Краят на света наближава - данните са официални

Много неща не са наред с нашата планета. Но положението не е толкова лошо, колкото повечето хора си мислят. Всъщност то е дори по-лошо. Глобалното затопляне бавно, но неумолимо променя лицето на Земята.

Ние сме само в началните етапи на процеса, но въглеродният двуокис в атмосферата вече е достигнал 375 части на милион, или най-високото ниво за последните поне половин милион години. Очаква се през този век средните температури да се повишат с 5,8 градуса по Целзий, увеличение с десет пъти по-голямо от 0,6-те градуса през миналия век, и с над 40 на сто в някои северни райони. Това означава, че температурите могат да се покачат с 8,1 градуса в някои части на света.

Има ли това някакво значение? Данни сочат, че има. В Китай тежките наводнения се случваха веднъж на всеки 20 години; сега тези природни бедствия се случват в девет от всеки десет години. Броят на хората, пострадали от наводнения по света, е нараснал от 7 милиона през 60-те години на 20 век до 150 милиона сега. През 1998 г. две-трети от Бангладеш останаха под вода в продължение на месеци, засегнати бяха 30 милиона души. Във Великобритания 5 милиона души и 185 000 предприятия са в опасност.

Наводненията са само началото. Броят на пострадалите от урагани и циклони се е увеличил осем пъти до 25 милиона на година за изминалите 30 години. Океаните трайно се затоплят и тъй като в момента те поглъщат 50 пъти повече въглероден двуокис, отколкото се съдържа в атмосферата, дори и малък спад в абсорбционна способност на моретата би довел до значително повишаване на глобалните температури.

Един още по-сериозен факт: 10 милиарда тона метан /газ със 20 пъти по-силен парников ефект от въглеродния двуокис/ "са складирани" в утаечните скали непосредствено под морското дъно на Арктика, според американската Национална служба за геоложки изследвания. Ако температурата около метана се повиши, газът ще стане нестабилен, ще пробие меките утаечни скали и ще се смеси с водата на световния океан, повишавайки температурите още повече. Затоплянето на океаните води и до покачване на морското ниво и поглъщане на нови територии от водата. Очаква се през следващото столетие морското равнище да се повиши с около един метър, заливайки огромни площи в Бангладеш, Египет и Китай.

Ние не знаем какви са границите на природата - колко дъжд може да падне за какъв период от време, колко по-силни и по-чести могат да станат ураганите и колко дълго могат да продължат сушите. Основната тревога е, че ако настъпи стремително глобално затопляне, покачването на температурите може да излезе от контрол и да направи нашата планета необитаема.

Пет пъти за последните 540 милиона години живите същества на планетата са загивали масово, като в един от случаите са изчезнали 96 на сто от съществуващите видове. Но докато масовото изчезване на видове досега се е дължало на сблъсъци с астероиди или периоди на рязък спад на температурите, за първи път живите същества са в опасност сами да подготвят собствената си смърт.

Хипотезата Гея, изложена от Джеймс Лавлок, разглежда планетата като саморегулираща се система. Теорията приема за дадено съществуването на обратни връзки на глобално ниво. Именно тези връзки досега са служили да запазят земята обитаема, въпреки значителните външни промени, включително промените в слънчевата радиация. Това състояние обаче започва да се променя заради дълбоките последици от човешка дейност.

Хората почти са се превърнали в свой собствен геофизичен цикъл. Има много примери за тази тенденция. В глобален мащаб биологичното ни производство на въглероден двуокис е надминато само от крила /дребни ракообразни организми/ в океаните. При строителни работи хората преместват повече земна маса, отколкото всичките реки по света носят към моретата. Емисиите от промишлеността затъмняват вредните газове, изхвърляни от всички вулкани по света. Ние сме причината за изчезването на видове в размери, съпоставими с естественото изчезване на видовете през палеоисторията.

Изправени сме пред трансформация на планетата и нейните екосистеми, настъпваща със скоростта на геометрична прогресия, безпрецедентно предизвикана не от природни сили, а от дейността на доминиращия вид. Промените в климата са просто най-драматичният пример. Във време, когато учените настояват светът да намали емисиите от въглероден двуокис с 60 на сто, за да стабилизира и после да обърне тенденцията на глобално затопляне, се очаква тези емисии да нараснат със 75 на сто до 2020 г. спрямо нивото им от 1990 г.

Динозаврите властваха над земята в продължение на 160 милиона години. Ние сме в опасност да изложим бъдещето си на риск след само 25 милиона години. Тежестта на хипотезата Гея никога не е била по-очевидна. Когато външна инфекция засегне тялото, то реагира с треска, за да концентрира всичката си енергия и да унищожи чуждия организъм. В повечето случаи треската върши работа и тялото оздравява. Но когато не успее, тялото умира.

Урокът е, че ако продължим с дейностите, които разрушават околната среда и подкопават условията за собственото ни оцеляване, ние ще се окажем този чужд организъм. Да извършим промените, необходими, за да избегнем тази съдба, е може би най-голямото предизвикателство, пред което някога сме били изправяни.

--------------------

*Майкъл Мийчър е държавен министър в британското министерство на околната среда.

По БТА

Още от

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?