Красьо Мондешки и златният ланец на корупцията

Помните ли Красьо Черничкия, онзи със златните ланци. За него узнахме само преди шест години. Оттогава насам ни засипа лавина от скандали и епизодът "Красьо" изглежда отдалечен с цели епохи. Но не е. За едрия политико-съдебен лобист се разбра съвсем скоро - в мандата на предишния Висш съдебен съвет (ВСС). Онзи ВСС имаше Красьо, сегашният си има адвокат Момчил Мондешки. Красьо имаше тефтерче (подобно на бившия шеф на КПУКИ Филип Златанов). Адв. Мондешки изгря в "Яневагейт", аферата, която спокойно може да се нарече "Запис(к)ите по българската корупция".

Общото между Красьо и Мондешки е толкова много, че лесно бихме ги отъждествили. Разликaта обаче е в реакцията на властите. Тя може да бъде обяснена с протеклата междувременно "съдебна реформа".

Красьо

На 18 юни 2009 г. тогавашният член на ВСС Иван Колев обяви, че "черничък човек с ланци" от Плевен пращал емисари сред кандидатите за шефове в съдебната система. Този човек обещавал набиране на солидна подкрепа във ВСС срещу сумата от 200 000 евро. Прокуратурата започна разследване и разкри, че човекът се казва Красимир Георгиев и наистина е от Плевен. Главният прокурор Борис Велчев изнесе пред ВСС шокиращата информация, че трима членове на съвета наистина са си говорили с Красьо. По-късно се разбра, че близо 100 магистрати, кандидати за шефове в системата, също са комуникирали с Красьо.

От тефтера на неизвестния дотогава "черничък човек с ланци" изскочиха имената и на високопоставени политици. Бившият финансов министър Милен Велчев призна, че "от време на време" се чувал с Красьо. Но защо? Какъв е Красьо, че да говори с Велчев? Единственото логично обяснение бе, че задкулисието е използвало за свързочник ловък провинциален тарикат, който не се набива на очи.

Онзи ВСС се оказа единствената институция в държавата с някаква имунна система срещу Красьо. Двама членове на ВСС - Стойко Стоев и Иван Димов - подадоха оставки под обществения натиск. В продължение на месеци ВСС си бе забранил да кадрува, докато разчиства отломките от аферата. Няколко високопоставени магистрати бяха уволнени и подадоха оставки само заради съмнението, че между тях и Красьо се е случвало нещо нередно. Преки доказателства за корупция не бяха намерени.

Под ръководството на Борис Велчев прокуратурата освети телефонните разговори между Красьо и магистратите. Пред разследващите Красьо първо обяви, че не познава никакви магистрати. После бе подсъдим за лъжесвидетелстване, защото пред ВСС призна, че познавал магистрати. Той се оправда, че първоначално не знаел какво значи думата "магистрат". Накрая Красьо бе оправдан.

ГЕРБ - брънката от златния ланец

Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов използва скандала "Красьо", за да подложи ВСС на потресаващ милиционерски натиск. Воден от вярното допускане, че контролът върху съдебната власт води до контрол върху всичко, Цветанов обяви, че "Октоподът" е във ВСС (макар Красьо да бе във всички власти). Първоначално кадровиците на Темида се съпротивляваха на опитите да бъдат овладени от ГЕРБ, но не за дълго. Цветанов ги заплаши с въвеждане на задължителен допуск до класифицирана информация, издаван след проверка на ДАНС. Това означаваше съдебният съвет да стане зависим от ДАНС (разбирайте от премиера и ДПС), който дава и отнема допуските без обяснение. Отнемането на допуска означава прекратяване на мандата на член на ВСС и тежко дискредитиране. Това бе най-бруталната намеса на политиката в съдебната власт в съвременната ни история.

И ВСС клекна точно навреме, за да избере правилния председател на Върховния административен съд - завършилият Академията на МВР Георги Колев. Нищо, че за Георги Колев административното право вероятно е същото като за Цветан Цветанов - Гражданския процесуален кодекс. После от "Яневагейт" щяхме да чуем как Георги Колев е близък с Бойко Борисов.

