Крайно време е държавата да поеме финансирането и контрола върху ислямското образование

Мюфтийството отхвърля твърденията за превземане на българското мюсюлманско вероизповедание от Турция

Крайно време е държавата да поеме финансирането и контрола върху ислямското образование

Преизбирането на Мустафа Хаджи за главен мюфтия в края на януари отново повдигна темата за влиянието на Турция върху Главното мюфтийство и мюсюлманската общност у нас. С по-голяма тревожност бе поставен и другият въпрос – за дейността на представителите на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) у нас и рисковете от радикализиране на българското мюсюлманство.

Какви религиозни и образователни дейности финансира турската държава в България, кой ги контролира и крият ли те опасност за националната сигурност?

Михаил Иванов: Основният риск е в безхаберната държавна политика

“Основният риск за едно неблагоприятно развитие сред нашите мюсюлмани с крие в политиката на държавата. Самата държава застрашава националната сигурност със своето безхаберие в тази област“, коментира пред Mediapool доц. Михаил Иванов, експерт по етническите въпроси и преподавател в Нов български университет.

От години българската държава не финансира мюсюлманските духовни училища – три среднообразователни и Висшия мюсюлмански институт. Те се финансират от Турция съгласно споразумение от 1999 година между Комитета по религиозните въпроси на Турция и българската Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет. Въпреки че Главното мюфтийство от години настоява държавата да поеме издръжката на мюсюлманските училища, досега тя не се е решила на подобна стъпка.

Според Михаил Иванов именно чрез поемането на финансирането им и засилването на сътрудничеството с мюфтийството, държавата има възможност да контролира адекватно тези процеси.

Турция изнася политическо влияние сред мюсюлманските общности

“Ако държавата финансира, ако държавата сътрудничи, то в този режим на сътрудничество процесите ще се регулират. Илюзия е да смятаме, че Турция след като финансира, няма да прокарва линия на упражняване на свое влияние“, заяви доц. Иванов.

Според него трябва да приемем, че новата доктрина на Турция е да разширява и да укрепва своето влияние сред мюсюлманските общности на Балканите.

По думите му обаче е погрешно да се твърди, че Турция изнася ислям: “Това е категорично невярно. Турция изнася политическо влияние сред мюсюлманските общности. Използва мюсюлманските общности, за да влияе политически сред тях и да има своите връзки. Освен това не можем да кажем, че такова влияние е абсурдно, защото и България се опитва да разшири своето влияние сред бесарабските българи, Унгария – сред трансилванските унгарци. Така прави сега и Турция и го прави активно."

Проблемът произтича от бездействието на българската държава, от това че Дирекцията на вероизповеданията не изпълнява своите функции, а в същото време липсва контрол върху дейността ѝ – както парламентарен, така и от страна на Министерския съвет. “В момента има пълно доверяване на това, което тя прави“, коментира Иванов.

В същото време той предупреди, че трябва да се внимава “докъде свършва контролът и откъде започва вмешателството“. “Така че държавата трябва да се предпазва от вмешателство, но формата е сътрудничество“, посочи той.

Българските мюсюлмани са основната бариера срещу навлизането на радикален ислям

“В края на краищата трябва да се доверим малко повече на нашите мюсюлмани. Ние се отнасяме с огромно недоверие към тях. Сега се разгърна една кампания, че Главното мюфтийство са лошите, че главният мюфтия е лошият, прокарва се в огромната част от медиите. А в същото време ние трябва да знаем, че основната преграда за навлизане на насилствен ислямизъм в България, на онова изопачаване на исляма, което се нарича ислямизъм, това е нашата мюсюлманска общност. Тя не приема тези изопачавания и злоупотреби с исляма и ние просто трябва да я подкрепим в това“, смята Иванов.

Не е изключена опасност от тероризъм, но това е работа на службите

“Разбира се, специалните служби имат роля в това и нека те да си гледат работата, защото опасността от тероризъм в България не е изключена“, посочи той.

