Кредити за енергопроектите ни с отказано еврофинансиране

Кредити за енергопроектите ни с отказано еврофинансиране

След отказа за еврофинансиране на повечето български енергийни проекти, предложени от страната ни за включване във възстановителния план на Европейския съюз за 5 млрд. евро, сега с тях ще се кандидатства за финансиране пред Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Това стана ясно след среща във вторник на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров с президента на финансовата институция Томас Миров, който е на първо посещение в София.

Двамата са се договорили работни групи от банката и Българския енергиен холдинг да започнат работа по уточняване на конкретните проекти, чието реализиране е от взаимен интерес.

Като проект с най-голяма готовност за реализация бе очертано разширението на газохранилището в Чирен, което се оценява на 250 млн евро. Потенциален кандидат за кредитиране е и проектът за ново газохранилище в Галата, но това ще стане след уреждането на въпроса с концесията на “Мелроуз“ и собствеността върху бъдещото съоръжение, коментира Димитров.

Той допълни, че ЕБВР е един от най-сериозните инвеститори в България, като преките инвестиции възлизат на повече от 1.7 млрд. евро, а привлечените – около 6 млрд. евро.

Миров от своя страна отбеляза, че България е ключова страна за банката и посочи за пример добрата практика с Международен фонд “Козлодуй”, финансиран и управляван от ЕБВР. По думите му банката е готова да инвестира в енергийния сектор на България.

ЕБВР алтернатива на отказаното еврофинансиране

Това е особено важно за България, защото газовата криза от началото на годината доказа острата необходимост от проекти, гарантиращи енергийната сигурност на страната, посочи Димитров. Според него ЕБВР може да участва и в проектите за изграждане на междусистемни газови връзки между България и Турция, Гърция и Румъния. За връзките с последните две държави ЕК принципно е одобрила финансиране в общ размер от 70 млн. евро, но на държавата трябват значително повече средства за изграждането им. Само проектът за Гърция струва 135 млн. евро, а Брюксел склони на 40 млн. евро.

Освен това списъкът с енергийните проекти, които ще се финансират в рамките на възстановителния план, не се харесва от различните европейски страни и предизвика поредица от спорове на четири министерски срещи на ЕС в различен формат, последната от които беше в понеделник. Така окончателната дума по разпределението на 5-те милиарда евро остава за срещата на лидерите на ЕС в четвъртък и петък. Тогава ще стане ясно въобще дали ще има такъв план или неизразходваните средства от бюджета на ЕС ще бъдат върнати на страните членки.

Според неофициални информации има опасност, ако въобще се приеме разпределение на парите от плана, България да получи по-малко дори от първоначално обявените 20 млн. евро, планирани за газовата връзка с Гърция, но увеличени двойно след протест на България.

Набуко“ жертва на европейските пазарлъци

След вчерашната среща в Брюксел на външните министри от ЕС стана ясно, че първата жертва на пазарлъците на страните членки около списъка с енергийните проекти е газопроводът “Набуко“. Проектът е обявен за приоритетен от Европейската комисия, която гледа на него като алтернатива на доставките на руски газ, държащи ЕС зависим на близо 30 процента. Той обаче отпада от списъка с финансирането, въпреки че първоначално за стартирането му бяха предвидени 250 млн. евро, намалели в последствие на 200 млн. евро. В последния вариант на предложението обаче проектът,в която участва Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия и Германия, въобще не фигурира с името си, а е записано по-широкото "Южен коридор", в който се включва и газопроводът “Посейдон“ (Турция – Гърция – Италия).

Новината за отпадането на “Набуко“ от еврофинансирането идва на фона на изявления на вицепрезидента на “Газпром“ Александър Медведев, че компанията му е била поканена за участие в проекта, но се е отказала от това, тъй като смята да се съсредоточи върху собствените си “Южен поток“ и “Северен поток“, които били обезпечени какво със суровина, така и с финансиране.

Чешкият вицепремиер Александър Вондра, чиято страна е председател на ЕС, обясни, че има "силна група страни", които настояват за по-солидно финансиране на проекта "Набуко", който трябва да транзитира каспийски газ директно към Европа през Турция.

Румънският външен министър Кристиян Диаконеску заяви, че страната му няма да приеме тази подмяна и няма да гласува за проекта, ако в него не присъства "Набуко". Той също така каза, че Австрия, Полша и Словакия са подкрепили тази позиция.

"Не можем да разберем чии политически интереси се обслужват с начина, по който се постъпва с "Набуко", каза той на пресконференция.

Като на турски битпазар

Европейски представител каза пред Euobserver, че разправията между 27-те страни членки за разпределянето на средствата, които ще получи всяка от тях за енергийните си проекти, са превърнали дискусията в "пазарлък на турски битпазар".

Германия, например, е поискала сред финансираните проекти да бъде и спорният руско-германски газопровод "Северен поток".

Берлин освен това смята, че за да може осигуреното от ЕС финансиране да има реален ефект срещу сегашната икономическа криза, срокът му трябва да е 2009-2010 г., а не до 2015 г., както предлага ЕК.

Почти половината страни членки се противопоставят на заложените проекти, но по различни причини, е добавил висшият европейски дипломат. Някои са свързани с регионалните дисбаланси, включително и фактът, че за България и Словакия – двете страни, най-потърпевши от януарската газова криза, са предвидени само няколко десетки милиона евро, докато за други – като Франция и Италия – стотици милиони.

Други страни са против определени проекти. Някои възразяват срещу по-нататъшно орязване на "Набуко", а страни като Германия се съмняват доколко е рационално да се предоставя държавно финансиране на частни проекти, особено като се има предвид, че от тяхната реализация може да се очаква създаване на нови работни места едва след 2009 – 2010 г.

Чешкият вицепремиер Александър Вондра заяви след срещата в понеделник, че все още има време Европейският съвет да вземе решение за пакета и то да мине през Европейския парламент преди края на мандата му.

Но ако не успеем да се споразумеем тази седмица, ще бъде поставено под въпрос надеждността на колективното усилие, посочи той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?