Последва другия ключов избор - семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева оглави ключовия Софийски градски съд. Именно Янева въведе на сцената новия "Красьо" - адвокат Момчил Мондешки. Котката си хвана опашката.

Същият тип

Новият герой наглед също е дребен тарикат. Адвокат от Казанлък с две условни присъди (от "Троянският кон на Пеевски" - разследване на "Капитал"), регистриран в адвокатската колегия в Стара Загора. Задкулисието явно не бе променило навиците си да си подбира хора, които не се набиват на очи.

През ноември 2015 г. излязоха първите записи по "Яневагейт". От тях се чу как Мондешки с лекота коментира връзките между политическата и съдебната власт – за "Бойко", главния прокурор и "Делян". За игрите на карти в Банкя, за кадруването и опраскването във ВСС. Разбра се как негови хора сега осребряват останалото от грабежа на века "КТБ" (пак от същото разследване на "Капитал").

Близо година след изтичането на първия запис в "Биволъ", Мондешки внезапно си спомни: той и двете съдийки всъщност сами си направили записите, но разговорите им били съвършено измислени. "Самопризнанията" Мондешки избра да направи пред вестник, еднакво близък до "Делян", "Бойко" и главния прокурор. Адвокатът обясни, тези хора нямат никакво отношение към безобразията, разкрити в записите. Това обясняваше и Красьо.

Нашата корупционна история е изплетена от малки брънки и прилича много на златния му ланец, който не изглежда добре на ничий врат.

Какви са разликите?

В сегашната аферата директно бе замесен главният прокурор. За разлика от "Красьо", Мондешки дори не бе разпитан, въпреки че бе посочен публично още през януари от единият от участниците в разговорите - Румяна Ченалова. Реакцията бе спиране на делото за "Яневагейт" през юли.

Благодарение на дългото "реформиране" ВСС се оказа напълно лишен от имунна система. Оставки на замесените в "Яневагейт" кадровици нямаше, въпреки че аферата предложи много по-обилна информация, отколкото случая с Красьо. Сега обществото успя да надникне зад завесите и да проследи нагледно технологията, по която съдебното и политическото задкулисие вероятно си взаимодействат.

Плакатно потвърждение за подчиняването на съдебната власт бе и начинът, по който ВСС приключи проверката по "Яневагейт". Премиерът пристигна неканен в съвета, за да му потърси сметка. Повечето членове го посрещнаха на крака и изпълниха желанието му. Борисов наистина дължи много Цветанов, който показа, че разбира не само от избори. Представляващ член на сегашния ВСС е "човекът на Бойко". Той е лицето на Темида, на което му е простено да лъже най-нагло в национален ефир. В предишния съдебен съвет такъв човек нямаше.

Цикълът "Красьо Мондешки" се очертава съвсем ясно. Съдебно-политическите лобисти се раждат, умират и прераждат с други лица, но със същата мисия. Това явно ще се случва във всеки нов мандат на ВСС, докато от ВСС не остане нищо или се случи нещо радикално.

Историята ни показва, че политическа воля в България има, но тя е насочена само за овладяване на съдебната система. От 2006 година досега конституцията е променяна два пъти с конкретна цел реформа на съдебната власт. През 2007 година бе приет изцяло нов Закон за съдебната власт, който до днес е променян... 37 пъти. По четири пъти годишно. Цялата колосална загуба на парламентарно време бе за да се вмъкне под линия в докладите на Брюксел, че има политическа воля за борба с корупцията по върховете на властта. И Брюксел често вмъкваше тези думи между двете изречения, които всеки път ни казваха:

1. Резултатите все още няма.
2. Чакаме резултати.

Според Хегел (да ме прощава, че го използвам в този контекст) историята се случва два пъти - първия път като трагедия, втория – като фарс. Тук "историята" се случва по време на всеки нов мандат - веднъж като трагедия, втория път като фарс, а на третия път просто ще свикнем да си пием кафето с нея. България вече е на етап, когато историята е "забила" трайно във фарса.