Попитан има ли конкретни критики към работата на българските служби, Иванов отговори: “Службите много преиграха преди години и създадоха голямо напрежение в Родопите с показни обиски и арести, когато беше в подготовка т.нар. процес срещу 13-те имами. Специалните служби подготвиха информацията за прокуратурата и видяхме, че обвиненията не бяха приети от съда и в крайна сметка тези имами получиха само глоби. Тук не говоря за случая в Пазарджик, който е специален“. Той все пак направи уточнението, че не е специалист в работата на службите за сигурност.

Иван Костов: Има риск мирният български ислям да се радикализира

Според бившия премиер и настоящ ръководител на "Лаборатория за управление на риска" към Нов български университет Иван Костов има опасност мирният български ислям да бъде превърнат в турски политически ислям или в политически ислям на радикални ислямисти. Според него пътят това да не се допусне минава през поемане на контрол от страна на държавата и финансиране на мюсюлманското вероизповедание.

В предаването “Панорама“ по БНТ миналия петък Костов представи анкета, проведена с участието на НБУ, в която 5% от мюсюлманите отговарят, че са готови заради исляма да пренебрегнат абсолютно всичко. “Това е радикализиране на големи мнозинства от хора, които са в състояние да извършат провокация като тази в Кьолн”, смята Иван Костов.

“Когато е опряна на собствената си традиция, когато е близо до хората, когато е сред хората, самата мюсюлманска религия, сунитският ислям, който е характерен за България, е мирен. Той е обърнат към човека, към бита му, към семейството му и няма никаква агресивност. Но между този спокоен, коректен и толерантен български ислям и политическия ислям на Турция, както се вижда, има само една малка стъпка“, коментира Костов.

Той припомни, че по данни на главния мюфтия 45% от издръжката на мюсюлманското вероизповедание идва от Република Турция, от Дианета.

Верската институция на мюсюлманското вероизповедание да е българска

Според Костов е важно да се защити българският национален интерес, а не толкова да се хвърлят камъни върху мюсюлманското вероизповедание и Главното мюфтийство, тъй като в последно време цялата руска агентура се е включила и е нападнала тази част от верския спектър по линия на конфликта Русия-Турция.

“Българският национален интерес е верската институция на мюсюлманското вероизповедание да е българска. Българската държава трябва да поеме ангажимента първо да наблюдава всички училища, които проповядват религия, за да гарантира, че там няма да има чужди финансови средства, които тя не контролира и второ, че там не се проповядват радикални форми на вяра“, посочи Костов.

“По-добре е българското мюсюлманско вероизповедание да получи тези пари от българската държава, а не от Турция. И нека това важи за всички верски общности над определен размер, защото не може всеки самопровъзгласил се водач на някаква общност да получава пари от държавата. Тогава всеки лев, който се дава от страна на българския данъкоплатец, ще бъде контролиран от Сметната палата и ще се проследи дали отива по предназначение", подчерта Иван Костов.

“Голям риск за България е под каквото и да е форма да се допусне радикалиця. Съставът на българските мюсюлмани не са само български турци, но и българо-мохамедани, за които се правят опити да бъдат турцизирани и има много роми, които много лесно отиват към крайни форми на исляма, както показаха съдебните процеси в Пазарджик“, допълни Костов.

Не може да допускаме друга държава да води второто ни по големина вероизповедание

Привърженик на тезата, че има опити за радикализиране на българската мюсюлманска общност чрез влияние от Турция, е и експертът по радикален ислям Алекс Алексиев. Според него има безспорни опити от страна на турския Дианет да се радикализира българското мюсюлманство. Турското мюфтийство командва българското мюфтийство и това е недопустимо, предупреди той.

Не може една суверенна държава да оставя друга държава да води второто ѝ по големина вероизповедание. Има сведения, че голяма част от тези работи се управляват директно от посолството", посочи Алекс Алексиев.

Трите средни ислямски училища са под контрола на МОН, висшето - не

У нас функционират три средни общообразователни духовни училища - в Русе, Момчилград и Шумен, както и Висш ислямски институт, който се намира в столичния кв. “Враждебна“. Всички те имат професионално поддържани сайтове, в които ясно е указано откъде се спонсорират и от които се вижда, че училищата водят активна комуникация и кампания за привличане на ученици.

