Краят на дните за руската църква в Украйна

Решението на президента Владимир Путин да нахлуе в Украйна предизвика много непредвидени последици - от подтикването на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО до превръщането на Русия в държава парий. А сега към списъка може да се добави и разбиването на свързаната с Москва Украинска православна църква (УПЦ), някога полезен инструмент за влияние на Кремъл.

Украинските власти обмислят да забранят църквата - и опозиционните партии вече са подготвили проектозакон, който да направи точно това, пише сайтът "Политико" в кореспонденция по темата. Очаква се скоро украинският президент Володимир Зеленски да направи изявление относно бъдещето на църквата - дали ще има пълна забрана или ще се даде възможност за създаване на нова църква, която да бъде лишена от всякакви връзки с Руската православна църква и нейния водач патриарх Кирил, отявлен поддръжник на войната срещу Украйна.

Но дори и без забраната, УПЦ е в бърз упадък, като все повече свещеници и богомолци са готови да преминат към конкурентната, независима Православна църква на Украйна (ПЦУ). След инвазията над 200 енории са преминали на другата страна; много други планират да направят това, но се сблъскват с пречки от страна на властите на УПЦ, които се опитват да ги блокират, включително в църквата "Архангел Михаил" в село Задубривка в Югозападна Украйна.

Може да се стигне дори до насилие. В неделя вечерта църквата на Йов Почаевски в село Милиево в Черновицка област, управлявана от УПЦ, беше подпалена, както и един магазин. Един мъж е бил арестуван, съобщиха от местната полиция.

"Една от най-красивите църкви във Вижницка област беше подпалена тази нощ - професионално, без шанс за спасение", съобщи във Facebook Черновицко-Буковинската епархия на УПЦ.

Миналата седмица общността на катедралата "Свети Георги" в Лвов гласува да напусне УПЦ. През март стотици свещеници от църквата получиха нареждане да напуснат Киевско-Печорската лавра - православен манастирски комплекс от XI в. и едно от най-почитаните места на православното християнство. Контролът върху катедралата "Успение Богородично" в Лаврата беше изцяло прехвърлен на независимата църква. Това се случи навреме, за да се проведат великденските служби през миналия уикенд.

И въпреки прогнозите за проблеми и протести, Великден в Лаврата премина мирно и без сблъсъци.

Много от редовните членове на УПЦ в Лаврата просто продължиха нормално и се поклониха, както винаги са го правили те и техните семейства, в катедралата "Успение Богородично", разрушена от Червената армия при отстъплението ѝ през 1941 г. и възстановена през 90-те години на ХХ век.

Пред катедралата те се наредиха и приеха благословията на свещениците от Православната църква на Украйна, които поръсиха със светена вода кошници, пълни с домашни козунаци и други храни. Те се поклониха и вътре, заставайки под златни полилеи, вдишвайки сладкия тамян, мърморейки молитви и участвайки в сложния православен ритуал със строги светци, гледащи отгоре от позлатени икони.

Сред духовниците беше и 29-годишният отец Стефан. "Много от дългогодишните вярващи посетиха църквата днес, защото мислеха първо за Украйна, а не за Московския патриарх, който според тях подкрепя руското нашествие", каза той.

"Разбира се, за мнозина това е труден преход, бих казал, че около половината от тях се опитват да се приспособят. Но те разбират, че това е много важно за душата на нашата страна. Те имат синове, дъщери и приятели на фронтовата линия и разбират, че църквата трябва да бъде с украинския народ и с украинската армия", добави той.

Според него половината от хората идват без вътрешна борба, а другите все още мислят за прехода от едната към другата църква.

Но той е сигурен, че религиозната вяра и националната идентичност ще се слеят. Според едно проучване на общественото мнение само 4% от украинците сега официално се идентифицират с обвързаната с Москва църква.

Изгонването от Лаврата на свързаните с Москва монаси (те обжалват решението в съда) е част от по-широки силови мерки срещу УПЦ заради подозренията, че нейното ръководство и някои от свещениците ѝ са нелоялни към Украйна и са действали като пета колона в подкрепа на руската инвазия. Формално 10-годишният им договор за ползване на държавната Лавра е изтекъл, но правителството отказва да поднови наема, твърдейки, че има нарушения при наемането.

