Кръщаване на германо-руска Европа

Кръщаване на германо-руска Европа

Днес Европейският съюз се отклони от пътя. Зад цялата тази бъркотия в партиите и умовете обаче, се крие кардинална промяна в континенталната геополитика. Въпреки че Ангела Меркел в свое изказване в Бундестага заплаши да накаже всички, които не желаят да спазват законите на еврозоната, нито една алинея на подписаните договори не предвижда подобни действия. Още повече, че във време на криза никой не се придържа към правилата буквално.

След заплахата последва отговор: гръцкото общество иска от Берлин репарации заради грабежите и репресиите по време на нацистката окупация от 1940 до 1944 година... Всичко върви накриво! Франция се увлече прекалено много в критиката си на немската икономика (плащайте повече на вашите работници!) и упреква своя източен съсед за това, че не ѝ дава да се добере на източници на доход, които тя, впрочем, вече безуспешно се опита да получи преди известно време.

Безгранична слабост

Бившият министър от партията на "зелените" Йошка Фишер обвинява "Госпожа Германия", че руши единството на Европа, като остава вярна на политиката по доходите, която в миналото прокарваха самият той и канцлерът Герхард Шрьодер. От своя страна либерален ляв вестник говори за "Госпожа Не", чиято строгост ще спаси Евросъюза.

Времето минава, а официалните лица ден след ден все повече си противоречат един на друг. Така Ангела Меркел се изказа за арбитраж на МВФ в делото за спасяване на Гърция, докато министърът на финансите Волфганг Шойбле се е изказвал винаги против такъв "признак на слабост", считан от Жак Делор за "унизителен", а от Жан-Клод Трише за "абсурден". Евросъюзът бушува без да има точни планове за бъдещето, които биха позволили да се обединят сърцата и стремежите на хората.

Подобно объркване отразява резкият, макар и незабележим на пръв поглед, завой в политиката на Германия. Далеч назад остана прекрасната епоха, когато Бон се опитваше, каквото и да става, да съхрани единството на сформирания от него и неговите съседи демократичен блок.

Отминаха и времената на френско-германския съюз. Днес бившият "локомотив на Европа" забележимо буксува, а в скоро време може и окончателно да излезе от релсите. Сега не може да става и дума Берлин да "плати" за дефицита в бюджета на своите съюзници в ЕС. Освен това взаимното разбирателство между Франция и Германия отдавна вече престана да бъде ключов елемент от поддържането на равновесието на континента.

По-рано, когато ситуацията се изостряше – вътре в CEA или EADS – правителствата винаги се намесваха като последна инстанция, за да спасят положението. Сега, когато "Siemens" изостави "Areva" заради нейния руски конкурент (б.р. – германската "Сименс" преди година разтрогна стратегическото си партньорство с френската "Арева" за сметка на руската "Росатом"), не видяхме никакви опити за примирие между страните.

Правителствата на Германия и Франция мълчаливо приемат започналата скъпоструваща и безжалостна конкуренция: колко ли самолети Airbus и кораби "Мистрал" ще трябва да продадем, за да компенсираме щетите от загубата на контракт за строителството на само една единствена АЕЦ от трето поколение? Нещо повече – министърът на финансите Кристин Лагард казва, че ръстът от печалбите от германския износ ще увеличи дефицита на страните вносители: "За танго са нужни двама". Когато единият прави стъпка напред, другият трябва да направи стъпка назад. При това размерите на "танцовата площадка" съществено се промениха: Германия вече не ограничава своите амбиции в еврозоната и гради далеч по-мащабни замисли.

Залозите са направени

Фактът, че, напускайки канцлерското кресло, Шрьодер само след месец се озова в путинския съвет на директорите на "Газпром", не бива да се приписва единствено на алчността на бившия немски лидер. Твърдата Ангела Меркел също не поиска (или не можа) да попречи на по-нататъшното укрепване на връзките между Берлин и Москва. Не малка част от германските индустриалци с въжделение пресмятат печалбите, които може да им донесе участието в гигантската модернизация на страната от Калининград до Владивосток. Така се избистрят чертите на нов неоколониален пакт.

Означава ли това връщане към тадициите? Та нали европеизацията на царската империя през 18-19-ти век се осъщесвяваше на основата на немска индустриализация на славяните по заповед на германската княгиня Екатерина втора и прибалтийските барони.

Стар ход? Потиснато желание? Критиката срещу твърдия стил на Путин напълно се игнорира в Германия. Ако Буш и неговата война в Ирак предизвикаха у немската общественост пълно отхвърляне, петте години зверства на руската армия в Чечения минаха за нея абсолютно незабалязано. Водещите "антитерористичната операция" на Кремъл военни в Грозни не се притесняват от никакви репресии (за сравнение, затворът "Абу Гариб" или Гуантанамо отстъпват по нечовечност), при това провалът на техните действия през последните 10 години е абсолютно очевиден, за което свидетелства неотдавнашният кошмар на станция "Лубянка".

В очите на Германия Русия се ползва с необичайна свобода на морала, тя стои над всякакви упреци и подозрения. Защо? Отчасти заради комплекс на вината и постнацистки угризения на съвестта, отчасти от уважение към силата и мъчителните спомени за разгрома при Сталинград. Малки страхове и големи пари, мечти за разширяване на икономическото влияние и гъвкава идеология... Дружбата с Кремъл е дългосрочна програма, поддържана от по-голямата част от немското общество. Прощавай, Париж. Здравей, Москва.

Старата шега на Кисинджър се оказа несполучлива: проблемът не е в това да знаеш кой е телефонният номер на Европа. Няма значение дали тя има един или шест телефона – видеоконференциите с лекота решават този проблем. В действителност ключът е в това, че Европейският съюз няма към какво да се стреми. Заради липсата на единна енергийна политика, всяка страна се опитва да придърпа одеялото към себе си. Държавите предпочитат да играят соло и не полагат усилия за координация на програми за изход от кризата, поддържане на еврото или защита на околната среда.

Никой не вижда по-далеч от собствения си нос, по дяволите глобалните проблеми. Бившите съветски, а сега руски експерти празнуват победа: те никога не са вярвали в перспективите на "европейската общност". По тяхно мнение съществуват само отделни нации, отношенията с които се уреждат един на един, заигравайки с, както им се струва, вечните европейски противоречия. Когато те с усмивка говорят за "общия дом", от самосебеси се разбира, че Великата Русия ще бъде негов управляващ, пазител и жандарм. За Берлин ще отидат икономиката и финансите, за Париж – красивите и празни речи, а за Кремъл – най-важните решения. Волю-неволю на всички останали ще им се наложи да вървят след тях.

*Андре Глюксман (род. 1937) е прочут френски философ и есеист, известен с критиката си срещу идеологическите корени на тоталитаризма.
Споделяне

Още от Европа

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?