Красимир Дачев: На никого не искам да му минава през ума, че може да ме рекетира

Образът на предприемчивостта и успелите българи не се вижда, защото в България, за да успееш, трябва да се криеш. Иначе веднага те накацват всякакви "доброжелатели", казва бизнесменът и председател на борда на директорите на "Свилоза" Красимир Дачев. По думите му, въпреки всички проблеми на бизнес средата у нас, тя все пак се е подобрила чувствително през последните 20 години.

Г-н Дачев, като човек, правещ бизнес в реалната икономика, как оценявате бизнес средата у нас в момента?

Бизнес средата в последните 20 години постепенно се подобрява, ако изключим периода на световната финансова криза. Въпреки че човек, ако е подготвен и има малко опит, знае, че може би най-хубавият момент за инвестиции е точно, когато има криза. Защото тогава има много повече хора на пазара на труда, падат цените на суровините и материалите и това е идеална възможност за развитие. Неслучайно навремето фараоните са били богати - защото като дойде криза, те са давали работа на хората и са ги спасявали от масов глад. Ако ти си достатъчно мощен финансово, когато дойде кризата, можеш да направиш много повече сериозни инвестиции, отколкото през останалото време, когато конкуренцията е по-изострена.

А с какво по-конкретно се е подобрила бизнес средата?

Тя действително решително се е подобрила във всички посоки. Например, всяка година падат част от тези исторически наложени административни и бюрократични процедури, които ни тормозят много. Знаете, че в миналото дълго време бях зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата и още си спомням как преди 10-15 години се борихме срещу над 2500 разрешителни и лицензионни режими, които един по един падат и вече виждаме политическата воля те да се премахват. От много отдавна говорим за принципа на мълчаливото съгласие, за което вече има чуваемост, докато в миналото това не беше така.

Освен това, виждате каква е инфраструктурата сега, а помните какво беше. Естествено, продължават да стоят още хиляди проблеми, например свързването към националната електропреносна система на новите обекти. Друго предимство е, че днес много по-лесно можеш да получиш кредит и финансиране. Съвсем други са и лихвите, които в началото на прехода бяха 14-18%, а сега са 5-6 пъти по-ниски.

Звучи прекалено хубаво. Да разбирам ли, че вие лично правите по-лесно бизнес сега?

Твърдо да. Нещата са несравними. И това, което казвам, не е театър. Разбира се, ние продължаваме да натискаме властта за най-различни промени, защото не сме доволни от още много неща. Но именно тази непримиримост и нетърпимост към проблемите подобрява средата.

Много хора обаче казват, че "България няма икономика и нищо не произвежда". Какво бихте им отговорили?

Много често и аз, когато съм ядосан, говоря същото, но, ако помислим рационално, промените не могат да бъдат отречени. Виждате и промяната в структурата на икономиката, на производството и износа. Макар и бавно, нещата отиват към по-добро. През 1995 г. 52% от износа бяха суровини. Сега суровините в износа са намалели на около 40%, но тенденцията е ясна. Вече започва да се изнася повече машиностроене, електроника.

Според статистиката браншът "Електроника и електротехника" е износен отрасъл №1 през последните 3 години.

Да, това са тенденциите. Машини, оборудване, кабели за автомобили, но предимно междинни продукти. Полуфабрикати, така че – независимо от нашето недоволство, независимо от нашето нетърпение, икономиката се променя. Иначе, и аз съм нетърпелив, и аз искам да стане по-бързо.

Какво се произвежда у нас, има ли заводи по страната? Хората гледат разрушените фабрики от социализма и се разочароват.

Вижте къде работят хората. Средата постоянно се подобрява. Това е официална статистика, такива са данните и ние не можем да кажем нищо против тях. Но смятам, че можем повече и затова продължавам да съм недоволен, че немалка част от икономиката на България все още е износ на суровини и се произвежда от стари машини и технологии.

Но вие работите точно в този сектор – суровинният.

Точно затова искам да изляза от него. Неистово искам да изляза, защото не ми се иска в средата на Европа да бъдем бананова република и да изнасяме суровини. Да виждате Африка да е забогатяла със суровинна икономика, включително и с добива на диаманти?

Да, парадоксално, много богати на суровини държави са бедни и потиснати, т. нар. "проклятие на ресурсите".

Разбира се. Въпросът е да се изнася завършен, краен продукт.

А какво ще направите лично вие, за да промените ситуацията?

