Краят на путинизма

Никой в Русия не се е съмнявал в резултата от президентските избори. Триумфът на Владимир Путин бе гарантиран. Но това не смекчи трескавите спекулации и силната несигурност какво ще започне да се случва от днес, докато Путин се готви за нов 6-годишен мандат. Въпросът в момента в Москва е: колко дълго ще удържи той?

Няма да е за дълго, твърдят някои от по-разгорещените говорители на появилата се опозиция, които предричат сериозно увеличаване на интензивността на следизборните демонстрации. По-трезвите анализатори смятат, че "силният човек" и неговото обкръжение ще се задържат някоя и друга година, ако успеят да успокоят недоволната публика с политически и икономически реформи.

Песимистите смятат, че Путин може да оцелее и дори да изкара цял мандат като президент - но не и да бъде избран за втори шестгодишен период, на което той очевидно разчиташе, когато обяви през септември, че има намерение да се върне на предишния си пост. Руснаци, с които разговарях през последните няколко седмици, се придържаха към един общ припев: автокрацията, която доминираше в страната през последното десетилетие, вече е мъртва. Единственият въпрос е какво следва - и кога.

Сходни коментари могат да се направят и за още една голяма и привидно стабилна диктатура - Китай. Добре режисираното посещение в САЩ миналия месец на вероятния бъдещ управник Си Цзипин бе в унисон с плановете на режима в Пекин за приемственост във властта от догодина - и с намеренията да му бъде осигурено царуването му поне за десетилетие напред. Но дори и плановиците в китайското правителство признават, че политическият застой, който би трябвало да се очаква при такова развитие, би бил неефективен.

В забележителен нов анализ, написан заедно със Световната банка и разпространен миналата седмица, технократите в Научноизследователския център за развитие към Държавния съвет на Китай стигат до извода, че за да се поддържа икономическият растеж през следващите 20 години "е задължително Китай да коригира стратегията си за развитие", в това число като позволи свободен дебат, установи върховенството на закона и либерализира политическите процеси.

От началото на века Русия и Китай бяха смятани за двете постоянни величини в света: автократични, съпротивляващи се срещу разпространението на свободата, понякога враждебни спрямо съседите си и все по-успешни в икономическо отношение. Техните управници се надяваха, че ще останат на власт поне още еднодесетилетие. Но вече става очевидно, че очакванията им не са реални.

Интересно е, че Путин и колегите му в Пекин виждат един и същ източник на засилващия се натиск върху тях. "Нашето общество е напълно различно от онова, което беше към края на 20-и век", писа Путин в авторски коментар, който "Вашингтон пост" публикува миналия месец. "Хората стават все по-заможни, образовани и взискателни. В резултат на нашите усилия към правителството се предявяват нови изисквания, а средната класа излиза вече извънтясната си цел да гарантира собственото си благоденствие".

В доклада "Китай 2030-а", изготвен от Световната банка и китайските правителствени плановици, се посочва: "Разрастващите се редици на средната класа и все по-високото ниво на образование неминуемо ще увеличат нуждата от по-добро социално управление и повече възможности за участие в обществения политически дебат и изпълнение на взетите решения. Ако не бъдат удовлетворени, тези искания могат да засилят социалното напрежение."

С други думи, разрастващата се средна класа в Китай и Русия няма да търпят да останат още десет години извън процеса на вземане на политически решения. В Москва доказателствата за това вече са очевидни заради десетките хиляди, които излязоха по улиците, за да осъдят изборните измами по време на парламентарните избори през декември. В Китай доказателствата са навсякъде в сайта за микроблогове Сина Вейбо, където хората се стичат, за да дадат свобода на мненията си.

За тези две големи държави и за света около тях големият въпрос е дали неизбежните промени в сегашната система ще дойдат отвътре или отвън. Путин може да се превърне в един нов Горбачов- или в един нов Мубарак. Някои хора вярват, че той бавно ще отпусне юздите на либерализацията. Но начинът, по който той се държа по време на предизборната кампания - основаваща се на изключване на опоненти и злословене по адрес на САЩ - подсказват нещо друго.

Си, от друга страна, тепърва трябва да поеме властта, но все още не е показал признаци, че приема реформите, предложени в "Китай 2030-а". Репресиите срещу борещите се за демокрация
 дисиденти през последните няколко години се засилиха.

Както при Арабската пролет през миналата година, разпадащото се статукво на автокрацията в Русия и Китай ще създаде сериозни предизвикателства за САЩ - като първото е да се осъзнае какво предстои. През последното десетилетие политиката на САЩ към двете страни се основаваше на приемането на отказа им от спазване на човешките права, като от време на време се разнасяше формално ръмжене. Да се продължи с тази фокусирана върху режима политика би било равносилно на нова грешка - като тази, която администрацията на Обама направи, опитвайки се да запази автократите в Близкия изток.

Така че докато Путин и Си поемат властта, проблемът, който американската администрация би трябвало да реши е не как да гради - или "рестартира" - отношенията си с тях. Проблемът трябва да бъде свързан с въпросите, които хората си задават в Москва: Колко дълго ще успее той (Путин( да се задържи на власт?

По БТА