Краят на руските имперски амбиции

Жал предизвиква руският лидер, който загуби Украйна. От възникването през IX и X век на Киевска Рус, първата руска държава, страната е от ключово важно значение за националистическите обсесии на Русия. Съобщенията за това, че Русия вече не е имперска сила, може дълго да са били преувеличавани. Но публичното унижение на Владимир Путин за начина, по който се намеси в изборите в Украйна миналия декември, е знак за прелом в отстоявания от Русия статус на регионална сила. Това може да се окаже фатално за личните амбиции на Путин, който се опитва да създаде имидж на спасител на руската нация.

Стратегията на Путин за Украйна се прояви в няколко въплъщения през последните няколко месеца.

След разпада на Съветския съюз през 1991 г. Украйна стана независима държава. Независимостта, обаче е едно нещо, а заявленията на Виктор Юшченко за интеграция на Украйна със Запада бяха съвсем друго нещо, заплашващо да изличr завинаги мечтите (макар и фантазни), за възстановяване на руското влияние чрез включването на Украйна в разширен блок, оглавяван от Русия.

Затова план "А" беше ясен: Юшченко да бъде спрян на всяка цена и да се направи всичко възможно в интерес на проруския министър - председател Виктор Янукович.

Когато се разбра, че този план пропада, бе въведен план "В": Москва вкара в действие националистическата карта. Висши руски представители, включително кметът на Москва Юри Лужков, бяха изпратени в рускоговорящите райони на Украйна, за да подгреят проруските настроения.

Заплахата от етнически конфликт, дори от гражданска война и сепаратизъм, трябваше да стреснат Украйна и Запада, в усилието страната да бъде върната в "правия път" и да се посеят семената на съмнението доколко мъдра е "намесата" на ЕС.

Планове "С" и "D" са в процес на изчакване да бъдат задействани. Според първия, Русия разчита на икономически мускули, използвайки като лост за влияние енергийните доставки. По план "D" Русия заплашва с установяване на стратегическо партньорство с Китай, след последното драматично затопляне на отношенията помежду им.

Бедата на Путин е, че едва ли някой от тези планове може да проработи, а всички рискове се връщат обратно към него, по начин, който може допълнително да го унижи. План "А", разбира се, вече беше осуетен от събитията. Заради фалшификации на вота, украинският Върховен съд разпореди изборите да бъдат повторени, като преди това Путин имаше глупостта да поздрави Янукович за "победата".

Останалото свършиха избирателите на 26 декември, оставяйки Путин да изглежда едновременно глупав и слаб.

План "В" все още може да се реализира. Но дори ако проработи, победата може да се окаже пирова. Един национален конфликт може лесно да излезе извъ

н контрол. С кървящата рана в Чечения на юг и объркващия конфликт в Приднестровието, на границата с Украйна, които изсмукват ресурс и предизвикват обществено напрежение, не е ясно дали разделянето на Украйна на две би послужило на руските интереси. По-скоро, това би демонстрирало още веднъж слабостта на Русия.

План "С" много прилича на въпроса, който отдавна задават антизападните активисти в Близкия изток: "Защо арабите не спрат да продават петрол на Америка и така да я накажат за подкрепата ѝ за Израел?!". Отговорът: "Защото имат нужда от пари!"

Русия, естествено, може да шантажира Украйна, като я заплашва да ѝ спре петролните и газовите доставки. Но само като лиши сама себе си от необходимите ѝ пари. Планът не може да бъда стартиран.

План "D" е интересен. Американският политически истеблишмънт се замисля над перспективата, какво би станало в случай на допълнително засилване на Китай, подпомогнат от руските енергийни ресурси и оръжейни програми. Затова установяването на стратегическо партньорство с Китай е силна карта, която Русия може да разиграе при евентуален бъдещ спор за бъдещото развитие на Украйна.

Всяко такова стратегическо партньорство обаче може лесно да постави Русия в ролята на младши партньор на страна, чието население е почти десет пъти по-голямо от нейното собствено. Едва ли това са имали наум руските националисти в лирическите си видения за възкръсване на феникса от пепелта.

Казаното дотук още не означава, че Путин ще се придържа към някакъв смислен курс на действие. Както каза Андреас Аслънд, директор на програмата за Русия и Евразия във Фонд "Карнеги" в статия, публикувана в Уикли стандарт: "По украинския въпрос Путин се показа зле информиран, антидемократичен, антизападен и неефективен".

Няма никакви гаранции, че Путин ще се поучи от миналите си грешки.

Сега в Украйна могат да се развият много сценарии: страната може да се разцепи - де юре или де факто - по етнически или езиков принцип; гангстерската олигархия, която управлява Украйна, откакто тя получи независимост, може да попречи на реформите и страната да крета в сивата зона между демокрацията и диктатурата. Гледайки откъм светлата страна, силните сигнали от Европейския съюз, предлагащ бъдещо членство на Украйна, ако реформите бъдат успешни, може да ознаменуват нова зора за страната.

Изключително успешните реформи в Източна и Централна Европа са пример, който Украйна може да възприеме. Там обаче нищо не е сигурно и само времето може да покаже накъде ще тръгнат нещата.

Независимо кой сценарий ще се развие, едно нещо за Русия е сигурно: нейната сфера на влияние се свива под точката, при която националистическият възглед за статута ѝ на велика сила може да продължи да бъде вземан на сериозно. Русия все още може да се меси във вътрешните работи на Украйна. Може дори да надига рев за собствения си заден двор. Тя може все още да създава проблеми, това е сигурно. Но вече не е в състояние да упражнява властта си по начин, който облагодетелства собствените ѝ интереси и усилва мощта ѝ.

Реалностите бяха представени пред онези, които от години желаят да ги видят. Сега обаче дори и националистите в Русия са принудени да се изправят лице в лице с фактите. Настъпи краят на руските имперски амбиции.

Робин Шефърд, Център за стратегически и международни проучвания