Аз съм взел мерки да интегрирам производството на целулоза в производство на хартия, която да се продава в крайна форма, и да инвестирам в нови, високотехнологични производства.

На една конференция наскоро заявихте, че най-големият проблем у нас е чувството за бедност. Как трябва да се решава проблемът с бедността?

Нещата са свързани. Когато произвеждаш евтини продукти с ниска добавена стойност, имаш малък марж и не можеш да даваш големи заплати. В страна, която произвежда основно суровини и полуфабрикати, не можеш да имаш висок стандарт, няма как да стане. Бедността не е порок, но е проблем, защото виждаме как живеят хората по света и искаме да сме като тях. Интересното е, че богаташите по света в последно време са предимно млади хора – и на Изток, и на Запад, а Европа има най-бедните млади в света. Това не е хубаво, защото означава, че младите в Европа не са си размърдали мозъците, не работят достатъчно.

Да, изглежда, че и българите не сме предприемчива нация.

Напротив, аз мисля, че сме предприемчива нация, защото има предприемчиви хора в България. Но това го няма като ролеви модел. Образът на предприемчивостта и успелите българи не се вижда, защото в България, за да успееш, трябва да се криеш. Иначе веднага те накацват всякакви "доброжелатели" и всеки предпочита да не споделя за успеха си, защото става обект на завист.

А вие възприемате ли се като "богат" човек и какво отношение усещате от обществото към себе си и към хората като вас?

Има една прослойка от богаташи, от която аз не съм част, защото ми е чужда показността и моят начин на живот няма нищо общо с техния – "показухата", както е на руски. Не съм бедняк, но и богаташ не съм. В България критериите за богатство са много ниски. Тук сме нарочени за богаташи. Среден предприемач като мен, какъвто съм според критериите на Западна Европа, тук се водим големци и големи предприемачи. Няма такова нещо.

Имаме ли истински бизнес елит, който да води обществото напред и да го вдъхновява?

Този бизнес елит се формира в момента. Полека-лека ще се появи. Няма как това да стане за 10-15 години. Ние се движим със 120-150 години назад, когато е започнало зараждането на капитализма в Европа и САЩ в днешния му вид.

А иначе на въпроса ви – бизнес елитът трябва да показва положителни модели на успех и хората да се стремят да бъдат като тях. Не да искат да се возят в техните коли, а да искат да работят като тях и да следват същия модел на успех.

А може ли в България да се прави сериозен бизнес без тесни връзки с политиците?

Според мен сериозният бизнес се прави без връзки. Правенето на бизнес е много по-дългосрочно мероприятие в сравнение с хоризонта на политиците. При тях има цикличност на 4-5 години, а даже и кредитите, които взимам, са с по-дълъг срок на погасяване.

А има ли нещо вярно в това, че бизнесите, които са по-експортно настроени, са по-малко зависими от политиците, отколкото тези, които са изцяло зависими от местния пазар?

Ти, ако имаш качествен продукт на приемлива цена, ще имаш клиенти, защото хората не ги интересува на коя партия си любител или коя партия те подкрепя.

Въпросът е дали политиците идват при вас и ви обвързват в техните схеми.

Това е смешното в България, че политиците ги е срам да се показват с предприемачи, а навсякъде по света всеки известен политик, като тръгне в чужбина, се обкръжава с предприемачи. Вижте Ципрас, който отива в Македония с цяла кохорта гръцки бизнесмени, при положение че от едва два месеца двете държави си оправиха междудържавните отношения с ратифицирането на договора за името. А ние, които от близо 30 години нямаме проблем с Македония, защо не развихме бизнес с тази държава?

Но някои "бизнесмени" у нас преуспяват точно заради връзките си с политиците.

Има и такива, но това е въпрос на избор.

Имаше арести на подобни известни "бизнесмени" – Баневи, Арабаджиеви, Стайкови. Как гледате на това?

Не ми е ясно какво се случва и защо са ги арестували. Далече съм от тези теми.

А как върви бизнесът на "Свилоза"? Как се справяте с международната конкуренция?

"Свилоза" върви много добре, нямаме проблеми. Скоро ще има сериозни промени при нас – както ви казах, ще интегрираме производството на целулоза и до 2-3 години се надявам вече да не продаваме целулоза, а хартия и да започнем някои високотехнологични дейности на площадката на "Свилоза", за които в момента правим разработки, включително и оживяване на наши патенти. Износът на свилоза е обективизиран, тъй като изнасяме борсова стока. Проблемът ни е единствено, че ресурсът ни за производството идва от дървесина, а у нас това е монопол на държавата. За разлика от едно предприятие, което работи на пазарни принципи, срещу нас стои държавата, която няма пазарни сензори.

