Краят на зависимостта от Русия ще е лакмусът за реформата в армията

Българската армия абсолютно доказано е "най-реформираната институция" у нас по време на прехода. Въпреки това положението ѝ остава бедствено – остаряла техника, демотивиран личен състав и силна зависимост от Русия.

На този фон редица министри обявиха реализираните от тях промени за успешни, а военните и цивилните в сектора очаквано се отегчиха и изнервиха от т.нар. реформи.

Военният министър Николай Ненчев обяви също курс към реформи, като на него се падна и отговорността да изготви плана за развитието на въоръжените сили през следващите пет години. Очаквано заложи на мащабна модернизация, чиято основна цел трябва да бъде прекратяването на зависимостта от Русия. Именно постигането на тази цел ще бъде и основният лакмус дали реформата му ще бъде успешна.

За да бъде реализирана, вече са налице и някои основни предпоставки. Стигна се до политическо съгласие за увеличаване на средствата за отбрана, като те трябва да стигнат след десет години до 2% от БВП или почти двойно от процента в момента. Допълнителни ресурси ще бъдат освободени и от намаленото участие на българската армия в мисии зад граница.

Комбинацията от кризи пък лесно може да аргументира по-високи харчове за развитието на армията.

Визията на Ненчев ще стъпи върху вече изготвената от екипа му програма за развитие до 2020, която трябва да бъде продължение на т.нар. Бяла книга за отбраната, приета по време на първия управленски мандат на ГЕРБ, която в някои от основните си части  остана само на хартия.

Модернизацията като край на зависимостта

Най-видимо зависимостта от Русия се усеща по отношение на Военновъздушните сили, където България е пряко зависима и именно отношенията с Москва са определящи за това дали ще може сама да пази въздушното си пространство.

България продължава да разчита на руските изтребители МиГ 29, които се поддържат от руснаците. Политическото ръководство на ведомството има сериозни трудности в общуването с Москва и бъдещето на тези машини става все по-неясно. 

НАТО вече официално поиска България да придобие съвместими с партньорите изтребители, но проектът цикли заради високата му цена.

Ненчев обяви, че ще го задвижи, но до момента липсва съгласието на премиера Бойко Борисов, който не приема отбраната за приоритет.

България спешно трябва да замени и руските системи за управление на армията и ПВО. 

Според програмата за сектора до 2020 година ще бъдат закупени нови изтребители, три координатни радари, както и автоматизирани системи за командване и управление.

За нуждите на Сухопътните войски се планира покупката на нови бойни машини, а за военноморските сили – модернизация на наличните фрегати клас Е-71 и придобиване на многофункционален патрулен кораб.

Тази програма е наистина амбициозна и разходите трябва да се защитават постоянно и с ясни аргументи, за да се избегне тезата "то няма за здраве, вие искате за военните".

Евроатлантическите ценности

България е член на НАТО вече повече от десет години, но "романтиката" по великата българска армия от съветско време е жива в структурите на въоръжените ни сили, които трудно се пренастройват към новите условия.

Този проблем е още по-сериозен в ситуацията на хибридна война с Кремъл. Досега военното министерство и специалните служби не са обявили какви мерки предприемат или тепърва ще предприемат, за да противодействат.

Според данни на Министерството на отбраната 39 % от заемащите командни длъжности във Военното разузнаване, на което се разчита да играе основна роля в това противодействие, са назначени преди 1991 година, а 6% от командващите службата са минали през специални школи в бившия Съветски съюз. Според Ненчев има и проблеми със  съвместимостта на службата с НАТО.

Те обаче няма как да се решат само чрез смяна на шефа на службата, а е необходима реформа, подчинена на ясни цели.

Военните и "чантаджиите"

Най-ценният капитал на отбраната са войниците. Те обаче съвсем не са приоритет. Заплатите са ниски, което обяснява текучеството на кадрите.

За сметка на това ведомството се превърна в удобен пристан за всевъзможни чиновници, трудоустроени по политическа линия, и т.нар. "чантаджии" – военни, които правят кариера на бюро.

Процентът им се увеличава непрекъснато, като често се допълва и от пенсионирани величия, които вече като цивилни доработват в МО.

Политическите ръководства през годините възприемаха силно популярната теза в защита на т.нар. социални компенсации за военните, които силно дразнят данъкоплатците.

Подобно поведение може да е популярно сред редовите служители, но всъщност им прави лоша услуга.

Курсът трябва да е към по-високо заплащане, аргументирано пред данъкоплатците с рисковата работа и натоварването.

Ресурси лесно могат да се освободят чрез намаляване на "политическата" квота в администрацията.

Какво мислят хората?

Реформата в армията задължително трябва да премине и през подобряване на имиджа на въоръжените сили. Общественото одобрение стигна долните си граници през последните  години, като общата оценка е за "някакви дето носят шапки, взимат пари и нищо не правят".

За промяна на това положение обаче едва ли ще помогнат бутикови, но съвсем не евтини лостове като Военния телевизионен канал или вестник "Българска армия".

Комуникационната политика на армията трябва да бъде тотално променена и да не се подценява, тъй като реализирането на непопулярни реформи сред военните и скъпа модернизация няма как да мине без обществено обсъждане и евентуално одобрение.
_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.