Общо четирите училища са финансирани с приблизително 3 млн. лева от Турция посредством Дианета, получават и символични суми от българското Главно мюфтийство и никакви средства от българската държава.

Трите средни училища са под контрола на Министерството на образованието и науката и в тях се преподават общообразователни предмети, както във всички останали средни училища и четири часа седмично се изучава Корана. “В тях преподават изцяло български преподаватели с изключение на преподавателя по Коран, който е командирован служител на Дианета“, обясни пред Mediapool Ахмед Ахмедов, говорител на Главното мюфтийство.

Наскоро премиерът Бойко Борисов заяви в отговор на депутатско питане, че в България има командировани 23 служители на Дианета. Според Главното мюфтийство обаче те са 16 души – 12 имами и четирима преподаватели – по един във всяко от ислямските училища.

Настоявали са за държавно финансиране с делегирани бюджети, тъй като родителите на тези деца също са български граждани и данъкоплатци. Ние имахме съвместно становище с Българската православна църква да получим държавно финансиране, тъй като със същия статут са и Духовните семинарии в София и Варна“, заяви Ахмедов. Той посочи, че завършващите трите средни училища могат да станат имами, но тенденцията през последните години е, че 95% от завършващите продължават своето образование в български университети.

Въпросът с акредитацията на Висшия ислямски институт

Докато трите средни училища все пак са под контрола на МОН, то Висшият ислямски институт не е висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, а е създаден с решение на Министерския съвет и работи по програми, одобрени от кабинета.

Програмите са синхронизирани с базата на Теологическия факултет в Софийския университет . Само че там теологията е християнска, а при нас е ислямска“, каза Ахмедов.

Контролът върху спазването на утвърдените от Министерския съвет учебни програми се осъществява от Главното мюфтийство.

Ние искаме да се акредитираме по реда на Закона за висшето образование, за да може да се преподава ислямска теология изцяло в синхрон с българското законодателство, със съответните учебни планове и с ясен контрол и от наша страна, и от Министерството на образованието“, коментира Ахмедов.

Този казус е на дневен ред повече от 15 години, но никое правителство досега не се нагърбва със задачата. Като министър на образованието Даниел Вълчев лансира през 2009 година идеята за разкриването на Факултет по ислямска духовност и култура към някой от съществуващите държавни университети, например Софийския университет, като за целта бъде отпуснато и държавно финансиране. Идеята за държавна акредитация на средните и висшето ислямско училище е залегнала и в предизборната програма на Реформаторския блок, но досега постъпки в тази посока не са направени.

Освен в трите средни и във висшето училище, Главното мюфтийство организира курсове по изучаване на Коран, художествено четене на Коран, по религиозни дисциплини. Става въпрос по-скоро за курсове за квалификация на имами. Такъв курс за квалификация на имами преди години в Сърница разбуни духовете заради опасения от разпространяване на радикален ислям.

Ахмедов твърди, че тези курсове се осъществяват изцяло от български преподаватели и няма командировани отвън.

Сега, по информация на Ахмедов, такъв курсе се провежда в Шумен

Извън тези за други училища на нас не ни е известно, а това и по закон това не е възможно“, коментира той.

Главното мюфтийство: Води се целенасочена кампания

Според Ахмедов срещу напълно законното финансиране на духовните ислямски училища се води целенасочена кампания в последните дни: “Не може 15 години да има една и съща практика и на никой да не му прави впечатление и сега да се поставя като проблематичен въпрос."

"Това е съвсем умишлен акт“, коментира той. Според него са “твърде преувеличени твърденията“, че турското мюфтийство упражнява контрол върху българското. “Във вероизповеданието работят над 1000 души, няма как 16 души (бел. ред. представителите на турския Дианет) да овладеят вероизповеданието в този смисъл, в който го представят медиите“, допълни Ахмедов.

Не мога да разбера тези спекулации, все едно Българската православна църква да не работи с Руската православна църква. Самият генезис на българското мюфтийство е по взаимни договорености между двете страни. Не може да се говори за обладаване и овладвяване, това е много смешно“, коментира Ахмедов.

Целта е да служим по някакъв начин на хората, и да обезпечаваме нуждата от религиозни дейци“, посочи той.

Споделяне
Още по темата
Още от България