Кратък наръчник за саботаж на съдебната реформа

Дни след като в парламента бяха внесени последователно текстовете за промени в конституцията и Закона за съдебната власт, реформата на съдебната система вече не изглежда имагинерна, а мерките, които трябва да се вземат, добиха конкретни очертания. Така половин година след встъпването в длъжност на кабинета "Борисов"2 заявеният основен негов приоритет ще бъде лакмус за реалната политическа воля на партиите от управляващата коалиция и за готовността на политическите сили в Народното събрание (НС) да скъсат обвързаностите с настоящи лобита в съдебната власт.

В края на миналата година почти всички партии подкрепиха Стратегията за съдебна реформа, която маркираше предстоящите промени в основния закон и ЗСВ. Сега, когато проектите са на дневен ред, основната задача пред повечето партии е да намерят привидно разумни доводи, за да ги катапултират.

И дори ако приемем, че опозицията не върви да е съвносител на промени, застъпвани от управляващо мнозинство, няма как да не повдигне въпроси фактът, че под четвъртата поправка в конституцията се подписаха едва 132 народни представители. АБВ, които са част от управлението, отказаха да бъдат вносители на текстовете.

За да бъде приет проектът на първо четене, е нужно мнозинство от три четвърти или 180 гласа. Ако конституционните промени не съберат такава подкрепа, но за тях са гласували над две трети от депутатите – 160, те могат да се обсъждат на второ четене не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след първо четене. При такъв сценарий промените остават за есента, за когато са насрочени и местните избори.

Ако управляващите не успеят да привлекат на своя страна поне още 30 гласа от БДЦ, АБВ, ДПС или БСП, конституционните промени ще бъдат блокирани, а надеждите за реформа ще се опрат само на текстовете в Закона за съдебната власт, които се гласуват с обикновено мнозинство. Според част от юристите разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) би могло да се случи и само промените в съдебния закон. Опозицията вече се е заканила, че ако мнозинството пристъпи към този резервен вариант, веднага ще бъде сезиран Конституционният съд.

(Не)изреченото

Дали всъщност мнозинството наистина иска широко прокламираната от тях съдебна реформа? И ако настоява за приемането на промените в конституцията, защо до момента не са проведени предварителни консултации с опозицията?

Освен ДПС и БСП, които заявиха, че няма да подкрепят текстовете на първо четене, същото твърдят и участващите в управлението АБВ с мотива, че част от предложените поправки трябва да се гласуват от Велико Народно събрание (ВНС).

От ГЕРБ обещаха да направят компромиси спрямо опозицията, без да уточнят какви.

Обещанията им останаха само в медиите, а самите депутати от Борисовата партия признаха пред Mediapool, че не са инициирали консултации, за да осигурят гласове в пленарна зала.

"Имаме си комисия за промяна на конституцията. Аз като неин председател естествено, ще подпомагам дебата вътре в комисията. Всяка партия има своите представители. Какви други консултации да проведем?", коментира шефът на парламентарният орган, който работи по промените в основния закон Димитър Лазаров.

Той не отговори защо още преди внасянето на текстовете не са проведени консултации.

Съпредседателят на РБ и лидер на ДСБ Радан Кънев пък даде да се разбере, че блокът и ГЕРБ занапред заедно ще водят консултации с опозицията.

"Може би преговорите трябва да достатъчно свободни и не далеч във времето", каза той.

Говорителят на левицата Атанас Мерджанов заяви, че партията му е търсена за разговори, но от тях нямало смисъл, тъй като те имали ясна позиция.

Какво разбират социалистите под ясна позиция? Към този момент групата е разделена на два лагера. Единият, условно около председателя Михаил Миков, е твърдо против разделянето на ВСС, а оттам и против промените в конституцията. Другият неформален лагер е около Мая Манолова, която по-скоро смята, че оформянето на съдийска и прокурорска квота в съвета е оздравителен ход.

Заради разминаването помежду им и стремежа да отиграят "твърда опозиционна роля", БСП отказват официални коментари по същество. Неофициално обясняват, че няма как преди местните изброи да подкрепят управляващите: "Как по новините ще казват, че сме заедно с управляващите, а ние ще искаме да се алтернатива?".

Обясненията на някои от тях дори съвпадат с очаквания в РБ, че след като минат местните избори, социалистите могат да бъдат по-гъвкави и да подкрепят четвъртата поправка в основния закон.

Как стоят нещата при АБВ?

В сложния пъзел около съдебната реформа партията на бившия президент Георги Първанов се явява парламентарен инструмент на сегашния компрометиран състав на ВСС и на главния прокурор Цацаров. Отказа да подкрепят конституционните промени те мотивират със спорния аргумент, че само Велико Народно събрание може да гласува поправката за разделяне на ВСС. Авторитетни юристи отхвърлят това виждане, но има и такива, които го споделят.

Интересен момент е, че преди Министерство на правосъдието да внесе промените в съдебния закон, АБВ внесе свой проект. "Закодирано" в неговите преходни и заключителни разпоредби е и предложението за изменение в Закона за защита на класифицираната информация, с което на членовете на ВСС се дава достъп до секретен гриф. За такъв достъп от Съвета отдавна настояват с мотива, че не могат да вършат адекватно работата си. Според противниците на идеята функциите на ВСС не предполагат изобщо работа с класифицирана информация, а съдиите, прокурорите и следователите така или иначе имат достъп, но той е ограничен до спазването на принципа "необходимост да се знае".

Още при представянето на предложенията им, което стана в присъствието на Сотир Цацаров, от АБВ призоваха за по-бавна работа по съдебната реформа.