Украинското православие се разцепи през 2018 г. на две конкуриращи се църкви, натъквайки се на яростната опозиция на Кремъл. Година по-късно Православната църква на Украйна (ПЦУ) получи църковна независимост от Константинополската патриаршия.

Политическите разломи, които са в основата на враждата, проличаха, когато църквите от ПЦУ предложиха подкрепа на протестиращите на Майдана през 2014 г., които свалиха Виктор Янукович, сатрапа на Москва в Украйна. От своя страна, УПЦ стана още по-лоялна към Москва. Руският патриарх скъса с Константинопол, смятан за върховната православна власт, заради признаването на новоприетата ПЦУ.

В миналото правителството на Зеленски се колебаеше дали да предприеме стъпки срещу църквата на Москва в Украйна, като не искаше да прекрачи границите на свободата на религиозно изразяване или да изпадне в противоречие с Европейския съюз или международните норми за защита на богослужението. Той искаше да избегне евентуална обида към привържениците на църквата, тъй като съзнаваше, че в редиците на нейните свещеници и поклонници има много патриотично настроени украинци, някои от които се сражават на фронтовата линия срещу руснаците. Но доказателствата, че лидерите на църквата са действали в една или друга степен като поддръжници на врага, предизвикаха промяна в мнението им на фона на обществените очаквания за действие.

По последни данни повече от 50 свещеници са разследвани за сътрудничество с руските сили. Един от най-известните е отец Микола Евтушенко, за когото се твърди, че е сътрудничил на руснаците по време на жестоката 33-дневна окупация на Буча, като е отправял благословии към окупационните войници и е призовавал енориашите си да посрещнат нахлуващите сили. Освен че се опитва да придаде църковна "благословия" на инвазията, той посочва на нашествениците и кои са местните жители, които най-вероятно ще се противопоставят на окупацията на Буча – малкото градче на северозапад от Киев, превърнало се в нарицателно за военни престъпления.

През ноември и септември при полицейски обиски в сгради на УПЦ бяха открити проруска литература и руски паспорти. По-рано този месец висшият религиозен водач на църквата, митрополит Павел, беше поставен под домашен арест преди изслушванията, които трябва да установят дали е подклаждал религиозно разделение и е възхвалявал руската инвазия. Митрополит Павел твърди, че действията срещу него и изгонването от Лаврата са политически мотивирани.

Кремъл се опитва да използва действията срещу УПЦ за пропагандни цели. В средата на седмицата западните медии, включително "Политико", и организациите за защита на човешките права, бяха атакувани от хиляди и хиляди имейли-спамове, които твърдяха, че идват от обикновени руски граждани, изразяващи дълбока загриженост за това, че Украйна "провокира междурелигиозна война". Спамбот съобщенията от фалшиви акаунти съдържаха оплаквания, че украинският президент изхвърля монаси на улицата в нарушение на международните норми и свободата на религиозните убеждения.

Повечето украинци обаче не виждат нещата по този начин.

Проучване, проведено през декември от Киевския международен институт по социология, установи, че 78% от украинците смятат, че правителството наистина трябва да се намеси в дейността на УПЦ; 54% смятат, че обвързаната с Москва църква трябва да бъде напълно забранена, а 24% предпочитат по-мекия вариант на държавен контрол и надзор.

Само 12 процента смятат, че УПЦ трябва да бъде оставена на мира.

Опозиционният депутат Николай Княжицки от Лвов казва, че последната опция не е вариант. Той е съвносител на закон, който забранява УПЦ, но дава възможност за формиране на нова църква, ясно отделена от Руската православна църква, или за присъединяване към независим конкурент. "Тази църква е създадена от Русия", казва той.

"Някои от свещениците са просто шпиони в расо и хората просто не искат повече да търпят това", добави той. "Църквата изобилства от свещеници, които са проруски настроени, и макар че не всички са агенти, те са готови да помагат и да изпълняват някои задачи за Русия".