снощи в Брюксел представители на Европейския съюз останаха мълчаливи при новината за успеха на партията Национален фронт на Льо Пен. Никой не иска да повтаря ужасната грешка от преди две години, когато ЕС реагира прибързано на триумфа на крайнодясната Партия на свободата на Йорг Хайдер в Австрия и предупреди, че ще наложи наказателни мерки, ако партията на Хайдер бъде допусната в управляващата коалиция.

Решението беше сметнато за опит да се подменят резултатите от свободни демократични избори, преди да е извършено каквото и да е нарушение на човешките права или дори на възпитаното поведение. В края на краищата ЕС отстъпи безславно.

По това време левицата контролираше повечето европейски столици. Сега Силвио Берлускони е на власт в Рим, начело на коалиция, включваща постфашисткият Национален съюз на Джанфранко Фини и обявилата се срещу имиграцията Северна лига на Умберто Боси, който наскоро нарече европейската интеграция останка от "сталинизма".

В Мадрид дясноцентристкият премиер Хосе Мария Аснар председателства на ротационен принцип ЕС. Нито едно предложение не може да бъде сериозно разисквано без неговата благословия.