И ДПС приканиха работата да върви яваш-яваш.

Патриотичният фронт (ПФ) подписа проекта за конституционни промени и Валери Симеонов изрази удовлетворение, че техни предложения са били приети. По време на самите разговори, предхождащи окончателния проект, лидерът на НФСБ Валери Симеонов настоявал за по-широка прокурорска квота в Пленума на ВСС. Това и факта, че преди да участват в консултациите, патриотите проведоха среща с главния прокурор Цацаров кара останалите парламентаристи да смятат, че и ПФ по модела на АБВ ще защитават тезите на шефа на обвинението.

"Така и не успя да си аргументира предложението. Не успя да аргументира и искането си за по-малко власт на правосъдния министър, което упорито защитаваше", казаха присъствали на разговорите.

От управляващата коалиция не изключват вариант ПФ да подкрепи промените в конституцията, но не и тези в ЗСВ, които дават повече независимост на нишестоящите прокурори.

Един от най-вероятните сценарии е в определен решаващ етап преди гласуването патриотите да се опитат да спазарят подкрепата си. "Цената може да са постове, може да е и прокарването на задължителното гласуване", казаха депутати.

Подкрепата на БДЦ

Редом с ГЕРБ, РБ и ПФ, депутати от Български демократичен център (както се преименува партия "Лидер" на енергийния бос Христо Ковачки) положиха подписите си под проекта за промени в конституцията. Тази парламентарна група и в други случаи е давала конюнктурна подкрепа на решения, които са важни на ГЕРБ. В настоящия случай БДЦ спомогнаха да се съберат повече подписи за проекта, да се види, че зад него стоят и партии извън управляващото мнозинство, както и да се избегне подкрепата на ДПС поне в началната фаза на процеса.

Като се има предвид, че всеки глас за конституционните поправки е важен, при бъдещ вот в пленарна зала от БДЦ най-вероятно ще поставят условие да не се пипа сегашният ВСС и той да бъде оставен да изкара мандата си. Според източници на Mediapool, от БДЦ ще гласуват "за", ако получат гаранция, че няма да се прекрати мандатът на ВСС.

Юристът Явор Хайтов, който е депутат от БДЦ лаконично коментира пред Mediapool, че няма единно мнение по темата, но "част от съмненията ни по т.нар. реформа са, че управляващите искат да постигнат с нея кадрови промени".

Подобни са обвиненията и на БСП и ДПС, но нито една от двете партии досега не е формулирала някакви условия, при които би подкрепила конституционните промени.

Още преди внасянето на проекта шефът на парламента Цецка Цачева каза, че ГЕРБ са готови на компромиси с опозицията.

"Един от вариантите е те (промените на конституцията - бел. ред.) да не засягат настоящия състав на ВСС. Тоест новото правило (намаляване мандата на ВСС - бел. ред.) да се прилага в бъдеще", коментира по-късно пред "Труд" председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ.

Според Радан Кънев е важно кой е поставил такова условие за подкрепа. "Много е важно кой иска старите практики да останат", каза той пред Mediapool и допълни, че допуска като силно вероятен вариант Движението за права и свободи да е имало такива желания. "Аз преговори с тях обаче не съм водил", допълни Кънев.

От ГЕРБ неофициално коментираха, че е твърде вероятно да се водят разговори с ДПС "най-високо ниво".

Дали самият Борисов не бойкотира реформата?

Самият факт, че официалните предложения на Министерския съвет за конституционни промени, обявени тържествено от премиера Борисов Борисов, се ограничават до ВСС, но не адресират проблема с централизирания модел на прокуратурата, бяха изтълкувани като ясно доказателство за волята на Борисов относно това докъде трябва да стигне реформата.

Друго косвено потвърждение е това, че премиерът се обяви категорично срещу създаването на независима структура за борба с корупцията по върховете на властта, чийто ръководител да не е пряко контролиран от главния прокурор (по подобие на Румъния -бел.авт.).

Борисов освен това не крие, че едно или друго негово решение е резултат от консултации с главния прокурор. Той не крие честите си разговори с Цацаров и двамата като цяло демонстрират доверени отношения помежду си.

Този синхрон намира своето огледално отражение в медиите, считани за контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски, в които кампанията срещу правосъдния министър Христо Иванов и РБ не е спирала, но премиерът и главният прокурор са целите в бяло.

Последното оръжие – Конституционния съд

Въпреки, че приемането на четвъртата поправка в конституцията и предлаганите промени в ЗСВ поне на този етап изглежда, че няма да успеят изобщо да бъдат прокарани, опонентите им имат и още едно резервно оръжие срещу тях. И това е Конституционният съд.

И от БСП, и от ДПС коментираха неофициално, че бъдат ли приети определени текстове, двете партии ще сезират КС, който трябва да се произнесе дали подобни промени не противоречат на основния закон.

Освен това КС може да бъде питан и предварително, като в този случай сценарият е законодателните процедури да бъдат блокирани в самото начало.

Според парламентаристи обаче, преди да бъдат подменени четиримата конституционни съдии с изтичащи мандати, едва ли някой ще си позволи да иска становище, защото няма да се знае как ще бъдат разпределени лобитата.

По всичко личи, че към този момент политически игри преди местни избори наесен, заради които всяка партия обмисля как да се позиционира, за да извлече повече позитиви, поставят на карта реформата на съдебната система.

Тези фактори, насложени върху редица задкулисни обвързаности между политици, магистрати и бизнес интереси, изглежда, че са на път да възпрепятстват приемането на промените в конституцията и тотално да саботират, внесените от Министерство на правосъдието поправки в Закона за съдебната власт.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.