Краткосрочният дълг на България надвишава резервите й

Латвия, Беларус и България нямат достатъчно международни резерви да покрият дълговете си през тази година и може да прибегнат до "официални източници" за повече капитал или да орежат разходите, обяви Световната банка (СБ).

Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250 процента от резерва ѝ, възлизащ на 3.9 млрд. долара; дългът на Беларус е 290 процента от резерва ѝ, а на България – около 100 процента от 16 млрд. долара резерв през февруари, според доклад на Световната банка, оповестен в понеделник и цитиран от агенция Блумбърг.

Световната финансова криза затрудни достъпа на източноевропейските страни до кредит, принуждавайки страни като Латвия, Беларус и Унгария да приемат помощ от МВФ, СБ и други донори. България тепърва ще търси подпомагане, въпреки че "високият ликвиден риск" в региона може да удари банковите системи, смята СБ.

В доклада се казва, че към февруари "Беларус, България и Латвия разполагат с недостатъчни международни резерви да покрият дълговете, които имат да погасяват през 2009 г.".

Страни, които нямат огромни резерви в чужда валута, трябва да запълнят "дупката" или чрез капиталови потоци от официални източници или чрез договаряне с международни финансови институции.

Външните ангажименти на страните от региона през 2009 г. включват над 283 млрд. долара изплащане на краткосрочни дългове, посочва СБ. Русия е единствена в региона с високо равнище на краткосрочния дълг, която може да задели от резервите си или от превишението по текущата сметка, ако не разполага с външно финансиране.

Финансовият недостиг в региона може да стигне 102 млрд. долара или 3.7 процента от БВП през 2009 г., се казва в доклада. С резкия спад на капиталовите потоци, затягането на капиталовите пазари и огромните задължения, които трябва да бъдат погасявани, този недостиг трябва да се запълни.

България и Латвия са сред най-уязвимите, тъй като имат фиксиран валутен курс при системи, които ограничават способността на централните им банки да нагаждат монетарната си политика.

Според данни на българската Централна банка, общият краткосрочен дълг на страната от 13 млрд. евро (18 млрд. долара) е частен.

На този етап България изглежда е в състояние да се справи с краткосрочните задължения, възлизащи на 36% от общия външен дълг, според Елизабет Андреев, икономист в Nordea Bank, Копенхаген.

"Не виждам непосредствена заплаха за валутния борд в България", казва тя. Дългът е "почти напълно покрит от резервите, така че страната изглежда има пространство за маневри по отношение тежестите на външния дълг, поне засега", посочва тя.

Най-голямата заплаха за валутния борд в България е евентуална девалвация в Балтийските държава, казва Елизабет Андреев. Според нея обаче Латвия може да избегне девалвация.

Казахстан, Македония, Молдова, Полша, Румъния и България имат равнища на краткосрочния дълг, надхвърлящи 50% от техните резерви, се посочва в доклада.

В Централна и Източна Европа повечето банки са собственост на чужди институции, чиито централи са в Австрия, Гърция, Италия и Швеция. Това заплашва страните от региона с рязко ограничаване на достъпа до чужди капитали, ако "родителските" банки в страните с високи доходи са заставени да намалят кредитирането в региона, за да оздравят собствените си баланси, според доклада на Световната банка.

Посочва се още, че в държавите с по-негъвкави валутни курсове и /или възможност за реакция чрез монетарната политика, пригаждането към новите условия може да стане чрез рязко свиване на вноса и по този начин на вътрешното търсене.