Крайно време е да се насочим към рентабилни енергийни проекти

България трябва да избере приоритетните си енергийни проекти, които може да се реализират с най-малки разходи, но да дават най-голям ефект, препоръча Илиян Василев, изпълнителен директор на “Делойт България“ и бивш посланик на страната в Русия. Тай участва в понеделник в дискусия за развитието на газовата инфраструктура и диверсификация на доставките.

Според него България няма капацитет да се справи сама с всички енергийни проекти, с които се е нагърбила, и затова трябва да привлича партньори.

Той разкритикува и досегашния подход, при който страната ни се хвърля да участва във всички възможни проекти, без да изчисли какви разходи ще ѝ струва това общо и какъв ще е техният ефект като цяло върху икономиката, а не поотделно. В този контекст той посочи колко е важно за страната да има ясна енергийна стратегия, която обаче да следва интегрирането на българския енергиен пазар в европейския, защото това дава допълнителни възможности за бизнеса.

Според експерта също така е необходимо българските енергийни компании да се насочат в по-голяма степен към проучването и експлоатацията на местните находища на нефт и газ.

Пред журналисти Василев коментира, че според него с най-висок приоритет за страната ни трябва да бъде изграждането на газовата връзка с Румъния, тъй като по този начин ще можем да купуваме от северната ни съседка газ, добиван от нейната територия, който е по-евтин от руския. Освен това ще получим достъп и до техните газови запаси или да резервираме капацитет от румънско газохранилище, където да складираме количества купена от “Булгаргаз“ суровина, тъй като българското газохранилище “Чирен“ е с активен капацитет от едва 600-700 млн. куб. м.

Румънската връзка е на стойност 30 млн. евро, от които 10 млн. евро бяха отпуснати по европейския план за възстановяване на икономиката. Тя ще се изпълнява от съвместно дружество на българския газов оператор “Булгартрансгаз“ и румънската “Трансгаз“. Построяването на тръбата между Русе и Гюргево трябва да приключи до 2013 г.

Като следващи по важност проекти Василев определи газовата връзка на България с Турция, която ще се прави със собствени средства на страната, и участието ни в строежа на терминал за втечнен газ (LNG) до турския град Текир на Мраморно море. Според него обаче за съоръжението за регазификация на турското крайбрежие трябва да търсим партньори.

Пред форума шефът на държавната “Булгаргаз“ Димитър Гогов също акцентира върху ключовата роля на Турция в разнообразяването на доставките за страната.

Газовата връзка ще позволи чрез сухопътно или подводно съоръжение страната ни са получава количества от тръбата “Син поток“, доставяща руски газ през Черно море до Турция.

LNG-терминалът на Мраморно море също бе определен от Гогов като един от най-ефективните за диверсификацията на газовите доставки за България, тъй като е само на 140-150 км от границата.

За сравнение гръцкият терминал “Рeвитуса“ на Егейско море, от която се очаква да постъпват количества у нас през газовата връзка с Гърция, също финансирана от ЕК с 45 млн. евро, е разположен доста по-далеч. Тази връзка – Комотини-Димитровград, обаче ще позволи развитие на битовата газификация в труднодостъпните региони на Родопите, посочи Гогов.

Гогов подчерта, че българското Черноморие не е подходящо за LNG-терминали, тъй като на танкерите ще им е трудно да достигат до такова съоръжение през тесния и задръстен от нефтен и газов трафик пролив Босфор. В нашето море обаче “Булгартрансгаз“ ще пусне танкери за доставка на компресиран азерски газ, обясни шефът на “Булгаргаз“. Разговаряно е с Баку количествата да се транспортират по суша до грузинско пристанище и от там да се товарят на танкерите за България.

Това е по-евтин вариант от LNG и обемите азерски газ са в рамките на подписаното споразумение за осигуряване на 1 млрд. куб. м каспийска суровина до 2015 г.

Основен източник на природен газ за Европа остава Русия, но изграждането на газопровода “Южен поток“ ще позволи избор на трасета, каза още Гогов. Другата тръба “Набуко“и достигането на Арабския газопровод от Египет до Турция ще позволи доставките на суровина от Ирак и Северна Африка.