Как се справяте с това?

Мъчително. Проблемът е отсъствието на пазарна логика в държавната политика, защото чиновниците не ги интересува дали и как ти се оправяш, за да работиш и да оцелееш на пазара.

Значи все пак сте зависими.

Да, зависими сме, защото България е опасана от монополи.

А защо свалихте "Свилоза" от фондовата борса?

Защото малко преиграха от Комисията за финансов надзор и даже си помислиха, че могат да ме рекетират. Ние като публична компания винаги сме били лоялни и изпълнителни, но един случай преля чашата.

Веднъж мой директор получи обаждане от КФН, защото в деня , в който е пуснал писмо до тях, публично заявил, че компанията ще спре работа поради липса на суровина. А ние всяка година спираме работа за по 50-60 дни поради липса на дървесина. В тази връзка от КФН заявили, че моят колега подлежи на санкция до 20 000 лв. заради изказването си. На другия ден отново се обаждат на човека от скрит телефон, като се представят, че са от КФН, и твърдят, че нещата с глобата от 20 000 лв. можело да се оправят по друг начин.

Човекът беше много притеснен, защото от него най-вероятно се очакваше да си плати. За мен това преля чашата, изобщо не го очаквах и реших, че сваляме "Свилоза" от борсата.

"Удоволствието" ми струваше 6 милиона лева, за да платя на миноритарните акционери. Но взех решението категорично, защото не искам да завися от никакви дребни души, които ще ме рекетират. В момента, в който някой тръгне да ме рекетира, полудявам. Не понасям чиновници, които се държат като паразити. Затова направих и тази инвестиция в "Свилоза" навремето, за да отговаря на всички стандарти и да не завися от никого. На никого не искам да му минава през ума, че може да ме рекетира.

Интересно, че реакцията ви е била да свалите "Свилоза" от борсата вместо да се обърнете към прокуратурата.

О, те не могат в случая да бъдат ефективни, няма смисъл. Освен това, как да докажа, че е имало такова обаждане от скрит номер? Аз вярвам на моите служители безусловно, но няма как да го докажа.

А не ви ли ядосва това, че с недостига на дървесина ви спират работата?

Ядосва ме, разбира се, но и там има прогрес. Започнаха да се сключват дългосрочни договори – нещо, за което настоявахме 10 години. Не е достатъчно, но все пак е стъпка напред.

Доволни ли са работниците ви? Какви са заплатите при вас?

Трябва да ги питате лично, не мога да говоря от тяхно име. Миналата година при нас имаше 30% ръст на заплатите.

Е, това е добър ръст. Други работодатели се пазарят за 8-10%.

Въпросът е дали можеш да си го позволиш. Когато конюнктурата го позволява, когато си направил инвестиции, когато хората са мотивирани, става. Но когато не изкарваш пари, няма как да стане. Как да вдигаш заплати на производства, чиято производителност е 30 000 – 50 000 лв. на човек годишно?

Това е приблизително средната производителност у нас.

Да, но ние в "Свилоза" произвеждаме над 300 000 лв. на човек, така че аз мога да си позволя да вдигна заплатите. Разбира се, ние много зависим от международната конюнктура. Има моменти, когато работим на ръба, за да оцелеем.

Оплаквате ли се от липса на персонал?

Какво значи да се оплаквам? Това е обективен проблем, по отношение на който съм взел мерки. В момента в Свищов карам хора от Пловдив, от Силистра, от Русе, от Търново, от Плевен, от Добрич.

А бизнесът у нас не направи ли грешки по отношение на работещите, не ги ли подцени, за да се стигне до ситуация, в която дори нискоквалифицираните бягат навън?

Нека да бягат и да не се връщат. Лично аз не вземам обратно хора, които са напуснали фабриката, а после искат да се върнат. Ти или си в този отбор, или не. В това отношение си имам принципи.

Въпросът беше дали работодателите не подцениха работническия труд или проблемът дойде от отварянето на европейския пазар за работа след 2014 г.

В момента пазарът е свободен само в едната посока, така че работниците да изтичат навън, но не е свободен да влизат хора в България. Когато пазарът на труда стане еднакво свободен в двете посоки и хора започнат да влизат отвън, тогава ще говорим за грешки на предприемачите. В момента обаче административно и политически вносът на работна ръка се спира.